Досегашният президент на Хърватия Зоран Миланович печели убедително първия тур на президентските избори в страната, като беше на косъм от това да се размине от участие в балотаж.
Миланович, който е кандидатът на опозиционните социалдемократи, има огромна преднина. Той събира 49,1% от гласовете след преброяване на бюлетините от всички избирателни секции. Основният му опонент Драган Приморац, издигнат от управляващия Хърватски демократичен съюз (HDZ) - получи 19,35% подкрепа на първия тур.
Двамата сега ще трябва да се изправят един срещу друг на балотаж, който е насрочен за 12 януари. Проучванията обаче сочат категорична победа за Миланович.
Президентският пост в Хърватия е важен, но функциите на държавния глава са основно представителни, тъй като страната е парламентарна република. Неговите правомощия са ограничени в сравнение с тези на парламента и правителството. За разлика от България например, в Хърватия президентът не може да налага вето върху приеманите закони. Той все пак има политическа власт и действа като върховен военен командир, като има глас по въпросите на външната политика, отбраната и сигурността.
Миланович е откровен критик на западната военна подкрепа за Украйна и е против оказваната на Киев подкрепа от НАТО и ЕС. Президентът също така блокира участието на Хърватия в мисията на НАТО за обучение на украински войници.
Въпреки това според социологическите проучвания Миланович е най-популярният политик в страната си. Международните медии често го наричат "хърватския Тръмп" – сравняван е с Доналд Тръмп заради своя популизъм и войнствен начин на общуване с политическите си опоненти.
58-годишният Миланович преди това е заемал и поста на министър-председател. Той е и яростен критик на настоящия премиер Андрей Пленкович, като през последните 5 години политическата сцена в Хърватия е белязана от непрекъснати спорове между двамата.
Пленкович се опита да представи президентските избори като гласуване за бъдещето на страната в ЕС и НАТО. Той нарече Миланович „проруски“ кандидат и го определи като заплаха за международното положение на Хърватия.
Около 3,8 млн. хървати имаха право да гласуват на изборите в неделя, като избираха между осем кандидати от целия политически спектър. Избирателната активност е достигнала 46%.
Това бяха третите избори в Хърватия тази година след парламентарните избори през април и европейските през юни.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
