Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Примабалерината Марта Петкова е фина, но същевременно категорична в присъствието си – както на живо, така и във всеки кадър на документалния фотограф Димитри Стефанов. Тя е вдъхновението му в предстоящата изложба „ПРИМА“, посветена на балетното изкуство.
От деня, в който Димитри стъпва за първи път зад кулисите на сцената, до днес изминават близо 3 години. За първи път фотографиите му ще бъдат показани на 29 април в Софийската опера и балет. Датата не е случайна, тогава е Международният ден на балета. Реализирането на специалната по рода си изложба е начинът на документалиста да доближи публиката до света на балетното изкуство. Ставайки по този начин посланик на класическия танц, Стефанов изразява и подкрепата си към Софийската опера и балет. Той е убеден, че институцията има международно значение и е световно призната емблема на българската национална култура.
Срещаме ви с българската примабалерина Марта Петкова и фотографа Димитри Стефанов, за да разкажат повече за проекта „ПРИМА“.
Защо избра да фотографираш балета? С какво те провокира тази идея?
Димитри: С тайнствеността си. Балетът е изкуство, което винаги е било някак мистично за мен. Ние отиваме, за да видим магията, но зад лекотата и ефирността има тайнственост, която остава непозната за нас. В мен събуди и любопитство. Исках да видя това изкуство през моите очи, а те обичат да гледат зад кулисите, където се правят първите стъпки, болезнените стъпки, грешните стъпки дори. Там, където има много автентичност. И исках точно това да покажа.
За теб, Марта, какво е различното, което виждаш, когато гледаш фотографиите? Какво е да се видиш отстрани?
Марта: Във фотографията сме свикнали да преобладават красиви балетни пози, но тези кадри носят собствена емоция. Собствен заряд и история. Развълнуваха ме страшно много, защото чрез тях успях да видя себе си отстрани. Извън крайния резултат и красотата.
Когато Димитри ми ги показа за първи път, ме заля вълна от смесени усещания. Фотографиите от проекта „ПРИМА“ разгърнаха пред очите ми един много дълъг път. Онзи, който всички ние извървяваме, преди публиката да се докосне до крайния резултат и да усети приказката. Но видях и моя живот, моето ежедневие. Очи, пълни със сълзи. Очи, искрящи от вдъхновение. Всичко!
Какво вижда публиката и какво остава скрито зад кулисите?
Марта: Публиката вижда най-важното. Вижда съвършеното. Но, ако питате мен, най-сладката част е преди това – в залата, репетициите. Ние не сме роботи. Имаме и лоши дни. Там е скрита и ежедневната мотивация в търсене на съвършенството, което никога не идва. Искаш още и още... и винаги си недоволен.
Зад кулисите, в залите – там е моят живот. Там се случва всичко.
Как избра балета?
Марта: Той ме избра, не аз него. И съм благодарна. Няма да спра да се влюбвам в това изкуство. Няма да спра да го преоткривам и да го ценя.
Как би описала пътя на балета, по който мечтаят да тръгнат най-малките?
Марта: Няма да лъжа. Пътят е осеян с много препятствия, упорита работа, понякога болка, глад. Това е път на ежедневна мотивация и борба. Но и балетът дава – на мен ми е дал много, научил ме е на търпение, дисциплина, на отговорност и уважение.
Димитри, промени ли се твоето усещане за това изкуство, след като беше допуснат толкова близо?
Димитри: Със сигурност съм още по-респектиран. За мен магията е в процеса на усъвършенстване. Да наблюдавам професионалистите от трупата на Софийската опера и балет беше повече от емоционално преживяване, дори извън темата за балетното изкуство. Дълго време след като заснех този проект, имах нужда да се събера и да разкажа за усещанията в кадри. Надявам се, че близо 3 години по-късно изложбата „ПРИМА“ ще срещне публиката с балетното изкуство по нов начин и ще увековечи тези фантастични артисти и неповторимата Марта Петкова.
Трудно ли напарави финалната селекция и какво искаше да остане?
Димитри: Мисля, че няма фотограф, на когото да му е лесно да се откъсне емоционално от фотографията си. Селектирането на кадри за изложба и курирането им е изключително сложен процес, особено що се отнася до лични проекти. Затова се допитах и до няколко мои приятели – големи чуждестранни имена във фотографията, които ми помогнаха да направя финалния подбор. За мен обаче най-важно е една фотография да говори, а не просто да бъде изпълнена добре като композиция. Търсих и оставих онези кадри, които ще вълнуват, ще водят диалог и ще доближат зрителя до света на една прима(балерина).
Какво е останало в твоите спомени от този период – извън това, което си фотографирал?
Димитри: Много е просто, аз го свързвам ясно и със света на фотографията. По време на всяка репетиция в залата звучаха няколко думи, които кънтят в главата ми и до днес: „Добре, нека повторим!“ Това е суровата истина за пътя към успеха.
Марта, какви са емоциите, които изпитваш по време на репетиция и пред публика?
Марта: Пълна палитра. В залата е много пъстро. Емоциите могат да са всякакви. Понякога има сълзи, друг път смях. На сцената е прекрасно, особено когато се потопиш в приказката и оставиш тези няколко часа да пълнят душата ти, да я заредят, да я окрилят. И така до следващия спектакъл. Опият.
Какво не знае твоята публика за фотографския процес и подготовката на един такъв проект?
Димитри: На зрителя можем да му дадем и всичко, и нищо. Но това, което публиката трябва да знае, а и всеки, който се интересува от фотографския разказ, е, че той е усещане, той има текстура и (дори) миризма. Документалната фотография не е за бърза консумация, а носи белезите на времето, там където можем да се връщаме отново и отново.
Изложбата се планира да бъде представена и зад границите на България. Къде искаш да покажеш българската „ПРИМА“?
Димитри: „ПРИМА“ има предложения да бъде представена в няколко европейски града, макар че, ако питате мен, с нея бих обиколил света. Но ще започнем от Париж.
Повече за събитието може да намерите тук.
Велина Стефанова - от сцената на X Factor до фотографската академия BECA
