Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Директорът на МВФ Кристалина Георгиева призова Германия да приложи много по-решителни реформи в икономиката си и да инвестира в инфраструктура, зелена енергия и в преквалификация на работниците си.
В интервю за четири от най-големите европейски медии - Handelsblatt, El Mundo, Corriere della Sera и Le Figaro - Георгиева прави анализ на проблемите, с които се сблъскват световната икономика и държавите в Европа.
Какво се случва с инфлацията? Има ли проблем с икономиката на Европа? Как ще се отрази войната на Израел и "Хамас"? Вижда ли растеж на популизма? И как това ще се отрази на политиката в ЕС с оглед на предстоящите европейски избори през 2024? Ето какво отговаря Кристалина Георгиева:
Слабият растеж на глобалната икономика ли е "новото нормално"?
- Световната икономика пострада от три последователни кризи - Covid, войната в Украйна и инфлацията и кризата с високите цени. В този контекст световната икономика показа забележителна устойчивост. Бяхме много разтревожени да няма втора рецесия след 2020 г., а сега прогнозираме ръст от 3% за тази година и 2.9% за следващата.
- Разбира се, притеснени сме, че бавният ръст се очаква както в краткосрочен, така и в средносрочен план. Много под средното ниво от 3.8% в предишните две десетилетия сме, а дори това ниво не ни задоволяваше особено.
- Виждаме икономическите последствия от геополитическите напрежения, които имат пряко влияние не само върху световните вериги на доставки, но и върху търговията като двигател на растежа. И косвено - средата на неопределеност вреди върху увереността на инвеститорите.
Защо Европа се възстановява по-бавно от САЩ?
- Една от причините е, че войната в Украйна удря икономиката на Европа много по-тежко, особено по линия на енергетиката.
- Втората причина е демографското предизвикателство в Европа, което се проявява през много ограничените пазари на работна ръка. Европа има нужда от увереност, за да проведе структурни реформи и да възроди растежа.
Губи ли Европа "двигателя на икономиката" си заради случващото се в Германия?
- Ако Европа беше ударена тежко от енергийната криза заради войната в Украйна, Германия беше засегната още по-тежко заради зависимостта си от руския газ и енергийно-интензивната промишлена икономика.
- Тя е и по-зависима от износа, докато Италия, Франция или Испания са в по-добра позиция да поемат щетите до известна степен през сектора на услугите.
- За да гарантира растеж, Германия трябва да направи и инвестиции в инфраструктура, в зелена икономика и в квалификация на хората.
- Защото както и останалата част от Европа - Германия има остаряващо население. И тук не говорим за дребни инвестиции - знаем, че ни предстои да се адаптираме към света на изкуствения интелект.
Рекорден песимизъм в Германия: Оценките за икономиката са по-слаби и от времето на Covid-кризата
Ново "затягане на коланите"?
- Франция, Италия и Испания увеличиха значително съотношението на дълг спрямо БВП. Фискалната реакция след Covid беше достатъчно силна, но доведе до растящи нива на задлъжнялост и дефицити.
- Трудно е да се въвеждат такива мерки, когато общественият натиск за допълнителни помощи е силен. Но това е необходимо, защото не знаем какво ни чака в бъдеще, какъв ще е следващият шок. Трябва да натрупаме резерви, преди да бъдем ударени отново.
- Жан Клод Юнкер казваше, че "Всички знаем какво трябва да направим, но не знаем как да ни преизберат, когато го направим".
- Вярвам, че е дошло време хората с власт да направят това, което трябва - повече смелост, по-силно лидерство, защото идват трудни времена. Затова лидерите са на позициите, за които са избрани.
Отмина ли заплахата от инфлацията?
- Глобалната инфлация спада от пика си 11,6%, като предвиждаме 6,9% за 2023 и 5,8% за 2024. Но това не означава, че светът е решил проблема с нестабилността на цените. Затова призоваваме централните банки да следят данните внимателно, преди да действат.
- Едно нещо е сигурно - инфлацията не е хомогенен проблем. Не е една и съща навсякъде. Все още има големи различия между държавите. Затова властите трябва да калибрират действията си според това, което се случва в конкретното място.
- Централните банки знаят, че преждевременното спиране на борбата с инфлацията може да бъде опасно. То може да подкопае ценовата стабилност. А без нея няма как да увеличим растежа достатъчно. През 2024 г. все още ще има инфлационен натиск, който трябва да се ограничи.
Защо популизмът расте?
- Отговорът изисква определено ниво на откровеност и смирение, защото една от причините за този ответен удар срещу глобалната търговия и глобализацията е в това, че твърде дълго време приемахме ползите от нея, но не обръщахме внимание на вредите. А те са концентрирани върху определени сегменти от населението - най-неквалифицираните хора, местата, които губят много работни места, недостатъчната подкрепа за негативно засегнатите.
- Трябва да обърнем много повече внимание в тази посока, особено ако погледнем какво се случва с AI. Ако не сме наясно с това, че трябва постоянно да повишаваме квалификацията на хората, само ще захранваме популизма още повече.
- Вижте професиите, които ще бъдат засегнати от изкуствеия интелект - повечето от тях са на "белите якички" (административен, а не физически труд).
Герт Вилдерс - "най-големият кошмар на ЕС", който спечели изборите в Нидерландия
Какво ще се случи след Европейските избори?
- Надявам се да се обръне много повече внимание върху участието в дебати - не задължително в надпревара кой ще крещи по-силно от тълпата, а да направим гласа на добротата много по-чуваем.
- Шоковите ситуации, през които преминаваме, създадоха огромна тревожност. Това добавя елемент, за който не съм сигурна, че оценяваме достатъчно добре.
- Светът се променя много бързо, но политиците не действат толкова бързо, колкото би трябвало. Има нужда от реформи, които не се изпълняват достатъчно своевременно и силно.
- Разбира се, не е лесно, защото същите реформи понякога създават обратна реакция.
Какъв е ефектът от войната на Израел и "Хамас"?
- В Газа унищоженията са огромни. Западният бряг също е засегнат от ограниченията на икономическите дейности.
- Израел поддържа внимателна фискална и монетарна политика, но 8% от работната сила в страната вече е в армията. Не идват нови работници от Газа и Западния бряг, а туризмът на практика е блокиран. Всичко това означава, че растежът на икономиката в Израел неизбежно ще бъде засегнат. Същото може да се каже за съседни държави като Ливан, Йордания и Египет, където туризмът също е важен.
- Глобално - войната още не е довела до ефект, който можем да измерим. Ръстът на цените на горивата непосредствено след началото ѝ сега спадна. Но ако войната се проточи и дори се усили, ще има осезаемо влияние. Колкото по-бързо тя приключи, толкова по-добре. Не само за световната икономика, но и заради живота на цивилните граждани.
