Възрастните хора попадат в най-уязвимата група на пандемията от Covid-19 - запазването на тяхното здраве е и основната цел на масовата самоизолация и ограничаването на социалните контакти. Въпреки това, много мъже и жени над 60-годишна възраст продължават да са изложени всекидневно на риск от зараза.
В България има около 200 000 работещи пенсионери, които разчитат на заплатата си, за да оцеляват. Част от тях - касиери, продавачи, охранители, шофьори, и др. - не са спрели да изпълняват служебните задължения на своите работни места дори след въвеждането на извънредното положение.
Това са и хората, които в момента нямат достъп до специалните мерки на правителството за финансова помощ. Дилемата пред тях е да спрат да работят и да останат без жизненоважен доход в кризисна ситуация, или да продължат да работят с риск за своето здраве и здравето на близките си.
Решението на този проблем е в ръцете на работодателите (например: с платени отпуски на работещите пенсионери, за да могат да се приберат по домовете си), и на правителството (например: допълнителни облекчения за бизнесите, които ще изпитат затруднения, когато изведат по-възрастните си служители далеч от пряк досег до заразата).
Докато този въпрос не бъде решен, много от възрастните трудоспособни хора ще продължават да бъдат изложени на опасност от инфекция и разпространение на коронавируса. "Хайде заедно да приберем възрастните по домовете им", е призивът в писмо от читател, което публикуваме в подкрепа на дискусията за тази важна, но оставена на заден план обществена група.
Мисля, че не е необходимо да описвам ситуацията, в която се намираме – тя е такава, каквато е и не ни пита дали ни харесва.
Ако сменим гледната точка - да сме благодарни за повечето споделено време с любимите ни хора - може би ще се чувстваме една идея по-добре, като също ясно осъзнаваме до какво ще доведе това в икономически и социален план.
Предстоят трудни времена, светът се променя. И не, не съм се паникьосала, че коронавирусът ще ме убие. Не за това избирам да стоя вкъщи и да излизам само до магазина, a защото искам тази карантина да свърши по-бързо.
Но има нещо, което истински ме притеснява – управниците, СЗО и т.н. постоянно обявяват коя е рисковата група и да, това са нашите родители/ баби и дядовци, най-скъпите за нас хора.
Апелира се да се дистанцираме, само да им носим храна и лекарства, да не ходим при тях и те да не идват при нас, за да можем да ги защитим и аз изпълнявам стриктно тези препоръки.
Но! Отивам в голям хранителен магазин – охраната e 70-годишен възрастен човек, който стои на течението и разпределя цял ден трафика, събира количките, упътва хората.
Той стои там, не защото много му се работи, а защото голямата му пенсия не стига за елементарни нужди.
Отиваш в банката - същата ситуация. В общината двама 75-годишни (и отгоре) също упътват хората за данъци, смяна на адресна регистрация. Стоят без маски и без ръкавици, и смело заявяват „много по-лоши неща е имало“, без да осъзнават риска, който поемат.
Как да защитим тези работещи рискови хора, как да ги предпазим в период на извънредно положение? Възможността да работят и да си помагат, като изкарват заплата, е повече от прекрасна, но това ли е най-важното в този момент?
Не съдя никого. Но сме в ситуация, в която всички сме зависими едни от други. Ситуация, от която искаме да излезем възможно най-бързо, и начинът е поне за малко да спазваме правилата, които са ни наложени. Независимо дали ни харесват.
Нека подкрепим възрастните хора, нека управниците и щабът помислят за всички работещи пенсионери в този момент.
Нека обаче и техните работодатели проявят разум, или може би съвест.
Ще кажете, взети са съответните мерки за безопасност. Но спазват ли се? Кой може да издържи да стои часове наред с маска, без да я пипне? Наблюдавам, че масово хората на „първа линия“ изобщо не са с подходящите предпазни средства, а ползват, каквото намерят. С тези маски стоят по цял ден, свалят, пипат, слагат или държат на врата си, за да си починат.
Наблюдавах жена от рискова група в кварталната млекарница - приемаше стока с едни ръкавици, след което със същите продаваше хляб, взимаше пари, даваше пликчета, пипаше си маската. И това е навсякъде, за съжаление.
Ако не се погрижим за възрастни хора и ако не се мобилизираме да изтърпим наложената карантина, рискуваме да ни я удължат и още, и още. И класните стаи да останат празни. Офисите/компаниите също. Да свършат и платените, и неплатените дни отпуск.
На българина винаги някой му е виновен- управляващите, времето, слънцето не пече, сега пък силно пече, световната конспирация, 5G, вече и коронавирусът... . Но ако не се бяха взели мерки, пак същото това правителство щеше да е виновно за липсата на такива. Ако не дезинфекцират, се пита защо не го правят. Ако го правят - не може ли да си проветряват, че ще се отровят.
Всъщност, ние сме си избрали това правителство.
Време е да поработим върху собствената си дисциплина, да се погрижим за родителите си, и да поемем отговорност за собствените си действия. За да минем колкото се може по-бързо и безболезнено през този всеобщ враг, наречен карантина.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
