ГЕРБ и ДПС на Пеевски пак прокарват спорни промени в Закона за опазване на околната среда

Нов опит да заличат двуинстанционния съдебен контрол при издаването на екологични оценки и оценки на въздействието върху околната среда (ОВОС) за важни инвестиционни проекти правят депутатите от ГЕРБ и ДПС-"Ново начало" Делян Добрев и Станислав Анастасов.

Начинът, по който искат да прокарат промяната, е не по-малко спорен от самата промяна. Двамата са "скрили" предложенията си в преходните и заключителните разпоредби на изменения в Закона за държавната собственост, които ще бъдат гласувани тази седмица от парламента.

Порочната практика да се променя закон - в случая този за опазване на околната среда, между двете гласувания на съвсем друг закон, е сред "любимите" на ГЕРБ от години. Така поправките може и да минат незабелязано, избягва се задължителната предварителна оценка на въздействието на предложените изменения и се заобикаля конституционният принцип, че промени на законодателството се гласуват не на едно, а на две четения от депутатите.

Нещо повече - новият опит да се облекчат екологичните процедури преди издаването на разрешения за определени инвестиции идва малко повече от година след като президентът Румен Радев наложи вето на идентични предложения, отново прокарани "по втория начин". Тогава Народното събрание се съобрази с аргументите на държавния глава и върна двете съдебни инстанции при обжалване на екооценки.

Сега предложенията на тандема от ГЕРБ и "Ново начало" са почти дословни повторения на оспорените от Радев текстове - разликите са козметични. Само законът, който служи за "прикритие" на поправките, е друг.

Какво искат ГЕРБ и ДПС?

• Жалбите по екологични оценки, разрешения и решения, свързани с ОВОС, ще се разглеждат само на една съдебна инстанция, когато става въпрос за стратегически или национално значими обекти.

• Сроковете за произнасяне на административните органи по всякакъв вид екологични оценки и разрешения на „приоритетни инвестиционни проекти“ се съкращават наполовина.

• Въвежда се принципът на мълчаливо съгласие — ако институциите не се произнесат в срок, се приема, че дават съгласие, независимо от причините за забавяне.

Това накратко предлагат Делян Добрев и Станислав Анастасов. Изрично уточняват, че сроковете за обществено обсъждане на инвестиционни проекти няма да бъдат намалявани, а при обжалване на екологични процедури "не се отменя съдебният контрол", само се "ограничава" до една съдебна инстанция. Това обаче съкращава срокове за реализация на проекти от национално и регионално значение, твърдят те.

На практика двамата депутати се опитват да върнат старо положение. В България жалби по ОВОС на такива големи и важни проекти се гледат само на една съдебна инстанция от 2017 г., когато по идея на ГЕРБ отпада възможността за съдебно обжалване пред по-висока инстанция именно с мотива да се ограничи евентуално забавяне на инвестиции

През 2022 година по идея на ПП-ДБ законът бе променен и двуинстанционното правосъдие отново влезе в сила от 1 юли 2024 г., въпреки опитите на ГЕРБ и ДПС да го осуетят.

Дежавю за порочни практики

Преди 15 месеца парламентът отхвърли същите промени, които подкопават екологичните изисквания при изграждане на мащабни проекти и въвеждат т.нар. „бърза писта“ за инвеститорите.

Това стана след вето на президента. Мотивите на Румен Радев тогава бяха, че подобно законодателство застрашава „конституционно гарантираното право на здравословна околна среда“ и „ограничава достъпа до съдебна защита“.

Ветото беше подкрепено от ПП-ДБ, „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“, докато ГЕРБ и ДПС гласуваха против.

Сега, 15 месеца по-късно, при далеч по-стабилно мнозинство, при това управляващо, Делян Добрев и Станислав Анастасов предлагат не само същите текстове, но и чрез същата непрозрачна процедура — чрез преходни и заключителни разпоредби на съвсем друг закон.

Къде се крият рисковете?

Тези промени ограничават административния и съдебния контрол върху проекти с голямо въздействие върху околната среда.

Според вносителите целта е да се ускори реализацията на стратегически инфраструктурни проекти като ядрени мощности, други енергийни инвестиции, мостове и транспортни връзки. Те дори се позовават на войната, която Русия води в Украйна, и необходимостта от енергийна независимост.

Критиците обаче подчертават, че дори стратегическите обекти не трябва да бъдат изграждани за сметка на правовия ред, екологичната защита и правата на гражданите.

Друг сериозен проблем е неяснотата около самите обекти, които ще се възползват от облекчените процедури. Новите текстове разширяват понятието „обект със стратегическа важност“. Досега в тази категория попадат само проекти, заложени в Енергийната или Интегрираната транспортна стратегия. Сега се предлага включването и на проекти, определени с решение на парламента.

Това отваря вратата за провъзгласяване на дадени проекти за „стратегически“ според политическите интереси на мнозинството, без ясни и обективни критерии.

Според Тома Белев от „Зелено движение“ такива проекти могат да включват соларни паркове или ветрогенератори върху земеделска земя и горски територии и то без ефективна екологична оценка.

Ограничаването на съдебния контрол до една инстанция при проекти с национално значение представлява още един сериозен риск. Това противоречи на конституционния принцип за достъп до правосъдие и създава предпоставки за непоправими грешки, смятат още критиците на предожените изменения в Закона за опазване на околната среда.

При големи и необратими проекти — като строителство в защитени територии или близо до водоизточници — подобно съдебно „ускорение“ може да има тежки последици за природата и обществото, предупреждават те.

Всъщност в момента тече трети опит за връщане на положението от 2017 година. Само няколко месеца след президентското вето – през август 2024 г. Делян Добрев и Станислав Анастасов отново внесоха същите предложения чрез преходни и заключителни разпоредби, но 50-тото Народно събрание беше разпуснато преди гласуването им.

Законодателният рецидив на подобни предложения разкрива един от големите системни проблеми, който води до заобикаляне на процедурите, подмяна на публичния дебат и последователни усилия да се „оправи“ инвестиционният климат за сметка на околната среда и парламентарните правила.