Европейската комисия опроверга служебния министър на енергетиката Росен Христов, който твърдеше, че изключението за внос на руски нефт в България дава право - и задължение - на страната да изнася петролни продукти от "Лукойл Нефтохим" към други страни.
Христов лансира тази позиция в интервю за Мария Цънцарова по bTV, след като беше попитан защо служебният кабинет иска да отмени забраната за износ на горива от "Лукойл".
Той разви поредния си хипотетичен "кризисен" сценарий, при който руската компания можела да намали наполовина производството в България и да започне да уволнява служители, ако няма право да продава продукцията на "Нефтохим" извън страната.
- "Ние имаме отговорност към нашите съседи, не може да кажем, че няма да продаваме на никой. Ами гърци, румънци и останалите от ЕС? Не може просто така да се изключваме от общия пазар. Когато е дадена дерогацията, тя не изисква ограничаване на търговията с произведените продукти и горива. Няма изискване на ЕК ние да не продаваме горивата. Напротив, ние имаме задължение да подпомагаме и поддържаме енергийната сигурност в региона", твърдеше Росен Христов в неделя.
- На въпроса: "Тоест през нас ще продължи руският нефт да тече към европейските държави?", Росен Христов отговори: "Точно така, да".
Това твърдение обаче се сблъска с недвусмислено отрицание в ЕК.
Говорителят на комисията Даниел Фери беше попитан от журналиста от bTV Десислава Минчева дали България ще може да продължава едновременно да внася и да изнася руски горива за останалите държави от ЕС след декември, когато влиза в сила ембаргото.
"Заради специфичната географска позиция на България има специална дерогация, която допуска вноса на петрол по морски път. Това е за ограничен период до края на 2024 г. Целта на тази дерогация - и това е много важно да се отбележи - е да осигури доставките на петрол за България заради специфичната ѝ географска позиция, а не да позволява препродажба на други страни от ЕС", каза Фери.
Това е поредният случай, в който служебният кабинет се опитва да разширява обхвата на изключенията в полза на руски енергийни компании, като рискува да наруши европейските санкции.
- Преди седмици кабинетът позволи "Лукойл" да остане концесионер на нефтеното пристанище "Росенец" за още 24 години - и да довърши договора, подписан от кабинета "Борисов 1" - въпреки санкционния режим на ЕС срещу руските концесии след войната, и то без мотиви.
- Междувременно се готви и изключение за държавния руски институт за атомна енергетика "Курчатов" - обяснението на Росен Христов беше, че ако това не стане, "трябва да затворим АЕЦ Козлодуй".
В неделя Росен Христов също реши да мотивира намерението да превърне България в пункт за препродажба на руски петрол към страни от ЕС с потенциална "голяма опасност".
"Забраната (за износ на руски петролни продукти след декември) е голяма опасност България да остане без гориво и да внасяме гориво от съседните държави", обяви той. В същото интервю той сам се опроверга, защото обясни как последствието всъщност ще е свръхпроизводство, предостатъчно за местния пазар, а не дефицит.
Сценарият, който Христов лансира, предполага, че половината от производството на "Лукойл" в рафинерията край Бургас може да спре, защото търсене тук не е толкова високо, а "хранилищата ще се запълнят".
"Те нямат къде да слагат това гориво и спират да произвеждат. Това ще доведе до намаляване на производството и уволнения на персонал, защото имат фиксирани разходи", беше неговото обяснение.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: