Статията е обновена в 21,15 ч
Еманюел Макрон обяви, че ще остане президент до края на 5-годишния си мандат, въпреки че политическите му опоненти - по думите му - имат една цел с провокирането на политическа криза в страната - президентския пост.
Френският държавен глава отправи първото си обръщение към нацията, след като в сряда правителството на посочения от него премиер Мишел Барние беше свалето с вот на недоверие в парламента.
Това се случва за първи път от 1962 г. и бележи най-тежката политическа криза във Франция от повече от половин век насам. Пролбемите на страната обаче са проблеми и на целия ЕС, особено на фона и на политическата нестабилност в Германия.
Президентът обяви, че в следващите дни ще излъчи нов премиер. Той обвини крайната десница и крайната левица във Франция, че създават хаос и че са се "обединили срещу републиката".
„Светът, Европа, върви напред и ние се нуждаем от правителство, което може да взема решения“, добави Макрон. По думите му Франция може да си позволи да бъде „статична“.
Непосредственият фокус, казва той, ще бъде бюджетът за 2025 г. Именно споровете около финансите и опитът на Барние да затегне разходите и финансовата дисциплина станаха повод за скоростното му сваляне от власт.
Нов парламентарен вот, който евентуално да доведе до разрешение на кризата, обаче не може да бъде свикан преди юли 2025 г.. Това стеснява възможностите на президента за реакция. Самият Макрон също подчерта, че няма как да насрочи нов вот, затова, по думите му, е дошъл момент "да работим заедно за Франция".
Мишел Барние, ветеран в политиката и бивш главен преговарящ на ЕС за Брекзит, беше назначен за премиер през септември 2024 г. Управлението му обаче беше белязано от политическо напрежение и трудности при прокарването на ключови реформи.
Така например лидерката на крайната френска десница Марин льо Пен постави серия от ултиматуми и успя да прокара условия, трудно съвместими с идеята на Барние за рязко намаляване на огромния бюджетен дефицит. Именно благодарение на вота на нейната крайнодясна партия "Национален сговор" заедно с крайната левица, правителството не оцеля.
Вотът на недоверие беше предизвикан от опита на Барние да прокара строг бюджет за 2025 г., използвайки член 49,3 от конституцията, който позволява приемане на законопроекти без парламентарно гласуване.
Този ход провокира остра реакция от опозиционните партии, които го обвиниха в заобикаляне на демократичните процеси.
Още по темата:
За първи път от 60 г. френският парламент свали правителството си и обрече Франция на хаос
Вот на недоверие заплашва да хвърли Франция в нова политическа криза
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
