Гражданските свободи в Хонконг са заплашени от спорен закон на Китай

Китайското правителство предложи спорен закон за националната сигурност на Хонконг, като по този начин ограничава още повече гражданските свободи в специалния административен регион, който е част от Китай.

Текстът забранява "измяната, отцепването, подстрекателството и подривната дейност, заплашващи националната сигурност", както и чужда намеса срещу централното правителство. Така китайската комунистическа партия може да въведе „органи за сигурност“ в Хонконг.

Местното правителство обяви, че приема закона, а това предизвика недоволството на хиляди граждани. Припомняме, че миналата година, седмици наред, жителите на Хонконг участваха в продемократични протести срещу спорен законопроект за екстрадиция в Китай.

Усилията на китайската комунистическа партия да задейства закон за националната сигурност на специалния административен регион са приемани като важна стъпка в поемането на пълен контрол върху територията. Критиците на този ход споменават, че мярката ще отстрани действащата в момента практика, по известна като „една държава, две системи“, даваща висока степен на автономност на Хонконг.

Новият закон ще забрани „дейности на външни сили“, намесващи се във вътрешните работи на Хонконг.

„Когато е нужно, съответните органи за националната сигурност на централното правителство, ще създадат агенции в Хонконг, които да изпълнят адекватно задълженията си да запазят националната сигурност“, пише в документа, цитиран от The Guardian.

Планът на Китай доведе до остра международна реакция и осъждане на правителството на азиатската страна. Според демократите в Хонконг законът може да бъде използван, за да се заглушат критики от страна на граждани към централното правителство, особено протестиращи, и ще позволи на китайските държавни служби за сигурност да оперират в специалния регион.

Хелена Уонг – демократ от хонконгското Народно събрание, сподели: „Дори правителството на специалния административен регион няма да може да регулира това, което агентите вършат в Хонконг.

В петък законодатели от демократическия блок протестираха срещу решението на Китай, но бяха изведени принудително от залата на парламента.

Няколко правителства на Хонконг не успяваха да прокарат закон за националната сигурност заради притесненията на обществото, че той ще наруши човешки права като свободата на словото. Последният опит бе през 2003, но тогава половин милион души излязоха по улиците на протести и управляващите бяха длъжни да оттеглят предложението си.

Китайските власти смятат, че в бъдеще трябва да се "предотвратяват, спират и наказват" протести като тези през 2019 г.

"Търпението на Пекин се изчерпва, докато чака властите в града да намерят начин да ограничат протестната вълна, започнала след спорен законопроект за екстрадиция в континентален Китай", съобщи вчера „South China Morning Post“.

Бившата британска колония е предадена на Китай през 1997 и оттогава насам гражданите на Хонконг имат относителна автономия и граждански свободи. Те целяха да ги запазят при протестите миналата година, като смятат, че и старият законопроект за екстрадицията, и новият закон ще означават „край“ на свободите.

Пропекинският блок в хонконгското правителство смята, че заради влошилата се политическа обстановка след протестите, укрепването на сигурността е крайно необходимо. Местните управляващи уверяват, че в сътрудничеството с Пекин ще гарантират, че няма да има промяна в свободите на специалния административен регион.

САЩ реагира остро срещу хода на Китай и призова властите да не гласуват закона.

Американският президент Доналд Тръмп каза, че САЩ ще реагират "много силно" на тези планове, а Държавният департамент предупреди Китай да не приема законодателство, което ще ограничи автономията и специалния статут на китайския район.

От администрацията на Тръмп се обединиха около думите, че „последващи репресии от Пекин само ще засилят интереса на Сената от преразглеждане на отношенията между САЩ и Китай".