ВЪПРОС НА АДВ. Л: Как ви принудиха да подпишете документ?
ОТГОВОР НА ОБВ. Б: Г-жо Л , ние живеем в България.
Диалогът е извадка от свидетелските показания на един от обвиняемите по делото срещу братя Бобокови - бившият изпълнителен директор на "Монбат рисайклинг" Васил Богданов. Повод за въпроса е информацията, че Богданов се води съавтор на разработването на технология за третиране на опасни отпадъци. Самият той посочва, че е бил принуден да подпише документ като "патентоизготвител", но не е участвал в реалното изпълнение.
В показанията си Богданов твърди, че фирмата на Бобокови е започнала да депонира опасни отпадъци в нарушение на законите след оказван натиск от страна на МОСВ. Свидетелят посочва, че компанията е изнасяла опасни отпадъци - оловна шлака и полиетиленов сепаратор - в Германия до 2013-2014 .
"На един по-късен етап, не си спомням периода точно, но мисля че беше около 2013 г. или 2014 г., в България се появиха дружества, които изненадващо получиха право да третират подобни опасни отпадъци. Казвам изненадващо, защото преработката на тези опасни материали е изключително трудно, да не кажа в повечето случаи и невъзможна. Оловната шлака се депонираше в Германия, в специализирани депа, които представляват солни мини 700 метра под нивото на земната повърхност. С това се гарантира невъзможността да бъде замърсена околната среда, подпочвените води или каквото и да било друго. По отношение на другия отпадък, който касае делото, т.н полиетилен сепаратор, той отиваше за унищожаване и обезвреждане в друга немска фирма, която разполага със специализиран инсенератор за изгаряне на подобни материали, а остатъчните продукти постъпват в металургични пещи за окончателно обезвреждане. С това искам да обясня, защо бях изненадан, когато фирми в България получиха подобни разрешителни. Инвестициите в подобни съоръжения са за десетки, стотици милиони евра, и това, че някоя фирма е на човек занимавал се до вчера с друга търговска дейност, с липса на финансови възможности, получава разрешително - винаги е будело съмнение в мен. С появата на тези фирми започнаха затруднения в издаването на разрешителни, за транспорт и депониране на отпадъци към Германия", казва Богданов пред съдия.
По думите му - една от българските лицензирани фирми е предложила услугите си на "Монбат рисайклинг", но той е отказал да предоставя отпадък на компания "която не разполага с подобна технология".
"Законът ни задължава 1 година след генериране на отпадъка да сме се освободили от него, чрез предаването му на специализирана фирма, която ще извърши последващо оползотворяване, депониране или някаква друга окончателна преработка. Тъй като депонирането не беше възможно да се случи навреме във фирмите в Германия поради всевъзможни откази от страна на МОСВ, ние не можехме да го извършим по установения ред. Тогава се появи директния съвет от страна на МОСВ или на РИОСВ, не си спомням точно, да се обърнем към фирмите в България, които имат възможности да ни освободят от този материал", казва още той.
Малко по-късно един от братята Бобокови е представил пред директора планове за учредяване на собствена фирма с технология за преработка на отпадък, така че "сами да си решаваме въпросите свързани с депонирането на полиетиленовия сепаратор".
"Отново започнахме да задържаме части от отпадъка, както в завода в България, така и в завода в Румъния. В един момент в завода в Румъния бяха достигнати 1 500 тона полиетиленов сепаратор на склад. Започнаха проблеми с местните екологични власти и при всички мои молби към г-н Б да започнем да освобождаваме към местните депа за отпадъци този отпадъчен продукт, всичките ми молби са отклонявани с мотива, че ние съвсем скоро ще разполагаме със собствени технологии за управление на този отпадък. Това доведе до редица проблеми на дружеството в Румъния с месните власти, които са отклонявани по най-различни начини", казва той.
Свидетелят посочва, че "всичко е вървяло в ред" докато РИОСВ не прави проверка на площадката на компанията, която би трябвало да третира отпадъците.
"Веднага бяха информирани от местния ръководител на РИОСВ, че има нарушения на площадката, че не извършено третиране на отпадъка. Той само се транспортирал, складирал. В голямата си част е и в насипно състояние. Нарушени са всички законови изисквания, включително и за капацитета на площадката, че не са извършени никакви дейности по преработката, тъй като площадката не разполага с електричество и вода. Ако законовия капацитет за съхранение е бил в рамките на 50 тона, ние сме имали няколко стотин тона на площадката. Естествено аз нямаше как да знам тези неща. Обяснението на колежката беше само, защо трябва да спрем да експедираме към тази фирма, тъй като тя неизпълнява договорените си задълженията", казва Богданов.
"Никога не бих позволил незаконното депониране на опасни отпадъци, още по-малко в страната, в която живея аз и децата ми . Затова считам, че това е престъпление спрямо всички нас", казва още той.
Богданов напуска дружеството през 2019 г., като твърди, че в продължение на няколко години е опитвал да освободи поста си като директор, но е бил спиран. След окончателното прекратяване на отношенията с Бобокови те са отказали да му изплатят обезщетение от 100 000 лв., тъй като според тях е нарушил ангажимента си да не вреди на компанията - поводът за отказа от изплащане на парите е това, че Богданов е започнал да работи в конкурентно дружество.
Богданов твърди, че "след като МОСВ разрешава внос на опасен отпадък, за който в България няма разработена сериозна и потвърдена технология за преработка, това за мен е престъпление. Сигурен съм, че няма такава технология, тя не е въведена. Ако има такава фирма, то би следвало аз да знам, защото съм професионалист в тази област. Работя същото, и ако имаше такава фирма, аз щях да депонирам този отпадък на фирмата, в която работя в момента. Затова смятам, че МОСВ е проявило снизходителност по някакви причини и е позволило вноса на тези отпадъци".
Свидетелят потвърждава в няколко отговора на въпроси, че част от "италианския боклук", около който избухна скандал заради незаконен внос в България в началото на годината, е открита на площадката в Плевен на компания, свързана с дружествата на Бобокови.
"В съответствие с установената практика на прокуратурата да информира българското общество за дела с висок обществен интерес и по повод тиражираните в медиите поредни неверни обстоятелства от защитници на обвиняеми и подсъдими лица, уронващи престижа на съдебната власт, и в частност на Прокуратурата на Република България, публикуваме протокол от 02.06.2020 год. от разпит на обвиняем, проведен по реда на чл. 222 от НПК в присъствието на обвиняемите лица по досъдебното производство и техните защитници.", се казва в съобщението на Прокуратурата.
"Прокуратурата на Република България счита, че в случая преобладаващ е общественият интерес за информиране на гражданското общество по досъдебни производства с висок обществен интерес. Противното би уронило престижа на съдебната власт, чието функциониране е един от стълбовете на правовата държава, неизменна част от която е и доверието на българските граждани в правоприлагащите органи", пишат още от държавното обвинение.
Ден по-рано един от защитниците на братя Бобокови Илиян Василев обяви, че няма доказателства, които да свързват бизнеса им с италиански боклук.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: