Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Все се по-често режимът на Путин е дефиниран като нацистки или фашистки. Често двете понятия се смесват, защото разликата е във върховната идеологическа ценност - държавата или нацията.
Това, разбира се, е кощунство за комунисти, путинисти, русофили и левичари, защото Русия и комунизмът са си изградили имидж на унищожители на нацизма и фашизма. Затова и самата Путинска пропаганда не можа да измисли някакво по-достоверно оправдание пред руския народ за инвазията освен нацизма, въпреки че президентът на Украйна е евреин.
Ако се придържаме към научните дефиниции за фашизъм, то до миналата година не можеше да се твърди, че режимът на Путин е такъв. Съществуваше макар и имитация на политическа опозиция, политическите му опоненти все пак имаха частичен достъп до медиите - Навални публикува филмите nси за корупцията, социалните медии и медии като “Ехо Москвьi” някак си бяха толерирани, протестиращите най-много да стигнат до затвора, но не бяха убивани и т.н.
Дали всичко обаче е така с началото на войната в Украйна?
През 2003 г. на база пространно проучване на фашистките режими през 20 век, американският политолог и писател Лорънс Брит очертава 14 критерия за определянето на един политически режим като фашизъм.
Нека да анализираме днешна Русия в тази рамка.
1. Мощен и продължителен национализъм
Политическата доктрина на Путин е за възстановяване славата на руската нация и на нейната специална мисия в света. Цялото образование от най-ранна възраст е подчинено на тази доктрина. Разликата с патриотизма е в акцента за превъзходството на руската велика нация спрямо другите нации, като Богоизбрана да спаси и обедини православния свят срещу враговете му, най-вече англосаксонците.
2. Пренебрежение към човешките права
Постепенно тези права губеха своя смисъл с преследването и убийствата на политически противници, журналисти, адвокати на чужди бизнесмени като Магнитски, а накрая - правото на протест и несъгласие с режима беше изцяло забранено.
3. Намиране на враг като обединителна кауза
След 2007 г. врагът беше посочен: Западът, начело със САЩ, които пречат и правят планове за унищожение на Русия.
4. Надмощие на милитаризма
Най-много инвестиции по времето на Путин бяха направени във възстановяването на руската военна мощ и изграждане на втората в света най-силна армия. Откакто Путин е президент, Русия проведе множество военни операции: Чечня, Грузия, Крим, Донбас, Сирия, Беларус, Казахстан до днешната война с Украйна. Военните и службите - т.н. силовики - са една от двете основни опори на режима.
5. Широко разпространен сексизъм
Самият Путин беше наложен като култ на мачизма - с широка пропаганда на неговата физика. Женското присъствие във властта е незабележимо, а неговите врагове на Запад са портретират като гейове и джендъри (Гейропа).
6. Контрол върху масмедиите
На практика днес вече почти няма свободни медии в Русия, а всеки глас срещу войната и Путин е глас на предател.
7. Обсесия по националната сигурност
Основна тема в Путинската пропаганда е заплахата към Русия от Запада, чужди агенти, а в момента и от всички руснаци, които харесват Запада.
8. Преплитане на държава и религия
Руската православна църква е основен стожер на режима и неговата пропаганда, а мисията е възстановяне на Москва като Третия Рим - световен център на православието и защитник на славянските народи, които трябва да бъдат освобождавани при нужда от узурпатори на властта, наложени от Запада, както е днес в Украйна.
9. Защита на едрите корпоративни интереси
Олигарите са другата основна опора на властта, наред със силоваците. Тяхната мисия е не само да прокарват руските икономически интереси по света, а да подкупват политици, партии, медии и журналисти да работят за реализация на интересите на Кремъл.
10. Репресия и разтурване на профсъюзите
По времето на Елцин е направен опит за трансформация на съвтеските профсъюзи по западен модел на трипартидна система. При Путин основният профсъюз - макар да съществува - на практика се сля с неговата партия Единна Русия и е казионна организация. А Русия е страната с най-голямо подоходно неравенство в Европа.
11. Презрение към интелектуалците и творците.
Руската интелигенция при режима на Путин се разцепи: по-голямата част от тях като Никита Михалков станаха трубадури на руския национализъм, а малка част или емигрира, или беше изолирана. Това ясно пролича и в декларациите на творци и учени срещу войната, на които никой не обърна внимание.
12: Обсесия по престъпността и нейното наказание.
Дефиницията за престъпност постоянно беше разширявана по времето на Путин докато вече всеки, който е срещу войната или протестира срещу нея може да отиде в затвора за предателство.
13. Процъфтяваща корупция и връзкарство.
Филмите на Навални и разкритията на офшорните файлове са достатъчно доказателство за ширещата се в невероятни мащаби корупция.
14. Имитация на избори
На практика след 2012 година, когато имаше огромни съмнения дали Путин спечели изборите, а многобройните протести срещу тях бяха смазани, едва ли може да се твърди, че вече има дори елемент на истински избори. За по-сигурно, дори на опонентите на Путин като Навални им забраниха участие.
И така, без преувеличение може да се каже, че днес светът отново е изправен пред война с фашизма. И затова Путин трябва да бъде спрян още в Украйна.
