Близо 40% от около 5000 анализирани атаки, свързани с кибершпионаж в Европа, са били насочени срещу европейски публични институции. Най-често в атаките са замесени или са подкрепяни от "враждебни държави". Това пише Агенцията за киберсигурност на Европейския съюз (ENISA) в свой доклад.
Според документа, посветен на киберзаплахите, в Европа за периода 1 юли 2024 г. - 30 юни 2025 г. „тези групи провеждат кампании за кибершпионаж срещу публични органи, като същевременно се опитват да повлияят на общественото мнение чрез дезинформация“.
През август няколко европейски страни заявиха, че са били засегнати от Salt Typhoon – мащабна хакерска кампания, за която се смята, че е ръководена от китайското Министерство на държавната сигурност. Преди това тя засегна сериозно телекомуникационния сектор в САЩ, както и някои федерални агенции.
През май Нидерландия преупреди за активна руска кампания за кибершпионаж, а чешкото правителство осъди Китай за провеждането на кибератака срещу външното министерство на страната. При нея бяха разкрити хиляди некласифицирани имейли.
Пътниците на летищата в Брюксел, Берлин и Лондон наскоро трябваше да преживеят сериозни закъснения заради кибератака срещу доставчика Collins Aerospace, който предоставя системи за чекиране и качване на борда.
Малко по-назад във времето, по време на президентските избори в Румъния, властите в северната ни съседка обявиха, че изборната инфраструктура на страната е била обект на повече от 85 000 кибератаки за седмица.
Бългаските институции също не остават встрани от тази тенденция.
Още през юни 2019 г. системите на Националната агенция за приходите (НАП) бяха пробити, вследствие на което хакерите придобиха лични и финансови данни на около 5 милиона български граждани - имена, ЕГН-та, адреси, приходи, пенсионна информация, задължения и др. И до днес това е един от най-големите пробиви в историята ни.
Три години по-късно, през 2022 г., масови DDoS атаки засипаха редица сайтовете на различни министерства, Президентството и Конституционния съд, което ги направи недостъпни за дни. Атаката беше свързана с про-руската хакерска група KillNet.
Същата година жертва на предполагаема руска кибератака станаха и „Български пощи“, след като криптовирус засегна централните системи на дружеството. Това парализира работата в пощенските станции в цялата страна и блокира за няколко седмици изплащането на пенсии и социални помощи.
В началото на 2025 г. същото се случи и с Върховния административен съд (ВАС), след като хакери успяха да криптират информация в системата му и поискаха откуп, за да я декриптират.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
