Над 100 000 български граждани са гласували с опцията "Не подкрепям никого" на изборите на 2 април 2023 г. - абсолютен рекорд от 2017 г. насам, когато протестният вот беше вкаран в бюлетините.
Това показват данните от малко над 95% обработени протоколи - т.е. очаква се сумата на гласовете против всички да се увеличи още над 105 893.
Изборът "Не подкрепям никого" няма никакво отношение към разпределението на мандатите в 49 Народно събрание - той не се включва в сбора на гласовете, от които зависи 4-процентовата бариера.
Гласът е формално действителен, но не и при определянето на големината на бъдещите парламентарни групи. Той няма значение за изборния резултат.
Опцията за "протестен вот" беше включена в бюлетината през 2016 г., когато депутатите решиха да променят Изборния кодекс и да въведат задължително гласуване. Заради превръщането на вота от право в задължение избирателят трябваше да получи формална възможност да откаже да подкрепи когото и да е.
През 2017 г. Конституционният съд обаче обезсмисли задължителното гласуване, като отмени единствената предвидена санкция.
"Не подкрепям никого" остана като наследство от недомислиците в Изборния кодекс - и днес се превръща в огромно сиво петно на електоралната карта на България.
Частично обяснение за ръста в тези гласове - извън предсказуемото разочарование от провала на 48-то Народно събрание - може да се обясни с агитацията на ВМРО за гласуване с "Не подкрепям никого".
Партията остана извън листите след разнобоя си с "Български възход" и реши да не участва пряко в изборите на 2 април. Вместо това ВМРО предпочете да се "скачи" с отрицателния вот срещу всички, който още на миналите избори беше стигнал до застрашителни размери.
Вотът "не подкрепям никого" обаче се отчита като част от избирателната активност на парламентарни избори. А това има значение при провеждане на бъдещи референдуми. В момента "Възраждане" събира подписи за провеждане на национално допитване против приемането на еврото, а Слави Трифонов и "Има такъв народ" - за свикване на Велико народно събрание и смяна на държавното устройство на президентска република. БСП пък предлага референдум "за или против джендър идеологията в училищата".
За да бъде валиден резултатът от национално допитване и решението, взето с него, да стане задължително за изпълнение от институциите, първото условие е в него да са участвали поне толкова избиратели, колкото на последните парламентарни избори. В случая вотът "не подкрепям никого" формално "вдига" тази бариера, макар и тези гласове да не участват при разпределянето на депутатски мандати.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
