Победата на Доналд Тръмп поставя началото на нова ера в политика на САЩ, а може би и в света като цяло. Вотът на американците отразява отхвърлянето на класическия либерализъм и съществуващия глобален ред, както и все по-доминиращата сила на популизма.
Това са някои от изводите, които известният политолог Франсис Фукуяма прави за резултатите от президентските избори в САЩ. Фукуяма е автор на книгата "Краят на историята и последният човек" от 1992 г.. В нея той обвързва разпада на СССР и падането на Берлинската стена с нова епоха, която бележи залеза на века на идеологическите разделения и универсализъм на либералния демократичен ред.
Какво обаче е състоянието на либералната демокрация след избора на Тръмп? Политологът разглежда този въпрос в анализ, публикуван във "Financial Times".
Според Фукуяма огромната победа на Републиканската партия на 5 ноември ще доведе до сериозни промени във важни политически области - от имиграцията до Украйна. Но значението на изборите се простира далеч отвъд тези конкретни въпроси. Вотът показва решително отхвърляне от американските гласоподаватели на либерализма и на особения начин, по който се е развило разбирането за „свободно общество“ от 80-те години насам.
Когато Тръмп беше избран за първи път през 2016 г., беше лесно да се повярва, че това събитие е аберация (отклонения от познатия модел - б.ред), пише Фукуяма. Той се състезаваше срещу слаб опонент, който не го приемаше сериозно. Във всеки случай, тогава Тръмп не спечели и най-много абсолютни гласове.
Когато четири години по-късно Байдън взе Белия дом, нещата сякаш се върнаха към нормалното си състояние след катастрофалното президентство с един мандат.
След гласуването тази седмица изглежда, че именно президентството на Байдън е било аномалия. А Тръмп открива нова ера в политиката на САЩ, а може би и в света като цяло.
Американците гласуваха с пълното съзнание кой е Тръмп и какво представлява. Републиканецът не само спечели мнозинството от гласовете, и според прогнозите, ще вземе всеки един ключов щат, но партията му си върна контрола в Сената. Тя изглежда ще задържи и Камарата на представителите. Като се има предвид досегашната им доминация във Върховния съд, сега републиканците са готови да държат всички основни клонове на изпълнителната власт.
Но какво означава този нов етап от американската история?
Класическият либерализъм е доктрина, изградена върху зачитането на равното достойнство на хората чрез върховенство на закона, което защитава техните права. Държавата може да се намесва в тези права чрез конституционен контрол. През последния половин век обаче този основен импулс претърпя две големи деформации.
Първо беше възходът на „неолиберализма“ - икономическа доктрина, която намали способността на правителствата да защитават хората, засегнати от икономическите промени. Светът стана много по-богат като цяло, докато работническата класа загуби работни места и възможности. Властта се премести от местата, където се проведе първоначалната индустриална революция, към Азия и други части на развиващия се свят.
Втората деформация беше възходът на политиката на идентичността или това, което може да се нарече „буден либерализъм“ (woke liberalism - англ.). При него прогресивната загриженост за работническата класа беше заменена с целенасочена защита на по-тесен кръг маргинализирани групи: расови малцинства, имигранти, сексуални малцинства и други подобни. Държавната власт все по-често се използваше не в служба на безпристрастното правосъдие, а по-скоро за насърчаване на конкретни социални резултати за тези групи.
Междувременно пазарите на труда се преориентираха към информационна икономика. В един свят, в който повечето работници седят пред компютърния екран, а не вдигат тежки предмети по фабриките, жените са по-равнопоставени. Това промени динамиката в домакинствата и доведе до възприемането на едно привидно постоянно почитане на постиженията на жени.
Възходът на тези изкривени разбирания за либерализма доведе до голяма промяна в социалната основа на политическата власт. Работническата класа почувства, че левите политически партии вече не защитават нейните интереси, и започна да гласува за десните партии. По този начин демократите изгубиха връзка с базата си от работническата класа и се превърнаха в партия, доминирана от образовани градски професионалисти. Първите предпочетоха да гласуват за републиканците. В Европа избирателите на комунистическата партия във Франция и Италия преминаха към крайнодесните Марин Льо Пен и Джорджия Мелони.
Всички тези групи бяха недоволни от системата за свободна търговия, която им "отмъкваше" прехраната, а в същото време създаваше нова класа свръхбогати хора. Недоволство имаше и срещу прогресивните партии, които привидно се грижеха повече за чужденците и околната среда, отколкото за собственото си състояние.
Тези големи социологически промени се отразиха на изборите в САЩ. Победата на републиканците беше изградена около белите гласоподаватели от работническата класа, но Тръмп успя да откъсне значително повече чернокожи и латиноамерикански гласоподаватели от работническата класа в сравнение с изборите през 2020 г.
Това се отнасяше най-вече за мъжете в тези групи. За тях социалният статус имаше по-голямо значение, отколкото расата или етническата принадлежност. Няма особена причина, поради която един латиноамериканец от работническата класа например да бъде заинтересован от "будния либерализъм". Той облагодетелства неотдавнашните имигранти без документи и се фокусира върху напредъка на интересите на жените. Ясно е също така, че огромното мнозинство от гласоподавателите от работническата класа просто не се интересува от заплахата срещу либералния ред - както вътрешен, така и международен, която би настъпила при Тръмп.
Доналд Тръмп не само иска да върне назад неолиберализма и "будния либерализъм", но и е сериозна заплаха за самия класически либерализъм. Тя е видима по всякакви политически въпроси. Новото президентство на Тръмп няма да прилича по нищо на първия му мандат.
Истинският въпрос в този момент не е колко злонамерени са идеите му, а по-скоро доколко може да ги осъществи. Много гласоподаватели просто не възприемат сериозно реториката му. Докато ядрото от републиканци твърди, че контролът и равновесието на американската система ще му попречат да извърши най-лошото. Това обаче е грешно схващане, пише Фукуяма.
Трябва да приемаме заявените от него намерения много сериозно. Тръмп е самопровъзгласил се протекционист, който смята, че „мито“ е най-красивата дума. Той предлага 10 или 20-процентни мита върху всички стоки, произведени в чужбина - без значение от коя държава идват. За да ги въведе той не се нуждае от одобрението на Конгреса.
Както голям брой икономисти посочват, това ниво на протекционизъм ще има изключително отрицателно въздействие върху инфлацията, производителността и заетостта. То ще наруши в огромна степен веригите за доставки. Местните производители ще трябва да поискат освобождаване от тези тежки данъци.
Това създава условия за корупция и фаворизиране, тъй като компаниите ще бързат първи да са на добрата страна на президента. Наложените мита ще предизвикат мащабни ответни мерки от другите държави, което води до срив на търговията (и съответно на доходите).
Може би Тръмп ще отстъпи от тази идея. Има и друга възможност - да последва примера на бившия президент на Аржентина Кристина Фернандес де Кирхнер, и да накара статистическата агенция да крие лошите новини.
Имиграция и върховенство на закона
Що се отнася до имиграцията, Тръмп вече не просто говори да затвори границите. Той иска да депортира възможно най-много от 11-те милиона имигранти без лични документи, които вече са в страната.
От административна гледна точка това е огромна задача. Тя ще изисква години наред инвестиции в инфраструктурата, необходима за изпълнението ѝ, включително центрове за задържане, повече имиграционни служители, съдилища и т.н.
Това ще има опустошителни последици за отраслите, които разчитат на имигрантска работна ръка - особено за строителството и селското стопанство. То ще се окаже предизвикателно и от чиста морална гледна точка. Имигрирали незаконно родители ще бъдат откъснати от децата си, родени в страната с американското гражданство. Това ще създаде предпоставки за граждански конфликти, тъй като много от имигрантите живеят в демократични щати. Те вероятно ще направят всичко възможно, за да попречат на Тръмп да постигне своята цел за депортация.
Що се отнася до върховенството на закона, по време на тази кампания Тръмп беше изключително фокусиран върху това да си отмъсти за "несправедливостите", на които е бил подложен от свои критици.
Той се зарече да използва съдебната система, за да преследва всички - от републиканския му опонент Лиз Чейни до президентите Джо Байдън и Барак Обама. Тръмп иска да накара критикуващите го медии да замълчат, като им отнеме лицензите или им наложи санкции.
Не е сигурно дали изобщо ще има властта да направи всичко това. Съдебната система беше най-устойчивата бариера, която го спираше да изпълнява някои от идеите си по време на първия му мандат.
Републиканците обаче имат контрол над Върховния съд. През юли например той постанови, че Тръмп има широк имунитет като бивш президент срещу съдебно преследване.
Външна политика
Някои от най-важните промени ще настъпят във външната политика и в характера на международния ред.
Най-големият губещ е Украйна. Борбата ѝ срещу Русия беше отслабена още преди изборите. Тръмп може да я принуди да се съгласи с условията на Путин, като спре помощта от оръжия, както направи Камарата на републиканците в продължение на шест месеца миналата зима.
Новоизбраният президент заплаши също, че ще се оттегли от НАТО, но дори и да не го направи, той може сериозно да отслаби Алианса, като не изпълни гаранцията за взаимна отбрана по член 5.
Сред останалите държави членки няма такава, която да може да заеме мястото на Америка като лидер на военния блок. Така че бъдещата му способност да се противопостави на Русия и Китай е под сериозна заплаха. Напротив, победата на Тръмп ще вдъхне нови сили на други европейски популисти като "Алтернатива за Германия" и "Националния сбор" във Франция.
Източноазиатските съюзници и приятели на САЩ не са в по-добро положение. Макар че Тръмп говори твърдо за Китай, той също така силно се възхищава на Си Дзинпин и може да е склонен да сключи сделка с него за Тайван.
Изглежда републиканският президент е вроден противник на използването на военна сила и е лесно манипулируем. Едно изключение обаче може да бъде Близкият изток, където той вероятно ще подкрепи безрезервно войните на Израел срещу "Хамас", "Хизбула" и Иран.
Новият мандат ще е по-различен
Има сериозни основания да се смята, че Тръмп ще бъде много по-ефективен в изпълнението на предизборната си програма, отколкото беше през първия си мандат. Той е осъзнал, че изпълнението на политиките е свързано с кадри.
Когато беше избран за първи път през 2016 г., той не встъпи в длъжност, заобиколен от близки политически помощници. По-скоро трябваше да разчита на насоки от утвърдените републиканци. В много случаи те блокираха, отклоняваха или забавяха изпълнението на неговите закони.
В края на мандата си той издаде изпълнителна заповед, която целеше да направи възможно всички федерални служители и бюрократи да могат да бъдат уволнявани по негово нареждане. То не влезе в сила и към момента президентът няма това право. Тази идея отново е в плановете му.
Преди изборите неговите критици, сред които и Камала Харис, обвиниха Тръмп, че е фашист. Това беше погрешно, тъй като той не се готвеше да въведе тоталитарен режим в САЩ. По-скоро става дума за постепенно разпадане на либералните институции - подобно на това, което се случи в Унгария след завръщането на Виктор Орбан на власт през 2010 г.
Този разпад вече е започнал и Тръмп е нанесъл значителни щети. Той задълбочи и без това значителната поляризация в обществото и превърна САЩ от общество с високо доверие в такова с ниско доверие; демонизира правителството и отслаби вярванията, че то представлява общите интереси на американците; заложи на груба политическа реторика и даде разрешение за открити прояви на фанатизъм и женомразство; и убеди мнозинството републиканци в невярната теза, че Джо Байдън е бил нелегитимен президент, който е откраднал изборите през 2020 г.
Широкият обхват на републиканската победа, която се простира от президентството до Сената, а вероятно и до Камарата на представителите, ще се тълкува като силен политически мандат, потвърждаващ тези идеи и позволяващ на Тръмп да действа, както си иска.
Можем само да се надяваме, че някои от останалите институционални предпазни огради ще останат на мястото си, когато той встъпи в длъжност. Но може да се окаже, че нещата ще трябва да се влошат много, преди да станат по-добре.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
