Когато в mIRC се хващаха гаджета, а интернетът трудно тръгваше и бързо свършваше

Късна есенна вечер в един софийски хол някъде в началото на нулевите години. Баща ми влиза и се ослушва. От колоните звучи пръхтене. Очевидно в стаята има скрит мъж. Той се оглежда, смръщва вежди, хвърля едно око на гардероба, без да обели дума излиза. През това време аз уча нещо за изтласкването и диалектическата логика на бюрото си, а чатът ми в ICQ е отворен и говоря с най-добрия си приятел, макар че от един час не е като да говорим, защото аз уча, а той вдига тежести в неговия хол.

По онова време mIRC, наричан накратко „мирка(та)“, бързо залязва с безбройните си канали, които ни събираха по интереси и дискотеки, комуникациите вече се придвижваха в зоната на ICQ и набиращия сила Skype.

А1 тогава беше "Мобилтел", а интернетът не ни се полагаше по право - трудно тръгваше и бързо свършваше. Почти като лоша целувка, който помниш цял живот. Връзката беше dial-up и беше възможна само, ако съседът-дуплекс не говори по телефона с роднините от Канада.

За родените след 2005 година - ICQ и mIRC бяха първите глобални чатове. Те свързваха поколението на все още младите тогава милениали през компютърния екран и им даваха възможността да поддържат връзка с приятелите си извън улиците и градинките.

Докато чатехме от вкъщи през модем, мобилните телефони едва прохождаха с обещанието за една нова форма на свързаност – sms-и и разговори в движение. Първите се наричаха мобифони, после дойдоха джиесемите.

Разбира се, предишното поколение, т.нар. Generation X, както и бейби бумърите преди тях, в началото не разбираха разговорите в движение. Спомням си веднъж как в същия софийски хол звънна телефонът с шайба и новозабогателият кум на родителите ми се обади, но прекъсна разговора преждевременно, тъй като „не ги чува добре по джиесема, защото точно минава трамваят“.

„Какво е това нещо да говориш по телефона, докато си навън, естествено, че няма да чуваш“, измърморва баща ми.

20 години по-късно той се взира във Viber-a на смартфона си и се усмихва на снимка на внука си, която съм му пратила малко по-рано.

Джиесемът тогава разделяше хората по статус, така както никоя спортна кола или чанта Chanel не може да го направи днес. Тези с джиесеми бяха сякаш скочили напред във времето, но и бяха малко самотни там.

Дори поп фолкът, който винаги е продавал бързи мечти, роди емблематичната фраза „Ало, шефе, търсят те по мобифона“ от хита „Тигре, тигре“ на Радо Шишарката. Времената се променят и този път парната машина на нашето време са комуникациите. Мобилтел изгря на хоризонта на ежедневието ни през пролетта на 1995 г. Първият GSM оператор в България започва работа с общо шестима служители и обслужва 3 804 клиенти, които имат достъп до минути за разговори. Нали ви казахме, че е самотно.

Днес потребителите на А1 използват 3,9 млн. мобилни услуги и 1,4 млн. услуги за интернет и телевизия. Компанията е инвестирала над 5 млрд. лева, внесла е в държавния бюджет близо 700 млн. лв. данъци и осигуровки и е страница от професионалната биография на близо 18 000 души.

Мащабите са огромни. Днес светът е друг, направо неузнаваем. mIRC, ICQ и Skype са дигитални фосили от миналото, запечатани като файлове и логове някъде по сървърите, по старите ни компютри и гънките на мозъците ни.

Вече се опитваме не да се свържем, а да се отвържем - телефоните ни сами предлагат да ограничават времето ни онлайн, а телекомите се развиват в невероятни посоки - от мерене на средната скорост на магистрала (новата функция на приложението Моят А1), до конкуренция на HBO Max и Netflix.

Докато преди теглехме от пиратски сайтове най-новите филми и сериали от пиратски сайтове и чакахме по час и половина файлът да се свали, днес само с един клик можем да активираме Netflix, HBO Max, SkyShowtime и още платформи без допълнително заплащане към плана си и да за секунди да потънем в света на Вестерос от Game of Thrones или да пуснем новия сезон на „Емили в Париж“, който идва през декември.

През 2005 г., когато А1 стартира първата 3G мрежа започнах работа като стажант в PR агенция. Бях жертва на любовта и на младостта едновременно. Всяко присветване в синьо на тогавашната ми Nokiа беше припламване на надежда, че ме очаква важно съобщение. Няколко години по-рано, през 1999, А1 бяха запознали българските потребители с топ иновацията на десетилетието: sms-ите.

През онова лято навсякъде звучеше „3 в 1“ на Ъпсурт и Галя от „Каризма“, а сайтът на Мтел с неговите безплатни 5 sms-а на ден беше най-добрият събеседник за обедната почивка в един свят, в който заплатата беше 250 лв., а възможностите на бъдещето – неограничени. Като човек, който иска да спести своите 20 стотинки за стандартен sms, не се посвених да си направя втори профил с различно потребителско име и парола, за да имам ОЩЕ 5 безплатни sms-a, които да пращам на приятели. Целта беше благородна: който е имал гадже, което няма пари за ваучер в началото на новото хилядолетие, ще ме разбере.

Малко по-късно, през 2008 г. компанията навлезе на пазара на фиксирани услуги и започна да предлага фиксирана телефония и високоскоростен интернет. Година след старта на 4G през 2016 г., А1 пусна собствени спортни канали MAX Sport с ексклузивно спортно съдържание. По онова време баща ми вече не намираше за неестествено да звъннеш на приятел, докато си на спирката и покрай теб минава трамваят. Особено предвид възможността мачовете „Левски-ЦСКА“ да се лайвстриймват не само в хола у дома, но и в кръчмата на къмпинга.

Тази година видях, че А1 става на 30 години и това са си тридесет години от моя живот. Първите гаджета отдавна са потънали в пясъците на времето. Някои приятели и родители са пресекли граница, отвъд която не можем да се свържем с тях дори с мобилен интернет. Технологиите и жаргонът продължават да се изменят с всяко следващо поколение, а iPhone в последния си ъпдейт на iOS предлага вибрация да ви извести кога отсрещният човек е отговорил на обаждането ви - причината: GenZ просто ги мързи да казват „Ало”.

Днес, когато с лекота достъпваме 4G, 5G ULTRA, AI, мултимедия, TikTok, Zoom, WhatsApp, Viber, Messenger, Instagram, облачните услуги, eSIM, дигиталната телевизия и метавселената, имаме планове с неограничени минути и MB, сред поколението Z се намират критици, които жалеят по едно минало, което не помнят.

Онлайн пространството не е лишено от аналогови носталгици, които по ирония на съдбата често са именно онези, които отраснаха с дигиталната среда наготово.

За разлика от други бизнеси, които не засягат емоционалното ядро на личността ни, технологичните компании задминават и прескачат злободневната финансово-икономическа полза в живота на клиентите си и се превръщат в маркери на препускащото време. В аватари на паметта, които нежно и категорично съхраняват всичко, което е било важно за нас.

Затова си помислих, че с A1 днес празнуваме една обща история. История, която помни раждането на джиесемите и първите чатове до видео коловете, които ни спасяваха по време на ковид-пандемията и Messenger в реално време. История, която ни свързва през времето.

И която продължава напред, към бъдещето на изкуствения интелект, на метавселената и технологиите, за които още нямаме образ и идея, но които ни носят същото обещание: да бъдем заедно, по нови и неочаквани начини.

И тази история няма край – тя продължава напред, в бъдещето на изкуствения интелект, на метавселената и на технологиите, които още не можем да си представим, но които ще носят същото обещание: да бъдем заедно, по нови и неочаквани начини.