Folklore: истории за любов и раздяла по време на изолация Снимка: © Getty Images

Фолклорът са истории, разказвани от уста на уста, които са уж различни, но всички сякаш разказват една и съща история. И всеки път откриваш нещо ново в нея.

По този начин звучи и новият албум на Тейлър Суифт Folklore. На първо слушане може да ви се стори като една дълга песен. Трябва да се слуша няколко пъти, за да се усетят детайлите и да се осмислят връзките между историите. Ако сте на повече от 30, дискусия с 15-годишна е повече от полезна.

Самата Тейлър разказва, че заради изолацията въображението ѝ се е развихрило.

Според критиците, това е албумът, който в най-пълна степен разкрива таланта на певицата като текстописец. Според мен, принудителната изолация даде възможност на тези, които искат и могат да се вгледат по-добре в себе си. И в нас.

Пианото е категорично, но не деспотично. Китарата е мъдър съветник, приятен спътник и добър разказвач, точно като във фолклора. Според критиците (и над 40-годишните майки, отраснали с Guns`N Roses) звученето е една идея по-сладникаво от необходимото, но не твърде и не постоянно. На фона на изчистения звук, максимално автентичен в духа на фолклора, стиховете изпъкват още повече.

Три от песните в албума разказват историята на въображаем тийнейджърски любовен триъгълник: "Cardigan", "Betty" и "August".

“Betty” е историята на 17-годишния Джеймс, който се опитва да си върне любимото момиче, след като ѝ е изневерил. “Cardigan” разказва историята от гледната точка на Бети, разочарована от момчето, в което е вярвала.

Срещата между поколенията е осъществена в диалог между историите, разказани в песните.

"The last great american dynasty"разказва за живота на Ребека (Бети) Харкнес, една от най-богатите жени в Америка, филантроп и меценат. Къщата на Харкнес на име "Holiday House" в Роуд Айлънд е закупена през 2013 г. от Тейлър Суифт.

"Epiphany", според признанията на певицата, е вдъхновена от историята как нейният дядо дебаркирал на брега на остров Гуадалканал в Тихия океан през 1942 г. по време на Втората световна война.

Баладата "Exile" в дует с Bon Iver примирява дори и най-настървените поколенчески спорове. Всеки от нас е имал любовните песни на своята младост, които сигурно не са били най-големите музикални постижения, но точно от тях е имал нужда точно тогава.

И "Мirrorball" – за това колко сме себе си и колко се "опитваме, опитваме, опитваме" да сме това, което някой иска, очаква, мечтае – в която всяко момиче може да се открие, без значение кога е било на 15 – миналата седмица или сякаш преди няколко живота.

Заради пандемията от Ковид-19 работата по албума е била изцяло дистанционна. Основен принос за звученето му има Арън Деснър от The National.

Критиците определят стила на албума като „инди“, но това не е от особено значение. Важното е, че в него вечните теми и познатите рефрени се срещат със свежия, младежки прочит. Послевкусът е леко меланхоличен, като спомен за нещо изгубено, което не си сигурен точно какво е.

С две думи, това е албум, който тийнейджърките могат да слушат заедно с майките си.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: