„Не ми харесва да гледам назад. Винаги гледам напред. Не плача за малко разлято мляко, защото съм зает да търся следващата крава“ – думи, които описват идеално Гордън Рамзи. Световноизвестният майстор-готвач винаги търси нови предизвикателства както в личен, така и в професионален план и следващите месеци ще бъдат доста интересни за него.
Тази есен Гордън Рамзи се завръща в телевизионния ефир с втори сезон на хитовото си предаване "Гордън Рамзи: Кулинарният изследовател", който ще бъде излъчван по National Geographic от 13-ти септември.
Околосветското пътешествие на отличения с няколко звезди "Мишлен" готвач ще премине през Тасмания, Южна Африка, Луизиана, Индонезия, Гвиана, Индия и Норвегия, където той ще разучи старателно тънкостите на местната кухня.
„Този сезон изследваме седем нови региона, всеки от които с много различни кулинарни обичаи и история“, казва Рамзи. „Имаме възможността да се учим от местните жители и да чуем техните истории. Това ни позволява да добием по-задълбочен опит и разбиране за света около нас".
Пътуванията ще бъдат дълги и тежки, но това едва ли притеснява Гордън Рамзи. През 2013 г. темпераментният британец успя да завърши триатлона "Ironman" в Хавай, който е известен като един от най-тежките в света. Дори това обаче далеч не е било най-тежкото изживяване, което е калило характера и тялото на Рамзи.
Гордън Рамзи е роден на 8 ноември 1966 г. в Джонстън, Шотландия. Детството му не е никак леко. Баща му има сериозни проблеми с алкохола, трудно си намира работа и затова семейството често се мести в различни градове. Рамзи описва баща си като "алкохолизиран женкар", който непрестанно тормозел него, майка му, брат му и двете му сестри.
Както повечето момчета, Гордън Рамзи мечтае да стане футболист. Когато е на 12, той се присъединява към Уоруик, където играе във формацията до 14 години. Не след дълго талантът му е забелязан от неговия любим клуб - шотландския гранд "Глазгоу Рейнджърс". На 15 години Рамзи подписва договор със "сините". На 22 е поканен в мъжкия отбор и изглежда, че осъществяването на мечтата е съвсем близо. За съжаление обаче, Гордън претърпява тежка контузия на коляното, която слага край на обещаващата му футболна кариера.
По това време Рамзи вече демонстрира доста сериозен интерес към кулинарното изкуство. В тийнейджърските си години работи за кратко като мияч в местен индийски ресторант, където една от сестрите му е сервитьорка. На 19 се записва да учи „Хотелиерски мениджмънт“ в Техническия колеж на Северен Оксфордшир – решение, което самият той описва като „случайност, абсолютна случайност“.
Кулинарната кариера на Рамзи започва в средата на 80-те години, когато е назначен за помощник-готвач в хотел „Wroxton House”, а не след дълго му поверяват ресторант за 60 души в клуб Wickham Arms. Там всичко върви чудесно до момента, в който е разкрита аферата му със съпругата на собственика.
След този инцидент Рамзи заминава за Лондон и започва работа в реномирания ресторант Harvey’s. Под крилото си го взема не кой да е, а едно от най-големите кулинарни величия на Великобритания по това време – известният с буйния си темперамент Марко Пиер Уайт.
След като прекарва почти три години в Harvey’s, Рамзи решава да смени обстановката и да се посвети на френската кухня. Първоначално възнамерява да замине за Париж, но Уайт го разубеждава. Вместо това, той насочва Рамзи към знаменития френски готвач Албер Ру, който държи популярния лондонски ресторант Le Gavroche.
Година след това Ру кани Гордън да работи като негов помощник-готвач в хотел Diva – едно от най-изисканите места във Френските Алпи. След края на курортния сезон 23-годишният Рамзи заминава за Париж заедно с Жоел Ребушон и своя ментор Ги Савой – авторитетни и реномирани готвачи, които по това време вече са спечелили няколко звезди „Мишлен“.
Три години по-късно Рамзи решава, че стресът в парижките кухни му е дошъл в повече и прекарва година като готвач на частната яхта Idlewild. На нейния борд многократно пътува до Сицилия и Сардиния и научава много от тънкостите на италианската кухня.
През 1993 г. Гордън се завръща в Лондон, където започва работа в отличения с три звезди „Мишлен“ ресторант La Tante Claire в заможния квартал Челси. Малко след това неговият някогашен ментор Марко Пиер Уайт се свързва с него с предложението да стане главен готвач и собственик на 10% от акциите на новия ресторант Aubergene, притежаван от бизнес партньорите на Уайт. Ресторантът бързо тръгва нагоре и само година по-късно печели първата си звезда „Мишлен“, последвана от втора през 1997 г.
Макар ресторантът да е успешен, по високите етажи нещата не вървят. Гордън и съдружниците му решават да прекратят партньорството си, защото те искат Aubergene да се превърне във верига, а Рамзи не се отказва от мечтата си да отвори собствен ресторант. Това се случва през 1998 г., когато ресторант „Гордън Рамзи“ отваря врати в Челси. Редом с Гордън работят част от колегите му от Aubergene, а три години по-късно ресторантът печели първата си звезда „Мишлен“. Така Рамзи става първият шотландец в историята, който е носител на три звезди.
Империята на Рамзи се разраства много бързо и скоро излиза извън границите на Англия, отваряйки ресторанти още в Глазгоу, Токио, Дубай, Монреал, Лос Анджелис и Ню Йорк.
Освен успешен готвач и ресторантьор, Гордън Рамзи е и благородник. През 2006 г. кралица Елизабет II му присъжда званието Офицер на ордена на Британската империя. Куриозното в случая е, че полетът на Рамзи за Лондон внезапно е отложен и той почти пропуска церемонията.
"Гордън Рамзи: Кулинарният изследовател" е продукция на Studio Ramsy, заснета за National Geographic. Самият Рамзи влиза в ролята на изпълнителен продуцент заедно с Лиса Едуардс и Джон Крол.
Премиерният епизод от поредицата ще бъде излъчен на 13 септември от 22:00 ч. само по National Geographic.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
