Между кратките видеа в TikTok и сторитата в Instagram растат деца, за които класическата музика почти не съществува. Не защото не я харесват, а защото никога не са се срещали с нея.
Преди близо 13 години двама братя – Хари и Максим Ешкенази – решават да обърнат тази тенденция.
Максим, който живее и работи в САЩ, се вдъхновява от образователния модел там и го пренася в България. Хари доразвива идеята и постепенно я налага.
Точно както д-р Аугуст Йоткер успява от една успешна рецепта за бакпулвер да изгради семейна компания с дълга история, която цени всички на пръв поглед малки идеи, които могат да окажат силен ефект и да доведат промяната след себе си, братята Екшенази създават „Фортисимо в клас“ – програма, която променя начина, по който децата срещат музиката, за да ги накара да се влюбят в нея.
Вместо да бъдат водени в концертни зали, музикантите влизат директно в класните стаи, за да отворят прозорец към света на класическата музика.
Затова и Хари Ешкенази е новият герой в поредицата на „Булевард България“ и Dr. Oetker, в която представяме хората, които с голяма страст правят малки промени.
В рамките на осем урока - обикновено веднъж месечно, създадената от Хари Ешкенази програма става част от редовния учебен процес на учениците от трети и четвърти клас. Форматът е прост, но внимателно изграден: смес между разказ, демонстрация и преживяване.
Уроците са като игра – децата виждат инструментите (понякога за първи път), слушат мелодии в изпълнение на своя учител и накрая сами се опитват да посвирят.
„Свиря им темата на “Хари Потър” или на “Карибски пирати” и едновременно с това им разказвам за Паганини и продължавам с “Малка нощна музика” от Моцарт или най-известната тема на Бетовен - “Съдбата чука на вратата” от неговата 5-та симфония”, разказва Хари Ешкенази, който е дългогодишен ръководител на проекта.
Сам влиза в училищата, за да запознае децата с любимата си цигулка.
По думите му тази комбинация не е компромис, а стратегия - мост между свят, който децата вече познават, и друг, който тепърва откриват.
„Има 50% забавление и 50% учене на нещо различно. Такива са уроците - интерактивни, занимателни и леки”, допълва той.
Освен него в класните стаи влизат едни от най-добрите български музиканти, за да срещнат учениците с основните симфонични инструменти: флейта, ударни, валдхорна, тромпет, виолончело, контрабас, китара, кларинет. Всеки изгражда уроците по своя си начин, но целта винаги е една и съща - да събудят детското въображение.
А то често е безгранично и създава “работилница за нови идеи”.
“Имахме един такъв случай - свиря “Малка нощна музика” и питам: сега деца кажете ми какво е това… “Малка нощна..”, започвам аз и едно детенце се провиква: “светулка”, спомня си Хари Ешкенази.
В тези моменти за него става ясно, че музиката вече не е абстрактно понятие, тя е преживяване - нещо, което се превежда на езика на децата без усилие, когато бъде поднесено правилно.
Финалът на програмата не е изпит, а концерт. Понякога в зала „България“, понякога в самото училище, често с участието на актьори и популярни лица, които превръщат преживяването в събитие.
“Ето, последно бяхме в 128-мо училище “Алберт Айнщайн” и на заключителен концерт си сложихме пиратски шапки. Стана голямо шоу”, разказва Хари.
През годините програмата преминава през различни етапи - от пилотен проект в едно училище през 2013 г. до национално присъствие в над 100 училища с подкрепа от организации като „Америка за България“, а днес - до по-малки, но устойчиви формати, фокусирани предимно в София и често финансирани от самите родители.
„Има възможност училището да кандидатства за финансиране по проект на Министерството на образованието, но много по-често родителите събират пари, за да може програмата да се осъществи. Въпреки че това е по-трудният вариант, повечето училища се включват всяка година. Веднъж като опитат, после по трудно се отказват”, посочва Хари Ешкенази.
Макар че към днешна дата мащабът изглежда по-ограничен - 14 училища на територията на София са част от програмата, ефектът и успехът се измерват по друг начин - в решенията, които идват след това.
„Поне 2-3 деца всяка година решават, че ще започнат да свирят на някакъв инструмент. Много избират китара или барабани, но тях не ги броя. Сега обаче една жена ми писа, че детенцето е поискало да му купят цигулка. За такова нещо цялата програма си струва”, казва Хари и уточнява, че дори и децата да не станат професионални музиканти, най-важното е, че вече имат отношение към класическата музика.
„Като им изсвиря Бах, те започват да пляскат и да искат бис. За мен това е малка победа. Разбирате ли, това означава, че те искат да продължим. Това е всичко за мен”, казва той.
Да смениш сцената с класната стая
Още една линия, по която избрахме нашия гост за рубриката ни с Dr. Oetker е силната семейна традиция. Пътят на Хари Ешкенази към мисията да накара повече хора да се влюбят в класическата музика започва много преди „Фортисимо в клас“. Той е от семейство, в което музиката не е избор, а среда.
„Аз съм от много силен музикантски род”, казва Хари и добавя, че става дума за род, в който бабата продава шевната си машина, за да купи цигулка за сина си и в който не се обсъжда какви искат да станат децата като пораснат. „Казват ти и ти го правиш, нямаш избор, така беше тогава“, казва цигуларят с усмивка.
Този род ражда две поколения музиканти - бащата на Хари е дългогодишен цигулар в Софийската филхармония, а леля му - в Софийската опера. Братът на Хари е известният диригент Максим Ешкенази, а братовчеди са му Мартин Пантелеев (диригент) и брат му Веско Пантелеев - концертмайстор на Концертгебау в Амстердам.
Въпреки че цигулката попада в ръцете на Хари почти насила, и до ден днешен той не съжалява за избора си.
“За да се чувстваш добре, трябва да правиш това, което искаш. А аз искам да правя само това”, казва той.
Детството му минава в светлината на домашните концерти - "Събирахме се на едни големи гостита, всеки от нас свиреше солово, после свирехме дуети и заедно четиримата свирехме пред баба ми. Беше си точно като на концерт”, спомня си той.
От домашната сцена животът го изпраща в музикалното училище, след това в Консерваторията, а след нея прекарва 20 години в Софийската филхармония - място, което за много музиканти е крайна цел.
Но за него се оказва междинна спирка. „Ако искам, бих могъл да се върна… но не искам.“
Причината не е в умората от сцената или в друго, а в усещането, че класическата музика не достига до хората. „Моята мисия е “Фортисимо в клас” и това е. Искам децата в България да се образоват музикално, да слушат по-стойностна музика. Искам да съм заобиколен от интелигентни хора и вярвам, че чрез музиката можем да ги направим такива. Както са казали гърците, за развитието на младите хора най-важни са математиката, музиката и спортът”, казва Хари.
Работата с деца е сложна, често изтощителна, понякога обезкуражаваща. За днешните поколения Хари казва, че “разликата е драматична“ и назовава проблема директно:
„Днешните деца страдат най-вече от липса на внимание, търсят някой, който да им обърне внимание и да ги обича.“
Не всички негови колеги успяват да издържат и посочват, че са готови да се откажат заради проблемите с дисциплината. Не и той, не само защото искрено вярва, че музиката може да промени пътя на човек, но и защото вижда как класическата музика влияе на деца със специални образователни потребности, например.
Най-любими са му неочакваните срещи, в които бивши ученици се появяват вече като учители с репликата “аз съм минал през “Фортисимо в клас.“
Това са моментите, в които усилието се връща - не като признание, а като продължение.
И въпреки че Хари Ешкенази не си прави илюзии за състоянието на системата:
„Ние сме в тунел”, казва той, надеждата остава: „…но ще видим светлината.“
Може би защото вярва в нещо по-устойчиво от всяка програма - в способността на едно дете да се запали от нещо неочаквано и в простата, но трудна истина, че това понякога е достатъчно.
„Аз вярвам в това, иначе нямаше да го правя.“
Dr. Oetker е семеен бранд, който над 130 години помага на хората по цял свят да създават повече от моментите, които са наистина важни, и да ги споделят в компанията на вкусната храна.
Първата среща на марката с българските кулинари и семейства е през 1995 г. За този период Dr. Oetker се превръща в неизменна част от всяко домакинство.
„Малките жестове са от голямо значение“ е посланието на компанията. От създаването си Dr. Oetker България фокусира работата си около “малките“ неща, които ни свързват и събират, които ни правят семейство именно в онази част от дома - около трапезата. Кухнята е онова магическо място, където любимата торта не е просто десерт, а и грижа за другия. Не са нужни скъпи подаръци. Достатъчен е малък жест, но приготвен от сърце и с любов. Радостта е още по-голяма, когато е споделена, и е по-сладка в компанията на Dr. Oetker.
Всичко започва през 1891 г. в Билефелд, където младият аптекар Д-р Аугуст Йоткер прави своя пробив и пуска на пазара Bakin – бакпулвер, който е може да се използва у дома. Формулата на бакпулвера вече е съществувала, но единствен Д-р Йоткер съумява не само да формулира точното съотношение на съставките, но и да създаде смес, която може да се съхранява вкъщи. Това е било революция в домашното сладкарство, защото до преди това традиционният Гугелхупф – кекс, се е приготвял с много яйца и заради това е бил скъпо начинание.
Ванилената захар на Dr. Oetker e следващият продукт, който предприемчивият фармацевт пуска на пазара. Благодарение на малките кристалчета захар ароматът на ванилия се разпределя равномерно в целия сладкиш. Още една иновация стъпва преди 30 години в България - оригиналният пудинг на марката, който бързо се превръща в любим десерт на малки и големи с финия си вкус.
Dr. Oetker създава още няколко емблематични продукта, които свързваме с най-интимните, най-топлите и най-уютни моменти у дома. От маята, през небезизвестния Crème Ole, овесените каши Vitalis, специалния пудинг за бисквитена торта, до първата замразена пица, пусната на пазара в Европа, която е под световноизвестната марка Dr.Oetker.
Днес, с повече от 130 години история зад гърба си, Dr. Oetker продължава да е семейна компания, присъстваща в над 40 държави, а неуморният ангажимент към качество и иновации са я превърнали в един от най-разпознаваемите и предпочитани брандове за висококачествени добавки за домашно сладкарство и печене и в България, и по в света.
