Местни, европейски, президентски и парламентарни избори. За Румъния 2024-та се оказва годината на суперизборите. А едно от най-важните предизвикателства през страната е дали ще потвърди позициите си на държава, която за момента по-скоро удържа вълната от проруска пропаганда и възхода на екстремистки партии.
Два от изборите вече минаха, предстоят още два. В три поредни седмици в края на годината ще се проведат вотовете за парламент и нов президент - за това се споразумяха партиите от управляващата коалиция в страната.
Социалидемократите и дясноцентристката Либерална партия взеха решение на 24 ноември и на 8 декември да е президентската надпревара, а между тях, на 1 декември, гражданите да избират и своите депутати.
Заради дългата си граница с Украйна ролята на Румъния като член на НАТО е ключова. В страната се намират няколко бойни групи от източния фланг, през нея преминава и транзитът на стоки, които не могат да стигнат до Киев през блокираните от Русия черноморски пристанища.
Другият важен въпрос е дали Румъния ще успее да запази позициите си на държава, която за момента по-скоро удържа вълната от проруска пропаганда и възхода на екстремистки партии.
Засега и Алиансът за обединение на румънците, познат с антизападната си риторика, и националистическата партия SOS, въпреки че имат свои депутати в Европейския парламент, показват по-слаби резултати от очакванията и далече под тези на крайнодесните в други европейски страни.
Първоначално се очакваше изборите да са през септември, но според представителиет на Либералната партия остава твърде малко време за предизборна кампания след европейските и местните през юни.
Те и социалдемократите са двете формации, на които прогнозите в момента дават първите две места със съответно около 30 и около 20% подкрепа. Очакванията са те отново да управляват заедно, още повече че се явиха и с обща листа за Европейския парламент на 9 юни и спечелиха близо половината от гласовете - 48,6 %.
На провелите се в същия ден местни избори обаче, имаха различни кандидати като социалдемократите спечелиха 37, 6% от вота, а либералите - 32,3%. Трета остана крайнодясната опозиционна партия Алианс за обединение на румънците (АУР), но доста след двете първи сили.
И все пак преговорите между социалидемократите и либералите след изборите през декември се очаква да са по-трудни. Причината, че настоящият президент Клаус Йоханис, който беше начело на Либералната партия и на практика помогна да бъде създадена коалицията през 2021 г., този път няма да е балансьор.
Йоханис няма да участва и в президентския вот, тъй като има право само на два мандата.
Очаква всяка от двете партии да номинират собствени кандидати за негов наследник, но засега никоя от тях не е посочвала конкретни имена.
Като независим кандидат вече се спряга името на заместник-генералния секретар на НАТО Мирча Джоана - бивш председател на Социалдемократическата партия - и според първите проучвания има големи шансове той да спечели.
В публичното пространство се завъртяха и имената на бившите премиери Флорин Читу и Лудовик Орбан.
Свои кандидати ще има и крайнодясната AUR, чиято популярност продължава да расте.
Основните задачи пред бъдещото правителство на страната ще са да намали бюджетния дефицит и да прокара реформите, нужни за получаването на средства от Плана за възстановяване и устойчивост, а пред президента, който ръководи външната политика на страната: да продължи подкрепата за Украйна във войната ѝ с Русия.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
