Емил Кошлуков заплашва СЕМ с полиция, прокуратура и частен съдебен изпълнител

Изпълняващият длъжността генерален директор на БНТ Емил Кошлуков е изпратил заплашително писмо до Съвета за електронни медии (СЕМ), стана ясно по време на заседание на регулаторния орган.

В писмото си Кошлуков настоява незабавно да бъде прекратен обявеният конкурс за нов генерален директор на БНТ.

В същото време шефът на телевизията заплашва членовете на СЕМ с действия чрез полицията, прокуратурата и частен съдебен изпълнител, както и с индивидуални глоби, ако регулаторът не се съобрази с неговите искания.

Председателят на СЕМ Симона Велева коментира, че е “недопустимо и абсолютно скандално участник в конкурс, останал извън мандат повече от 3 години, да заплашва СЕМ и неговите членове с административни репресии, полиция, мерки наложени чрез частен съдебен изпълнител и да оказва друг натиск, включително медиен и политически”.

Подобно мнение изразиха и още трима от членовете на Съвета - Габриела Наплатанова, Пролет Велкова и Къдринка Къдринова.

„Необяснимо е за мен откъде г-н Кошлуков, който вече три години управлява обществената телевизия извън мандат, черпи увереност така императивно да ни заплашва с органи като прокуратура, МВР и частни съдебни изпълнители и то още преди съветът да е излязъл с решение за бъдещите си действия”, коментира Наплатанова.

Тя предложи СЕМ да излезе с обща осъдителна позиция и да сигнализира европейските институции, които имат отношение към медиите и медийните регулации.

Единственият член на СЕМ, който заяви, че не се чувства подложен на натиск от писмото на Емил Кошлуков е Галина Георгиева.

Тя е избрана в регулатора по предложение на партия ГЕРБ и е единственият член на СЕМ, който гласува за кандидатурата на Кошлуков на последното заседание по вече прекратената процедура за избор на генерален директор. Тя е и с изтекъл мандат.

Защо Кошлуков заплашва СЕМ?

Конфликтът между Кошлуков и СЕМ започва още през 2022 г., когато първоначално започна процедура за избор на генерален директор на БНТ. По време на тази процедура той участва в конкурса, но не получи подкрепа за нов мандат. Решение за негов наследник така и не беше взето, а резултатът бе блокиран от съдебни оспорвания.

Междувременно Кошлуков остана на поста си дори след края на мандата и го заема и до днес.

На 15 юли тази година СЕМ по съдебно разпореждане направи нов опит да избере генерален директор на БНТ по замразената процедура от 2022 г. По нареждане на съда този път членовете на Съвета нямаха право да се въздържат при гласуване.

Резултатът: нито един от осемте кандидати, сред които е и Кошлуков, не събра нужните три гласа, за да бъде избран.

След провала СЕМ официално прекрати старата процедура и обяви начало на нов конкурс.

Последваха обаче общо 10 жалби от страна на Емил Кошлуков и Ирена Величкова, която също беше един от кандидатите за директор на БНТ в неуспешната процедура от 2022 г.

Част от тези жалби са отхвърлени от съда, други са в полза на СЕМ. Има обаче и такива, по които съдът отсъжда в полза на кандидатите. И така се стига до днешната ситуция:

• ВАС уважава жалба на Кошлуков срещу прекратяването на старата процедура за избор на шеф на БНТ
• Съдът постановява спиране на всички действия по новия конкурс до окончателно произнасяне, включително изисква да бъде свалена обявата за конкурса от сайта на СЕМ и да се спре приемането на документи на евентуалните кандидати (такива към момента няма - бел. ред.)
• СЕМ сваля обявата от сайта, но продължава да приема документи и отказва да прекрати конкурса, докато няма съдебно нареждане за това
• Това явно провокира Кошлуков, който решава, че правилният ход е да изпрати заплашително писмо до членовете на СЕМ

Какво следва?

Членовете на СЕМ обявиха, че ще продължат да следват закона и да вървят към избора на легитимен директор на БНТ, а не такъв, който успява да стои на този пост единствено в резултат на безконечната юридическа сага, в която сам участва активно.

Извън пожелателната част обаче е юридическата.

А там има няколко сценария и нито един от тях не изглежда бърз:

• Съдът да реши, че старата процедура е прекратена неправомерно и да изиска СЕМ да я отвори наново;
• Съдът да реши, че новата процедура е открита неправомерно и да я прекрати;
• Съдът да реши, че СЕМ е спазил закона и новата процедура може да продължи.

Като се имат предвид възможностите за обжалвания по всички инстанции, е много вероятно процесът, по който и да е от сценариите, да продължи повече от година. А в това време Емил Кошлуков все така ще изпълва със съдържание максимата, че временните решения са най-продължителни.