Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Няколко европейски страни предприемат или вече са приложили по-нисък скоростен лимит в населените места. От 1 януари автомобилите в Брюксел почти навсякъде ще се движат с максимум 30 км/ч, скоро мярката ще важи и за 80% от улиците на Мадрид, а Амстердам, Лондон и Париж също обмислят подобно ограничение.
Една от ползите е, че то ще доведе до по-малко пътни инциденти. Но може ли да се стигне до по-голямо замърсяване на въздуха?
Ограничението за автомобилите в България е 50 км/ч, що се отнася до шофиране в населените места, както и 90 км/ч на извънградски път и 140 км/ч на магистрала. В началото на 2019 МВР предложи лимитът в градовете да бъде намален до 30 км/ч, като аргументът бе да се намали броят на пътните инциденти, но до подобна мярка не се стигна.
Белгия въведе ограничението от началото на 2021 г. По основните улици и булевардите се запазва възможността за движение с 50, 70 или 90 км/ч, в зависимост от пътната маркировка, но според новото правило знаци за скоростта ще се поставят само там, където е позволено движение с над 30 км/ч. На местата, където има голямо струпване на хора, ограничението е още по-ниско – 20 км/ч.
Целите са повишаване на пътната безопасност в град, в който масово се използват велосипеди. Властите очакват с намаляването на разрешената скорост да разубедят част от гражданите да използват своите автомобили, което би довело до полза за околната среда.
Новите правила ще се спазват и от колоездачите. Единственото изключение са трамваите.
„Възможността за инциденти при по-ниска скорост е по-малка“, казва Елке ван дер Брант, която отговаря за градската мобилност в Брюксел. Пред The Brussels Times тя цитира проучване, според което човек, блъснат от кола, движеща се с 50 км/ч, има 80% шанс да загине. При сблъсък с автомобил със скорост 30 км/ч – процентът е същият, но в полза на шансовете за оцеляване.
През октомври 2020 испанското правителство предприе подобна инициатива. То одобри проект, предвиждащ ограничение за автомобилите от 30 км/ч на еднопосочните улици в повечето испански градове. Такива са 80 на сто от пътищата в столицата Мадрид. Очаква се решението да влезе в сила през април, пише El Economista.
Преди три месеца властите във Франция организираха обществено обсъждане по същата тема – дали скоростният лимит в градовете да бъде намален с още 20 км/ч. Онлайн консултацията с гражданите се провежда под надслов „Намалете скоростта, за да спасите животи“.
Всъщност правилото важи за около 60% от улиците на Париж, но властите искат да го приложат в целия град, а и в други области, пише Bloomberg.
През септември 2020 Обединеното кралство намали лимита дори на някои скоростни пътища в опит да постави началото на по-мащабен проект, обхващащ цялата страна. Нидерландия стигна дори още по-далеч, като наложи ограничение от 100 км/ч на магистралите през деня.
Основният аргумент на поддръжниците на по-ниския скоростен лимит е безопасността. Според данни на френските власти, цитирани от paris.fr – рискът пешеходец да загине след сблъсък с автомобил със скорост 30 км/ч е 9 пъти по-малък в сравнение с кола, движеща се с 20 км/ч по-бързо. В Брюксел са си поставили за цел да нямат нито един смъртен случай или сериозно нараняване след пътен инцидент в града („Визия 0“). Така искат да последват примера на Хелзинки – финландската столица изпълни тази задача заради намаляването на скоростното ограничение до 30 км/ч.
Друга точка в подкрепа на мярката е по-малко шум в градовете. „Шумът ще бъде намален наполовина“, казва Ван дер Брант.
Ограничението се използва и като метод да убеди хората в големите европейски градове да изоставят автомобилите си и да използват „еко-транспорт“ като велосипед.
Мярката обаче не се радва на одобрение от всички. Шофьори в Испания се обявиха против намаляването на скоростния лимит, тъй като смятат, че така пътищата ще станат дори по-опасни. Според тях – автомобилите ще изпреварват на много ниска скорост и това би довело до инциденти, съобщи La Razon.
Нидерландският премиер Марк Рюте дори нарече действията на собственото си правителство да намали скоростта на магистралите „гнила стъпка“.
„В краткосрочен план намаляването на скоростния лимит до 30 км/ч не е добра идея, ако целта е да се предотврати замърсяването на въздуха“, смята експертът по мобилност от брюкселския университет Vrije. „Това не е добре, що се отнася до изпуснатите емисии, просто защото автомобилите не са създадени да се движат само с 30 км/ч“.
Тук идва големият въпрос – води ли по-бавно движещият се автомобил до повече вредни емисии във въздуха? Точен отговор няма, защото всичко зависи от технологични фактори, като по-високото потребление на гориво, и нетехнологични – като задръстванията и трафика.
Според няколко проучвания – по-ниската скорост води до по-голямо замърсяване на въздуха. През 2009 учени от Вирджинския политехнически институт публикуваха доклад в сп. „Transportation Research“, в който излагат тази теза.
„Това може да доведе до значително по-високо потребление на гориво и до повече вредни емисии, когато шофьорите ускоряват по-агресивно“, пише в тяхното изследване, цитирано от The Guardian.
Преди осем години Центърът за въглеродна иновация в Единбург публикува подобно проучване, което е направено от компанията TRL. „Намаляването на скоростните ограничения в градовете има ползи за здравето и безопасността, но най-вероятно води до повече вредни емисии. Възможно е да се увеличи замърсяването с азотен оксид, а въглеродните емисии да се повишат. Това е вследствие на постоянното ускорение и честото натискане на спирачката“.
Въпреки това – има и други изследвания като проучването на Националната академия на науките в САЩ от 1995, което показва, че по-високата скорост води до повече вредни газове, но отново без да се цитират точни цифри.
Замърсяването на въздуха е един от големите проблеми на София през последните години, като в края на 2020 българската столица често попадаше в челните места по най-лошо качество на въздуха в света.
