Европейските компании Airbus, Thales и Leonardo готвят сливане на своите космически подразделения. Крайната цел на сделката е създаването на "европейски шампион", който да детронира лидера в индустрията за сателитна свързаност SpaceX на Илон Мъск.
Новата група ще обединява 30 обекта в Европа и ще има над 25 000 служители. Общите ѝ годишни приходи се очаква да надхвърлят 6,5 млрд. евро. Според Financial Times френско-германската Airbus ще притежава 35% от обединеното предприятие, а останалите две компании – по 32,5% всяка.
Врагът на моя враг е мой приятел
Thales, която е базирана във Франция, и Airbus са ожесточени конкуренти на пазара на големи телекомуникационни сателити, осигуряващи телевизионно излъчване и свързаност от геостационарна орбита (на около 36 000 км от Земята), от години. Но с пускането на високоскоростен интернет от ниска околоземна орбита (до 2000 км над Земята) – което изисква по-малки инвестиции и осигурява по-добро качество, бизнесът на двете компании се оказва под силен натиск.
Лице на тази промяна е американската Starlink. Стартъпът на Илон Мъск набързо натрупа 7 милиона клиенти, сред тях и много правителства – пазар, доскоро запазен за доставчиците на геостационарна сателитна връзка.
Затова и конкурентите обединяват сили заедно с италианската Leonardo (доставчикът на медицински хеликоптери за България), като се надяват, че това ще доведе до създаването на по-ефективна и гъвкава космическа компания – способна да се конкурира със SpaceX. Преговорите са отнели повече от година, тъй като в началото е имало значителни разминавания.
Това не е първaта подобна инициатива, в която участват Airbus и Leonardo. През 2001 г. те създават съвместнo европейско предприятие за производство на ракети заедно с BAE Systems. MBDA е първият съвместен проект от подобен мащаб на иначе конкуриращите се Франция, Италия и Обединеното кралство.
Starlink е далеч напред
Airbus, Thales и Leonardo играят важна роля в производството на комуникационни спътници и военни системи, но не предлагат собствени комерсиални интернет услуги. Техните пазарни дялове в глобалното производство на сателити се оценяват на между 5 и 15%, докато SpaceX – чрез Starlink – вече държи над 50% от активните комуникационни спътници в ниска орбита. Сателитната мрежа вече предоставя услуги в Европа, Северна и Южна Америка, Австралия, части от Азия и Африка и труднодостъпни райони като Арктика, морски платформи, планински региони и зони на бедствия.
През 2025 г. SpaceX стартира и мобилната услуга Starlink Direct-to-Cell, която позволява директна връзка между мобилни телефони и сателити. Този проект може да се окаже революция за телекомуникациите, особено в региони без наземна инфраструктура.
Чисто финансово, Starlink вече е гръбнакът на SpaceX. По оценки на Bloomberg и The Information, приходите от услугата за 2025 г. се очаква да надхвърлят 10 милиарда долара - повече от половината от общите на компанията. Затова и компанията на Илон Мъск планира да увеличи съзвездието си до 12 000 спътника до края на 2027 г., а лицензите ѝ позволяват този брой да достигне 42 000.
В същото време създаването на европейски космически шампион се нуждае от благословията на ЕС. Администрацията на блока неведнъж е показвала, че може да бъде изключително бавна във взимането на важни решения, но този път по всичко личи, че трябва да се действа бързо.
Брюксел трябва да си е взел поука от първите дни на втория мандат на Доналд Тръм в Белия дом, когато Мъск обяви, че ще спре достъпа на украинската армия до системата Starlink. Това повдигна дебата доколко Европа би могла да замести сателитните услуги на американската компания, ако се наложи. Изводите не бяха особено обнадеждаващи. Оттогава сателитните комуникации влязоха в дебата за изграждане на съвременни бойни способности на блока.
На този фон очертаващата се сделка между Airbus, Thales и Leonardo може да се окаже точно това, от което се нуждае европейската сигурност.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
