Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Всяко поколение има собствена карта на срещите - мрежа от тротоари, ъгли, градинки, барове и метростанции, по която се разиграват първите приятелства, влюбвания, раздели и всички онези ритуали по пътя към зрелостта. Събрахме четири поколения, Gen X, Millennials, Gen Z и Gen Alpha, за да разкажат как се срещат хората „тогава“ и „сега“. Резултатът е карта на София, която се променя, но емоциите на порастването остават същите.
Причината да направим това е 30-годишнината на А1 - първият оператор в България, който свърза много хора по един романтичен начин и през цялото това време беше главен герой и невидим свидетел на еволицията на връзките. Първите смс-и, ловенето на интернет, пращането на безплатни съобщения през портал, клипването - когато, за да пестиш пари, звъниш и затваряш, та до днешнияте безкрайни и неограничени възможности за постоянна свързаност. Всичко това се отразява на начина, по който излизаме, общуваме, намираме си приятели, разделяме се с тях.
Улицата като сцена
За поколението, родено края на 70-те и началото на 80-те, срещите в града не са просто развлечение, а от малкото начини да заявиш кой си.
Десислава Векилска, рекламист с дългогодишен опит, го формулира така: „За нас срещите, купоните и непрекъснатото ‘висене’ някъде в града, освен забавление, беше и форма на самоидентификация. Улицата беше сцена, на която заявявахме кои сме ние и как искаме да ни възприемат.“
В гимназиалните ѝ години за нея ключова отправна точка към тази сцена е Телефони, или Коневръза - ъгълът на Софийския университет при „Левски“ и „Шипка“.
„Имаше монтирани няколко улични телефона и мястото беше стратегическо - близо до барчетата по ‘Шипка’ и Докторски, където "подгрявахме" преди дискотека, и близо до Ялта, Ескалибур - по-късно Спартакус, а после и Червило, които оформяха нощния ни живот, наред с Олимпия.“
По това време А1 още не са въвели магията на мобилните комуникации в България и телефоните на фасадата на СУ не са просто декор, а важна инфраструктура. Oт нея сега са останали само стърчащи болтове. "Когато ни писваше да чакаме някой, закъсняващ с един час герой, от тези телефони, звъняхме у тях. Всеки път сценарият беше сходен: Вдига баба му или някой от техните: "Той тъкмо излезе! Каза, да ви предам, че до половин час ще е там.“ Ама ние този „половин час“ го знаем, затова веднага оставяме съобщение обратно:
„Ако звънне – кажете му, че тръгваме от Коневръза към Тони“. После той идва на Телефони, вижда, че ни няма и се сеща да звънне вкъщи, където баба му му докладва къде сме. Бабите и родителите ни бяха невидимият оператор на социалния ни живот.
"Една част от хората седяха пред Шипка 6 и преливаха на тротоара отсреща, други пред самите телефони и трети в градинката пред Академията. Разбира се, винаги срещахме куп познати, спирахме се да поговорим на всяка крачка и така часът на срещата се превръщаше в по-скоро ориентировъчно понятие."
„Готините“ излизаха, не толкова готините – не, имаше и вариации на местата за различните субкултури.", обобщава Деси. Но повече се различават по това какъв ден е, какво се очертава да правиш след това и според сезона.
"Например на Чадъри ходехме в по-топлите месеци - това е началото на градинката пред НДК, от към Патриарха - там имаше няколко кафенета с чадъри - седяхме основно по пейките и бетонните кашпи наоколо.“
Деси разказва как новината за купон се разпространява мигновено и мястото опустява за секунди. "Искахме да присъстваме, да бъдем част от всичко, да не изпуснем нищо, да сме спонтанни, да импровизираме."
От другата страна е приятелският кръг, който валидира и оценява. "Придаваше статус да се появиш с някого пред групата, означаваше че не ти пука да подложиш избора си на социална проверка. Самоувереността, естественото поведение, леката недостъпност бяха социални инструменти. Да изглеждаш невъзмутим и в контрол даваше усещане за зрялост.", казва Деси.
„Кой с кого е, се разбираше интуитивно – езикът на тялото, гласът, близостта, казваха всичко, това беше „социален код“, който всички владееха.“ А фокусът е върху изживяването, не върху дефиницията на отношенията.
"Все пак имахме няколко вяли определения за отношенията момче-момиче: гаджета – звучеше ни архаично и го ползвахме с насмешка, fuck buddies, one night stand - по-скоро градска легенда за повечето тийнейджъри, и разбира се приятели - универсален етикет, понякога удобно неясен - с това май се изчерпват."
Раздялата в общия случай се случва на живо. "Разговорът беше кратък, неудобен и директен. Нямаше „добър“ начин за раздяла. При всички случаи беше по-добре да кажеш нещо, да се оттеглиш безмълвно беше най-зле."
Милениълите – между аналоговото и дигиталното, между стария и новия свят
Неда Узунколева е на 32 години и е журналист в „Булевард България“. Когато си спомня за срещите на своето поколение, картата на София е ясно очертана: „Ние се срещахме в градинката на Кристал, пред Народния и на Седмочисленици, или Цикъла. Защо Цикъла? Защото седиш и циклиш, а междувременно се случват най-баналните и най-определящите неща в живота ти.“ Местата за срещи са удобни и практични - в центъра, с транспорт и близки магазини. „Освен това всички са там.“
Споменът, който остава най-ярък, е усещането за свобода. „Няма да забравя вълнението да се съберем и да тръгнем нанякъде, онова усещане, че всичко е възможно. Мисля, че сега на 32 съм го изгубила и ми липсва.“
На въпроса къде ходят „готините“, Неда се връща към собствената си несигурност: „Аз бях болезнено срамежлива до седми клас, беше ми трудно да говоря. В гимназията се оправих горе-долу. Все пак винаги съм имала усещането, че готините са другаде, където аз не съм.“ Днес, от дистанцията на времето, гледа различно: „Приятелите ми бяха и са личности с много силно изразена индивидуалност, които гледаха много филми, четяха книги и мечтаеха необуздано. Сега, като връщам времето назад, определено мисля, че сме били готини, защото не мислехме за това, не се опитвахме и много се съмнявахме в себе си.“
Милениълите са поколението, което живее на границата между два свята. „Ние сме онова поколение, което помни света без интернет и в същото време е в час с новите технологии.“ В любовния живот това създава необичайно разклонени пътища: „Присъстваме в Tinder, много приятели се запознаха с гаджетата си в интернет, някои вече имат деца. Така че няма правила къде можеш да срещнеш своя човек.“
По отношение на видовете връзки Неда вижда прилика с Gen Z: „Не обичаме етикетите, не обичаме дефинициите. Има толкова видове връзки и отношения, колкото и хора.“ „Спокойно приемаме различните модели - полиаморни, отворени, моногамни. Ако някой е щастлив и не пречи на останалите, нищо друго няма значение.“
Раздялата продължава да се случва по почти същия начин, както и преди. Нито приложенията, нито новите форми на общуване променят това фундаментално човешко преживяване. "Разделите винаги са трудни и болезнени. Както казва бабата на Ема Томпсън: „Ако сърцето ти не е разбивано поне 100 пъти, не става за нищо“, казва Неда.
Но с времето идва и друго знание. "Най-важното след раздяла е да останеш отворен и да се опиташ травмите ти да не пречат на бъдещите ти връзки."
Gen Z – как се срещат, как се разминават и какво значи „гадже“
Вяра Николова е 25-годишна студентка по психология и стажантка в „Булевард България“. За нейното поколение най-популярните места за срещи са около станциите на метрото. „Срещаме се близо до големите три метростанции – СУ, Сердика, НДК, защото отдавна не излизам само с хора от моя квартал, а точно там се пресичат основните линии на метрото.“ Оттам продължават „към Витоша, Борисовата, Южния и другите по-зелени места.“
„Често се засичаме и по протести, това се е превърнало в своеобразен вид нетуъркинг на открито.“ С приятели се срещат „по събития - от музикални фестивали до Нощ на театрите“. Зимата е по-тиха: „тогава основно си ходим на гости и играем настолни игри.“
На въпроса дали има места „за готините“, Вяра се смее: „Сигурно не знам местата на готините“ Споменът ѝ от тийнейджърството обаче е ясен: „имаше една много популярна група момичета, сигурно цяла София ги знаем, които се снимаха от разкошните си къщи в покрайнините на града. И евентуално после в чужбина – Лондон, Дубай, Париж.“ За тях тези локации са били „тайни, но и публични – разпознаваш мястото, но не знаеш къде е. Виждала си го много пъти, но никога не си била.“ Днес, казва тя, „много от готините са по същите места… Готин става синоним на заможен.“
За запознанствата тя очертава два етапа: „В гимназията, приятелски групи и по разни събития.“ После идва интернет: „С навлизането на определени технологии – в Omegle и Tinder, но май нямаше връзки оттам, а по-скоро бяха пространства за експериментиране.“ Първите ѝ гаджета са от училище, „а после покрай няколко обучения на различни международни фондации. Сегашното ми гадже го познавам покрай групата ни по импровизационен театър."
Според Вяра класическата среща вече почти не съществува: „Все по-малко хора са ходили на ‘срещи’ в класическия им смисъл… Като че ли нещата са по-небрежни. Пак прекарвате време заедно, но този етикет е много избягван.“
На въпроса за видовете връзки тя казва: „ъъъъъ… не знам.“ После изброява: „приятелска, романтична, академична/колегиална или прагматична. Някои хора са все още гаджета, за да могат да си делят наема и сметките.“
Появява се и новата форма на близост: „Познавам хора в т.нар. situationship – заедно са и правят всички неща, които гаджетата правят, но не искат етикета.“ И друга тенденция: „Много хора в ранните си двайсет все още не са имали връзка… По-добре никакъв опит, отколкото лош.“
Раздялата, за разлика от етикетите, е лесна за назоваване. „Ами раздяла.“ Може да стане по телефон, чрез съобщение, на живо. „Редно е да става очи в очи, но за определени ситуации, например връзка от разстояние, е съвсем нормализирано и да е дистанционно.“ А поколението ѝ познава добре и ghosting – „просто спираш да комуникираш с човека и после го игнорираш, ако се засечете някъде.“
Гласът на най-младото поколение: как се срещат, общуват и разделят тийнейджърите днес
Лора Григорова, ученичка в 11 клас в 18-то училище с френски. Разказва за местата, които днешните тийнейджъри приемат като своя градска територия: Трите най-популярни са Графа, св. Седмочисленици и метростанция Сердика.
Причините са подобни на тези, които и Вяра казва - добрата свързаност.
„Хората най-често се срещат там заради количеството транспорт, което могат да използват. Градинката на св. Седмочисленици е близо до много магазини, трамваи, тролеи и метро, което я прави една от най-удобните, макар, че през известно време тези най-популярни места се сменят“, казва Лора. За разлика от поколението на Деси обаче днешните млади хора прекрасно знаят къде са приятелите им и без да се обаждат на бабите им, просто защото приятелството или връзката с някого задължително върви с това да си споделиш локацията с него.
Лора говори и за субкултурите, които все още съществуват, но вече не играят толкова определяща роля: „Определено има субкултурни признаци до някаква степен, обаче има момент в който всички почват да излизат на едно място и те губят значимостта си. В момента могат да се видят всякакви субкултури на места като св. Седмочисленици, докато преди време кръгът от хора е бил по-тесен. Не бих казала, че има място където готините излизат, а по-скоро, че всички са на едно място.“
Когато говори за това как се случват запознанствата днес, Лора описва една доста различна динамика в сравнение с предишни поколения: „Няма определено място, на което би имало по-висок шанс да се запознаеш с някого. Най-честите запознанства стават главно през общи познати или чрез социалните мрежи.“
На въпроса колко вида връзка може да съществува между момче и момиче, тя отговаря така: „Аз мисля, че момче и момиче не могат да бъдат само приятели, ако са близки, споделят си, излизат само двамата или си пишат по цял ден. Така че бих казала два – познати и гаджета.“
Накрая Лора разказва как младите преживяват раздялата и как съвременните връзки често се размиват между близост и неясни очаквания: „Раздялата с гадже си е раздяла, като съществуват термини от рода скъсах го.
Мисля, че хората сега се разделят както и хората преди – на живо или по телефона.
Тя изброява и най-честите оправдания. „В момента много хора се разделят с гаджетата с два аргумента ‘трябва да се фокусирам върху себе си’ или ‘не съм готов/а за връзка‘.“ Най-големият проблем на сегашното време според нея е, че хората масово са във връзки, без да ги правят официални. „Така те получават хубавите неща от това да си с друг човек, без обаче да поемат отговорността.“ Лора не харесва това.
Когато в mIRC се хващаха гаджета, а интернетът трудно тръгваше и бързо свършваше
Връзки, срещи и лично пространство - как общуваме днес? Отговарят Коста Каракашиян и Карин Околие
