Нелеп „исторически“ фикшън трилър - така Guardian описва осемсерийният сериал по Netflix - Freud. Както предполага и името, става дума за легендарния психоаналитик, представен в сериала като надрусан, увлечен по сеансите ловец на вещици, който използва хипноза за разрешаване на престъпления във Виена от 19 век. 

Нещата изглеждат реалистични около половин епизод. Докторът е напрегнат и праволинеен мечтател, който практикува режисирана хипноза върху домашната си помощничка Леонор. 

Фройд е потънал в дългове, а уменията му за хипноза са далеч от амбициите му и сложните теории, които развива. Той използва слугинята, за да имитира измислен транс пред неговите колеги професори, за да докаже правотата си пред “тези високомерни глупаци”. 

Фройд е аутсайдер със статут на “еврейски шарлатанин” заради теориите си за подсъзнателното. Той сравнява човешкото съзнание с къща с много стаи, някои от които обитаваме, докато други са тъмни и затворени. 

За да се подготви за ролята, актьорът Робърт Финстър се подлага на хипноза. 

Фройд е нетърпелив да докаже правотата си главно на годеницата си Марта, която е далеч от него и чиято майка не одобрява “медицинската” му практика. Тази история се разбира през любовните писма на Фройд, четени от дикторски глас.

Освен страст към съзнанието, докторът има и приоритети, които не са пряко свързани с професията му. Акцентът идва още с началните надписи: “Може би искаш малко кокаин”.

Нещата се объркват бързо, включително и за зрителите, когато една мъртва проститутка бувкало “пада” върху бюрото на Фройд благодарение на двама полицаи, които търсят лекар. 

Подозрението пада върху бившия началник от армията на един от полицаите - садистичен тип, който познава жертвата. 

Паралелен сюжет са партитата тип психо-сеанси в дома на виенски аристократ - граф Виктор, и неговата доста мистична жена - графиня София. Там Фройд намира и първата си пациентка - красива унгарка медиум, която преживява тежки халюцинации, в които е преследвана от кървав демон. 

На сюжета му трябват почти два епизода, за да се постигне какъвто и да било смисъл, когато се разбира, че зад няколко насилствени престъпления, стои графиня София, чиито хипнотични сили се оказват много по-големи от тези на Фройд. София разчита на психосексуална комбинация от допир и словесна манипулация. 

Подобно на други абсурдни нови прочити на известни истории, като например “Ловецът на вампири” или “Гордост и предразсъдъци”, "Фройд" е също толкова  смехотворен. Разбира се, връзка с фактите няма - нали не смятате, че бащата на психоанализата е разследвал криминални случаи. Едно от малкото правдиви неща е, че австриецът е харесвал да чете криминални романи. Това и името на героя са двата правдиви стълба на сюжета, което не е много честно спрямо зрителите. Създателите на сериала казват, че са се фокусирали върху образа на младия Фройд. 

Не е много забавно да гледаш как Фройд се препъва по пътя си към теория за хипнозата или как се разправя със собствените си демони и чувство за малоценност. 

В общи линии - безсмислен гювеч, който може и да хареса на някого на фона целия сюррелизъм, в който живеем. В този смисъл можем да го обявим най-много за “измамно примамлив”. Иначе публиката, към която са стреляли създателите, е “младата и модерна” и за нея са именно всички “провокативни елементи, смесени с исторически сюжети”.

Прочети