Германия закрива последните си атомни централи въпреки войната и кризата

Последните три атомни електроцентрали на Германия ще бъдат изключени на 15 април - независимо от енергийните сътресения в Европа заради руската военна инвазия в Украйна, заради които цените на електроенергията скочиха рязко за две години.

"Изар 2", "Некарвестхайм 2" и "Емсланд" можеше да бъдат спрени още в края на 2022 г., но компромисно бяха оставени да работят и през зимата, докато Германия се мъчеше да реорганизира енергийния си микс след спирането на руския газ и взривовете на "Северен поток 1 и 2".

Решението е резултат на дългогодишна политическа стратегия на "Зелените", която беше превърната в необратим процес от Ангела Меркел след тежката авария на японската АЕЦ "Фукушима".

Извън страната - а и сред голяма част от собствените ѝ граждани - недоумението и критиките към отказа на Германия от ядрена енергия продължават.

"Насред историческа енергийна криза най-голямата индустриална държава в Европа затяга доставките на ток на континента без остра необходимост за това. Без германското правителство да се е консултирало в детайли със своите партньори - подобно на изграждането на газопроводите с Русия под Балтийско море", коментира Spiegel в своя публикация.

Нещо повече - отказът от атомните централи се случва в момент, в който енергийният преход към по-екологично съобразени източници все още не е стигнал до успешен резултат.

"Много германци казват "не" не само на ядрената енергия, а и на почти всичко останало. Въглища? Не, благодаря. Природен газ? Не, благодаря. Вятърни централи до нашия град? Не, благодаря. Далекопроводи? Не, благодаря. Фракинг? Не, благодаря. Улавяне на CO2? Не, благодаря. Забрана за отопление на газ? Не, благодаря. Забрана на двигатели с вътрешно горене? Не, благодаря. По-високи цени на тока? Не, благодаря. Ограничение на скоростта на колите? Не, благодаря", обобщава медията.

Интересното е, че по-голямата част от общественото мнение вече казва "Не" и на затварянето на АЕЦ.

Изследване на YouGov по поръчка на dpa сред 2000 души в Германия показва, че 32% от хората са съгласни, че атомните централи трябва да продължат да работят за ограничен период от време.

Други 33% казват, че централите изобщо не бива да бъдат закривани.

Мнозинство за пълен отказ от ядрена енергия има само сред симпатизантите на "Зелените", които са част от управляващата коалиция на Олаф Шолц - 56%. Избирателите на всички останали партии в Бундестага са против "неизбежното" решение.

При "Алтернатива за Германия" само 6% от поддръжниците на партията искат спиране на атомните централи. Следват тези на Свободните демократи (12%), ХДС/ХСС (16%), Социалдемократите (31%) и "Левите" (37%).

Противоречивото отношение на германците към АЕЦ личи и по още няколко факта: държавата не се е отказала да внася ток, произвеждан от атомни централи във Франция или Чехия.

Национализираната наскоро компания Uniper също има дялове в три АЕЦ в Швеция, като е мажоритарен собственик в една от тях. Общото производство на Uniper от шведските реактори е 1,4 гигавата електроенергия - сравнимо с производителността на централата на RWE в Северна Германия, която ще бъде спряна през уикенда.

Uniper няма намерения да се отказва от своите генерации в Швеция и планира да инвестира в изграждането на тестова площадка за изпробване на материали и компоненти за малки модулни реактори.

Изключването на атомните централи, които даваха енергийната сигурност на Германия през зимната криза, е "глупаво по германски", пише в свой коментар за Spigel журналистът Николаус Бломе, политически редактор на RTL и n-tv.

Той нарича края на ядрената енергия в този контекст "пълна смес от германските пороци и дефицити на характера" и обвинява не само "Зелените" за догматизма, но и останалите партии, които не са спрели това решение при променящите се обстоятелства в света.

"Ядреният въпрос на фона на войната и защитата на климата днес е напълно различен в сравнение с положението преди 25 години при "червено-зелената" коалиция, преди 12 години при Меркел или преди 13 месеца, когато избухна войната. Зелено-левите говорители обаче казват: Вече е решено! Въпрос на принцип! Какво по-германско от това...", коментира той.