- 76% от младите българи между 16 и 25 г. одобряват българското членство в ЕС - при това, подкрепата им се увеличава.
- Свободата на пътуване, образование и работа са сред най-важните причини за положителните нагласи на българските младежи спрямо Европа.
- Това, което не виждат, е по-силен пример за политическо лидерство - докато семейството остава най-важният им авторитет при създаването на мнение по ключови теми.
Това са част от изводите на националното изследване "Млада България", проведено от агенция "Насока" за "Булевард България".
Един от най-важните резултати от него е нарасналата подкрепа, сред младите хора, за членството на България в ЕС през последната една година – от 62% на 76%. Намалява делът на евроскептиците сред младите българи – от 19% на 15%. Значително намалява и делът на младите хора, които нямат мнение по въпроса за еврочленството – от 19% на 10%.
По-високо от средното е одобрението за ЕС при младите мъже (77% от тях), при високообразованите (79% от тях), при младежите с по-големи финансови възможности (при 82% от тях), както и при живеещите в по-малките населени места в страната (при 82% от живеещите в малките градове и при 77% от живеещите в селата).
Сред одобряващите еврочленството младежи най-висок дял посочват, че се доверяват в по-голяма степен на европейските институции, отколкото на българските (33% : 24%).
Евроскептичните нагласи са най-разпространени сред младите хора в областните градове – сред тях противниците на членството в ЕС са 17%.
Съществено е влиянието на средата, в която живеят младите момичета и момчета, върху нагласите им към членството в ЕС, показва анализът на Елена Дариева от "Насока".
94.3% от младежите, чието обкръжение – родители, семейство, близки – подкрепят еврочленството, също го одобряват. Сред младежите, които живеят в среда, която не подкрепя членството в Евросъюза, одобряващите еврочленството са значително по-малко – 34.9%. Сред тях най-висок е делът на неодобряващите членството в ЕС (50.8%).
82.8% от младежите, които живеят в подкрепяща среда, са на мнение, че предимствата на членството доминират над недостатъците, докато на това мнение са едва 20.4% от младите хора, които растат в евроскептична среда. 53.7% от тях са на мнение, че недостатъците от членството са повече от позитивите, т.е. при тях съмненията са „посяти“.
Именно тези млади хора в отговор на въпроса с какво свързват негативите на ЕС възпроизвеждат фалшивите новини и клишета от типа: „ЕС ни вкарва насекоми в храната“, „пръскат ни с химикали (кемтрейлс)“ и т.н.
Личните впечатления на младите хора, придобити в резултат на пътувания или почивка в страни от ЕС, също допринасят за повишаване на одобрението към Евросъюза.
82% от младежите, които са били на почивка през последната година в Европа посочват, че одобряват еврочленството. На същата позиция са и 83% от младежите, които са били на ученическа екскурзия в страна от ЕС.
Още по-мощен фактор за разгръщането на позитивни нагласи е европейският свободен трудов пазар. 86% от младите хора, които през последната година са работили в страна-членка извън България, одобряват еврочленството.
Най-мотивиращо и мобилизиращо подкрепа в полза на членството се оказва обучението в страна от ЕС. 94% от младежите, които през последната година са били в страна от ЕС заради обучението си одобряват еврочленството.
Като цяло данните показват, че младите хора изпитват скептицизъм към еврозоната.
Противниците са повече от поддръжниците (45%:28%). Сред одобряващите еврочленството на България липсва доминиращо мнение по въпроса за еврото. Привържениците и противниците на общата европейска валута са приблизително равни дялове. 36.3% го одобряват, а 36.6% са против.
Дори сред цялата група от неодобряващи еврото млади българи обаче натежава мнението, че предимствата от членството на България в ЕС са повече от недостатъците (43% към 36%).
Липсата на интерес към Европейския съюз в семейната среда и в обкръжението се явява и демотивиращ фактор за участие в предстоящите избори за български представите в ЕП, показват още данните на "Насока".
Сред младите хора над 18 години (т.е. с избирателни права), чийто близки не се интересуват от ЕС, едва 14% посочват, че имат намерение да гласуват на евровота. Сред останалите делът на решилите да гласуват е между два до три пъти по-висок.
38% от младите, чийто родители подкрепят еврочленството заявяват намерение да гласуват на европейските избори на 9 юни.
Този дял е доста по-нисък (с поне 10 процентни пункта) сред момчетата и момичетата, чиито родители са против ЕС или не са на едно мнение по отношение на еврочленството.
"Ако се опитаме да преведем резултатите на езика на маркетинга, може да се каже, че в Млада България доверието (като валута на бъдещето) е скъпо, политическият продукт е непознат и далечен, а потребителят е незаинтересован, до степен на отчужденост. При такъв продукт може да се очаква слабо потребление и всякакви изненади", казва Елена Дариева.
Почти две трети от младежите не могат да посочат нито едно име на български евродепутат (не само от настоящите представители на страната ни в Европейския парламент, но и в предишните състави). Във възрастовата група на 16-19-годишните, над три четвърти (78%) ни отговарят, че не се сещат за нито едно име на български евродепутат. Нещо повече.
71.4% от младите не виждат нито един представител на българска партия, който може да се сравнява с европейските си колеги.
И все пак: успокояването на политическата обстановка в страната, излизането от „изборната спирала“, в която се намираше страната ни през последните три години, както и наличието на работещо редовно правителство, с ясно заявена евроатлантическа ориентация, са основните фактори, които допринасят значително за промяната в нагласите на младите хора и за нарасналата ангажираност и подкрепа за еврочленството.
Обществото се възстанови от COVID-пандемията, излезе от изолацията и се върна към нормалния си ритъм на живот. На фона на влошаващата се ситуация в света, младите хора разчитат все повече на външнополитическите съюзи, които гарантират сигурността на страната.
Това намира отражение към променените нагласи към членството на България в НАТО и ръста в подкрепата за него, показва анализът на "Насока".
Германия за пример, Румъния за съюзник, или как младите българи виждат другите в Европа