Проруски партии печелят позиции в България и стават все по-популярни сред избирателите, разочаровани от политика. Това пише изданието "Financial Times" в свой анализ за политическата обстановка в страната mреди седмите парламентарни избори от 2021 г. насам.
Идват "още едни неубедителни избори, след които вероятно ще последва осми вот през пролетта", казва американското издание. "Financial Times" твърди, като се позовава на свои източници, че основните партии и служебното правителство в България вече планират ново гласуване и следващата година.
Политическата несигурност в България е в полза за Москва, която продължава да се възползва от ситуацията, пише вестникът и акцентира върху руското влияние у нас като част от по-голямата кампания на Кремъл за влияние в Европа.
"Въпреки че от началото на пълномащабната война срещу Украйна България разследва руската дейност и изгони повече от 100 дипломати, политическите партии все още не са успели да докажат доколко са податливи на влиянието на Москва", се казва в анализа.
Медията посочва, че основните политически партии са предимно прозападни и страната за момента подкрепя Украйна в защитата ѝ срещу руската агресия, включително с доставки на оръжие. Но обръща внимание и на "партиите с прокремълски послания".
Сред тях са "Възраждане", която се е превърнала в "средна по големина сила с около 15 % електорална подкрепа", както и БСП, чиито депутати "редовно критикуват подкрепата за Украйна, включително доставките на оръжие".
"Financial Times" вкарва в тази група и две по-нови партии - "МЕЧ" на Радостин Василев и "Величие":
"МЕЧ е евроскептична консервативна група, която претендира за неутралитет по отношение на Украйна, докато "Величие" заяви, че ще попречи на България да участва във военните действия - въпреки че отрече да е проруска. Всяка от тях събира малко под 4%, което е прагът за влизане в българския парламент" (по данни от социологически проучвания преди вота - б.р.).
Изданието разказва и за разцеплението в ДПС, предизвикано от "борбата за лидерство" между Делян Пеевски и Ахмед Доган.
Разделянето на гласовете на етническите турци, които представляват над 10% от българското население , имаше „драматични последици“, казва Горан Георгиев - анализатор от Центъра за изследване на демокрацията, цитиран от медията. По думите му ниското доверие в демократичните институции прави изборите "напълно непредсказуеми".
Политическата обстановка допълнително се усложнява от апатията на избирателите, а приведеният пример е от Сливен:
"По улиците на Сливен в Централна България повечето минувачи пренебрегваха партийните активисти, които агитираха за "Алианса за права и свободи" - турската формация, отцепила се от формацията на Пеевски", пише FT.
Важно уточнение е, че фактически няма "отцепила се от формацията на Пеевски" група, защото макар съдът да даде абревиатурата на ДПС на крилото на Пеевски за изборите на 27 октомври, битката кой лагер е автентичното ДПС - този на Пеевски или на почетния лидер Ахмед Доган и другия партиен съпредседател Джевдет Чакъров, тепърва предстои след вота. Изданието обаче не обръща внимание на факта, че в Сливен няма концентрирано население от етнически турци, които са традиционните избиратели на ДПС от създаването му.
Водачът на листата на ДПС-Доган в 21 МИР Сливен Владимир Мартинов също е цитиран от "Financial Times". Той признава, че вината за липсата на стабилна коалиция е отчасти на партията му, която до лятото на тази година беше единна.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
