Адолф Хитлер вероятно е страдал от рядко генетично заболяване, което може да забави половото съзряване. Такъв е изводът в британски документален филм, в който изследователи твърдят, че са разчели ДНК на диктатора.
Резултатите показват, че с много голяма степен на вероятност той е страдал от синдром на Калман - вродено разстройство на развитието, засягащо тестисите, хормоните, а в около 5% от документираните случаи води до микропенис.
Заключенията са направени след четиригодишно изследване, водено от гентичката проф. Тюри Кинг. Анализирани са следи от кръв по парче плат, открито в бункера, където Хитлер се е самоубил през 1945 г. в Берлин. Кинг разказва, че е доказала съвпадение на въпросното ДНК с проба от роднина на нацисткия диктатор.
Разпространяването на въпросните заключения се посреща противоречиво, но според създателите на предаването широкото отразяване се дължи и на конкретните резултати.
„Не знаехме какво ще открием“, казва проф. Кинг. „Можеше да е най-скучният геном на планетата, но се оказа невероятно," казва тя, която допълва, че "генетиката не може по никакъв начин да оправдае действията му.“
Въпросният генетичен дефект води до забавено полово съзряване, хормонални смущения и забавено или частично слизане на тестисите. В 1 от 20 случая на мъже, диагностицирани с въпросния синдром, се наблюдава състояние на микропенис.
„По същество те се характеризират с ниски нива на тестостерон. Или не преминавате през пубертета, или минавате частично… В 5% от случаите се наблюдава и микропенис“, обяснява Кинг. Дали нацисткият диктатор е страдал от това може само да се спекулира.
Протоколи от медицински прегледи на Хитлер в миналото са показвали, че „Фюрерът“ вероятно е страдал от „десностранен крипторхизъм“, тоест тестис, който не е слязъл в скротума.
"Откриването на синдром на Калман е за мен лично — като историк, който повече от 20 години изследва нацистите — голямо откритие“, казва Алекс Кей, експерт по нацистка Германия и старши преподавател във факултета по военно дело в Университета на Потсдам, който участва в документалния филм.
"Никой досега не е могъл да обясни защо Хитлер се е чувствал толкова некомфортно в присъствието на жени през целия си живот или защо вероятно никога не е влизал в интимни отношения с тях. Но сега, когато знаем, че вероятно е страдал от синдром на Калман, това може да е отговорът, който търсехме", казва Кей.
Анализите опровергават слуха, че Хитлер може би е имал еврейски корени. Тъй като данните от Y хромозомата съвпадат с ДНК на негов родственик по мъжка линия, Кинг казва, че Хитлер не би могъл да има подобен произход.
„Това съвпадение не само потвърждава, че ДНК-то е негово, но и че историята за еврейски произход по бащина линия просто не е вярна“, казва проф. Кинг.
Това не е първият случай, когато учени използват стара ДНК, за да изучават известни исторически личности. ДНК-то на Бетовен, извлечено от кичур коса, например разкрива, че композиторът е имал здравословни проблеми. Археолозите също широко използват древна ДНК от човешки останки.
Доказателствената стойност на стари ДНК-следи обаче е обект на спорове заради принципните съмнения, че те лесно могат да бъдат замърсени или разменени. Убедителността на предполагаемата ДНК на Хитлер зависи от това доколко надеждно е бил съхранен навремето парчето плат от канапето на Фюрера.
Откритията, изложени в документалния филм, не са рецензирани от други учени в областта и не са публикувани в научно списание, което затруднява независимите експерти да оценят валидността им. Кинг казва, че анализът е изпратен в „високопрофилно“ списание и се надява работата скоро да бъде публикувана.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
