Младите българи виждат предимно ползи от членството на България в ЕС, гледат положително на блока и са оптимистични за неговото бъдеще. Почти половината обаче не следят какво се случва в европейската политика, а три четвърти от младежите до 24 години не са гласували на европейските избори тази година.
Такава картина очертава ново представително проучване на "Евробарометър", реализирано при извадка от 1034 българи. То потвърждава неактивността на българските граждани във вота за членове на Европейския парламент. А най-малък интерес към него са имали гласоподавателите между 18 и 24 години.
78% от хората в тази възрастова група признават, че не са упражнили правото си на глас на 9 юни. Това е групата с най-голям процент негласували българи от всички останали.
Най-активни са били избирателите между 40-54 години и 55+ като съответно 35% и 37% от тях споделят, че са участвали във вота.
Общите данни от този въпрос отговарят напълно и на крайната избирателна активност, обявена от ЦИК. Изборният орган изчисли, че за европейските избори тя е била 33,78%. А 34% от респондентите в проучването на "Евробарометър" казват, че са упражнили това си право.
Негласувалите млади дават като основна причина за решението си това, че рядко или никога не дават гласа си на избори (36%). 29% се аргументират с липсата на интерес към политиката, а 26% посочват недоверието в политическия процес.
Тези от тях, които все пак са отишли до урните, посочват и водещата си мотивация да направят това. Основната тема, която ги е насърчила, са нарастващите цени и разходи за живот. Тя е посочена от 54% от гласувалите младежи до 24 г.
Почти еднаква тежест е оказала и безработицата - тази причина е избрана от 53% от тях.
Ниската активност сред представителите на младото поколение е съпровождана и с липса на интерес към случващото се в ЕС. 37% от тях посочват, че никога или почти никога не следят какво се случва в европейската политика. 30% от младежите се информират за това от време на време. Само 6% казват, че го правят през повечето време.
И тук отново младите са първи по незаинтересованост в сравнение с останалите поколения. Гражданите от всички други възрастови групи над 24 г. признават, че поне от време на време се информират по тези въпроси.
Въпреки всичко това българските респондентите до 24 г. отчитат предимно ползи за членството на България в ЕС, като 60% от тях казват, че страната само е спечелила от включването ѝ в блока.
Такива нагласи потвърдиха и данните от изследването "Млада България" на Агенция "Насока" и "Булевард България", което обхваща българте между 16 и 25 години. То показа, че младите българи не само са наясно с ползите от членството на България в ЕС, но почти половината от тях (47%) дори не могат да посочат нито един негатив от това. Други 18% са категорични, че такива негативи няма.
"Евробарометър" също показва, че по-голямата част са оптимисти за бъдещето на ЕС, като 72% от младежите споделят това настроение, а само 22% са песимистични.
Проектът е съфинансиран от Европейския съюз в рамките на програмата за безвъзмездни средства, отпускани от Европейския парламент за дейности в областта на комуникацията. Европейският парламент не е участвал в неговата подготовка и по никакъв начин не е отговорен за или обвързан с информацията, данните или мненията, изразени в рамките на проекта, за които отговорност съгласно приложимото право носят единствено авторите, интервюираните лица, редакторите или разпространителите на програмата. Европейският парламент не може също така да поема отговорност за евентуални преки или непреки щети, нанесени при осъществяването на проекта.