Европейската комисия е завела три дела срещу България пред Съда на ЕС заради няколко нарушения, сред които и такова, свързано със закъсняло транспониране на европейско законодателство. Това става ясно от прессъобщение на изпълнителния орган на ЕС.
ЕК дава България на съд по следните причини:
- заради ограниченията за временно предоставяне на социални услуги по българския Закон за социалните услуги
- за невъведени в българското право европейски стандарти за хората с увреждания
- за правото на информация, която могат да получават обвиняемите по наказателни дела.
Първото дело е за нарушение на европейското законодателство във връзка с българския Закон за социалните услуги. Той определя максимална продължителност от 6 месеца за предоставяне на различни временни социални услуги. ЕК обаче посочва, че държавите от ЕС не могат да определят максимален срок за временните услуги.
Това означава, че националният закон е в разрез с Директивата за услугите на вътрешния пазар, както и с членове от Договора за функционирането на ЕС.
Изпълнителният орган е изпратил официално уведомително писмо за проблема още през юли 2019 г. Страната е признала нарушението си през 2020 г., но така и не е предприела действия за разрешаването му.
Европейската комисия завежда иск срещу страната и заради това, че в националното ни законодателство не са въведени европейските правила за достъпността на продукти и услуги за хора с увреждания. Съгласно законите в ЕС основни стоки и услуги като телефони, банкови услуги, компютри, комуникации и други, трябва да са достъпни за хора с увреждания - и това да е гарантирано в законодателството.
България е обявила, че ще предложи законопроект и ще го представи на Народното събрание през декември 2023 г., но ЕК казва, че все още не е получила официално уведомление за такъв проект.
Изпълнителният орган сезира Съда на ЕС и за трето законодателно нарушение от българска страна. То е свързано с неправилно транспониране на Директивата за правото на информация в наказателното производство.
Според ЕК София все още не е отговорила напълно на опасенията ѝ за законодателен пропуск, заради който лицата, които са заподозрени в извършване на престъпление, но не са с официално обвинение, не могат да се ползват от някои европейски права. Такива са например правото на достъп до материалите по делото и право на информация.
Въпреки че България е предприела първи стъпки за справяне с установените проблеми, взетите мерки все още не са достатъчни, се казва в позиция на европейската институция.