Фин Улфхард след „Stranger Things“ - за депресията, музиката и защо хобито му е да му е скучно

Той е само на 12, когато печели кастинга за една от главните роли в световния феномен „Stranger Things“. След близо десетилетие в ролята на Майк Уилър канадският актьор Фин Улфхард навлиза в нов етап от живота си. Сериалът на Netflix, който превърна група неизвестни деца в международни звезди, приключи в края на 2025 г. И остави актьорите да се адаптират отново към живота си извън Хокинс.

В интервю за The Guardian Улфхард разказа как внезапната популярност е променила света му още след излъчването на първия сезон през 2016 г. Когато се връща на училище във Ванкувър, той осъзнава, че вече не е просто обикновен ученик.

„Хората не знаеха как да се държат с мен. Деца, които преди дори не ме поглеждаха, изведнъж искаха да се снимаме или да прекарваме време заедно“, спомня си актьорът.

Един от начините за справяне с натиска от детската слава, казва той, е да си постоянно зает: „Това е може би причината, поради която се опитвам да работя – като средство за справяне с тревожността. Просто се отдаваш напълно на нещо друго“.

Фин признава, че четенето на мнения за самия себе си вероятно не е било особено здравословно в годините на израстване.

Въпреки това Улфхард се смята за късметлия, защото е успял да прекара част от детството си далеч от социалните мрежи. Според него днешното поколение расте в свят, в който почти всеки има някаква публична идентичност още от ранна възраст.

Той получава няколко малки роли в музикални клипове и местни телевизионни продукции, след което, на 12 години, се явява на кастинг за „Stranger Things“. Подобно на много от колегите си, той не е бил „дете на актьор“.

„Може би затова ни избраха - защото по това време бяхме по-близки до героите си.“

В периода на снимките актьорите са преминавали през типичните тийнейджърски преживявания пред камера. Улфхард си спомня, че дори екранната му целувка в първи сезон с Мили Боби Браун е била реално първият подобен момент и за двамата.

„Бях целунал момиче, когато бях може би във втори клас, но изобщо не беше истинско. За „Stranger Things“ просто си казах, че това е част от историята, нещо от работата“, разказва той.

Снимките на последния сезон продължават близо година. За актьорите сериалът става в нещо като втори дом.

„Беше като училище за мен - по един много странен начин“, споделя Улфхард.

Той разказва, че целият актьорски състав е живеел в един и същ квартал по време на снимките в Атланта. Постепенно всички осъзнали, че това наистина е краят.

„Когато приключи, за всички беше доста депресиращо, но усещахме, че това да свърши точно тогава, е правилното решение“, обяснява актьорът.

След финала Фин признава, че известно време се е чувствал изгубен:

„Такъв е животът ти толкова дълго време, че когато свърши, изпитваш нещо като отдръпване. После разбираш, че приятелствата и връзките, които си създал, остават завинаги.“

Още преди края на сериала Улфхард активно изгражда кариера и извън „Stranger Things“. Той участва в адаптацията на романа „То“ по Стивън Кинг, във филмите от поредицата „Ловци на духове“, както и в драмите „Щиглецът“ и „Когато приключиш със спасяването на света“.

Актьорът подчертава, че не търси непременно следващия голям блокбъстър.

„Искам да се докажа, като участвам в неща, в които хората може би не биха очаквали да ме видят. И колкото и време да ми отнеме да намеря този перфектен или правилен проект, нямам нищо против да чакам.“

Освен с киното, Улфхард е силно ангажиран и с музиката. Всъщност той се занимава с музика по-дълго, отколкото с актьорско майсторство. Фин свири на китара от четиригодишна възраст и вече има зад гърба си участия в групите Calpurnia и The Aubreys, както и самостоятелна кариера.

Новият му албум „Fire From the Hip“ продължава линията на неговия инди рок стил, вдъхновен от The Beatles и алтернативната музика от 90-те години.

За разлика от актьорството, музиката му дава усещане за пълен творчески контрол.

„Прекарах детството си, слушайки режисьори и под натиск да бъда перфектен през цялото време, а с музиката е страхотно, защото мога да контролирам собствените си неща, да контролирам собствения си живот и съдба.“

Днес Фин вече си позволява да забави темпото и да прекарва повече време в Канада със семейството си.

„Наистина ми харесва да съм си вкъщи, да нямам никакви планове, да не очаквам нищо от себе си. Любимото ми хоби е да ми е скучно“, казва той.