Epson EH-TW9400, или дилемата прожектор - телевизор

Още преди Коледа (както и преди всяка Коледа от три-четири години насам) се замислих да си купя нов телевизор. Този, който имаме е вече на 10-тина години – с прекрасна картина, но е полуумен, и ми идва малко малък. От друга страна – от години вкъщи не гледаме „телевизия“ в традиционния смисъл на думата, и екранът се пуска единствено за тенис и HBO. Смешното е, че дори и HBO не ползваме като линеен телевизионен канал, въпреки, че го имаме. Просто – HBO GO, Chromecast, и така до телевизора. Та затова не съм особено мотивиран да давам пари за нов.

И докато усилено разсъждавах затова, че е крайно време някой производител да почне да продава само дисплеи, тъй като аз не ползвам нито вътрешната звукова система, нито тунерите, а поради това би ми свършила работа и далеч по-опростена операционна система, се сетих, че съществуват и прожектори.

Обадих се в Солитрон (solytron.bg) с които успешно, приятно и приятелски сме работили по други проекти и помолих за едно устройство за тест вкъщи. След няколко дни получих отговор, че Epson ще предоставят за тази цел най-новия си модел, но трябва да изчакам до февруари, тъй като все още няма наличности, търсенето е голямо, и т.н.

За мен беше ОК – нямах екран, нямах необходимите кабели – и всъщност това време ми беше ценно, за да попрочета малко и да си набавя нужните неща.

Когато EH-TW9400 пристигна вкъщи, бях напълно готов.

Проектът ми за тест на прожектора имаше следните цели: да разбера докъде са стигнали технологиите в този сегмент, да сравня като цена и възможности прожектора с голям телевизор, да разбера за себе си дали това е решение за моя начин на употреба.

Първо малко се отчаях от цените на екраните – 2-3-4 и нагоре хиляди лева, никой от вносителите няма нищо, което да може да се види, пипне и сравни с друг подобен продукт, и всичко трябва да се приема на честна дума. Плащаш предварително и чакаш. В някои случаи – повече от месец. Какво точно ще дойде – не е много ясно. Та така.

Обаче, „няма начин да няма начин“. След известно ровене насам нататък, си поръчах самия екран, навит на руло, който дойде от Америка за една седмица. Екранът струваше 71 долара, за транспорт платих малко над 100. Направих си рамката сам за около 3 часа, и – готово. 126 инча красота, висят лежерно на релса за окачване на картини:

Свързване

Този прожектор може да се свърже по прост и по сложен начин към съществуваща система. Простият е в случай, че имате AV Receiver. В този случай просто вземате един HDMI кабел, пускате го от изхода на рисийвъра до прожектора, и гледате.

По-сложният е, както в моя случай, ако нямате рисийвър, а искате да имате звук през стерео аудио система.

Прожекторът има два HDMI входа, където включих един сет топ бокс (с телевизионен сигнал), в другия отиде вярното домашно куче Google Chromecast. За да слушам през стерео системата си, трябваше да използвам сплитъри (които обаче са евтини, малки, и лесни за употреба). Прожекторите на Epson, и на повечето производители, всъщност, нямат отделни аудио изходи.

EH-TW9400 е топ моделът на Epson в сегмента на Home Theater. Epson всъщност станаха сериозен играч точно в този сегмент преди около 2 години, когато извадиха предишната генерация – 5300, 7300, 9300. Основната причина за това беше, че успяха да предложат много качествен продукт, като се пъхнаха далеч под цените на JVC и SONY, които общо взето държат пазара на прожекторите от висок клас.

Какво представлява?

Изглежда обемен, но всъщност е доста лек, черен със сребърен пръстен около обектива (само най-високият модел в серията – TW9400). Използва добрата стара 3LCD технология на възпроизвеждане и иновативната технология Pixel Shifting (4К Enhancement в терминологията на Epson) която му позволява от HD матрица (1080p) да произведе страхотна 4К картина, независимo дали източникът е HD или Ultra HD. Голямата разлика с предишното поколение са HDMI 2.0 входовете, които се справят спокойно с поток от 18 Gbps. Това му дава и възможност да поддържа и двата стандарта за цветно динамично пространство – HDR и HLG. Огромно удобство и много рядко предимство в този ценови клас е напълно моторизираната оптика – zoom, положението на лещите, фокуса на картината – се управлява от дистанционното, и се запомня от машината, така че при всяко пускане на прожектора имате настройките, които искате. Нещо повече – можете да запомните 10 профила с различни настройки по ваш избор и да ги „извиквате“ когато решите.

Изваден от кутията и просто включен без да се пипат настройките, картината на EpsonEH-TW9400 изглежда напълно ок, малко в „студената“ гама, но като цяло – с прекрасно възпроизвеждане на цветове и контрасти.

Операционната система има на практика професионални възможности за калиброване на картината, но има и няколко (6) presets – фабрично зададени профили, които ползват различни комбинации от настройки – можете да прецените сами какво искате – дали акцентът да е върху цветното насищане, дали върху остротата на картината, или нещо друго.

Аз постигнах забележително добър резултат със следните дребни промени: (всички настройки е добре да се правят в Natural режим на картината) Фабрично цветната температура на картината е 6500К, откъдето идва и студеният, леко в синия спектър оттенък на картината. След известни експерименти стигнах до 5500К като най-добрата настройка на този прожектор. Другата значителн промяна дойде след известно напасване на 3-те LCD панелa. Може и да звучи сложно, но в действителност не е. Гледаш екрана отблизо, и променяш малко по малко с дистанционното.

Какво гледах?

Като казах и в началото – тенис и кино. Тенисът позволява да се изпита прожекторът в екстремни условия – малка топка, която лети със скорост от 150 – 200 км в час, спринтиращи играчи. Е, гледа се прекрасно, топката не оставя „следи“, не размазва и не прекъсва. С футбола би трябвало да е много по лесно:) Междудругото – много от телевизорите не се справят добре с тази задача.

През целия период, в който прожекторът беше вкъщи, гледах това, което гледам обикновено – HD телевизионен сигнал (IPTV), филми и сериали през steaming. Всичките снимки, които виждате са от картина с качество което повечето от нас ползват ежедневно и е лесно достъпно.

Разбира се, въпросът за 1 милион долара, когато става дума за прожектор, е доколко може да се гледа в нормално осветена стая, и през деня. Epson EH-TW9400 има забележителни технически параметри – светлинния поток достига 2600 ANSI Lumens, а за сравнение – повечето от моделите на SONY по този показател са с 1500. Данните на производителя може и да не ви говорят нищо, но следващите няколко снимки ще ви дадат ясна представа за какво става дума:

Не разполагам с професионални спектрометри и светломери, но наблюденията ми за около месец живот с този прожектор са, че може да се гледа съвсем прилично през деня – дори и когато е слънчево просто пускам щорите, и това се оказва достатъчно.

Другият важен въпрос е как прожекторът работи с различните резолюции. Всички снимки дотук са 1080p, или това, което наричаме HD. С по-старите носители като DVD, което е с резолюция 480p резултатът също е впечатляващ – това е кадър от филма „The Wall“ (Pink Floyd, Alan Parker) с включена функция 4K Enhancement:

Няма никакви артефакти, пикселизиране или замъгляване на картината. Изобщо, дори и при гледане от много близо, пикселите на екрана не са видими.

Вкъщи разстоянието от прожектора до екрана е 4,40м, и за да изпълни 126 инчовия екран картината трябва леко да се увеличи. Лампата е достатъчно силна, така че през повечето време прожекторът работеше в режим Normal. Режимите на лампата са общо 3, Eco, Normal и High Performance. С промяната на режима се променя и скоростта на вентилатора, който охлажда лампата. В моят случай (поради това, че за теста търсех временно разположение) Epson EH-TW9400 беше зад главата ми, буквално на около 50 сантиметра. Така вентилаторът се чува само при най-високата мощност на лампата – High Performance. Ако се качи на тавана, както най-вероятно повечето биха го използвали, мисля, че и този шум ще е почти нечуваем. При режимите Eco и Normal вентилаторът практически не се чува.

Дистанционното управление е голямо, ергономично, и – без да е луксозно като изработка – изключително удобно. Epson EH-TW9400 има инфрачервени приемници отпред и отзад, така че изобщо не се налага да се уцелва нещо с дистанционното, за да се задейства прожектора. Предава командите мигновено.

С две думи – Epson EH-TW9400 е голямо постижение в широк ценови диапазон. Най-близките му конкуренти са с около 30% по-скъпи, без да имат много от „екстрите“ които той предлага.

В България ще е наличен след около 4 седмици, на цена от 5470 лева с ДДС. Mежду другото, много рядко се случва по-новата и подобрена генерация на един продукт да е по-евтина от предишната. В този случай разликата е около 1000 лева в полза на новото.

Как си отговарям на въпроса дали си заслужава да си купя телевизор или ще е по-добре с прожектор? Ето цените на среден клас 65 инчови телевизори от сайта на една от големите вериги за продажба на техника:

Ток?

EpsonEH-TW9400 харчи 355W в максимална мощност, и 271 в Eco Mode. И по цена, и по консумация телевизорите са напълно сравними с прожектора. Голямата разлика е в размерът на картината – ние все пак сме на кино.