Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Разположено до Плевен, село Козар Белене се намира на около 200 км. от София. Всеки работен ден Христина Йорданова и Елена Параскова „преодоляват“ това разстояние, за да работят заедно. С помощта на MS Teams обсъждат фактури, разходи, баланси и редица други финансово-счетоводни теми.
Дистанцията не пречи на общуването помежду им. Дори напротив, прави го по-ценно и осъзнато. От три години Христина работи като счетоводител в Yettel, а Елена – ръководител на отдел „Разходи“ и с 22 години стаж в компанията – е неин ментор.
Като екип ги събира програмата на телекома „Рамо до рамо“, която тази година отбелязва своята десета годишнина. Тя е една от малкото у нас, която дава възможност на хората с увреждания да намерят своята професионална реализация.
Христина е в инвалидна количка от близо 20 години. В село Козар Белене, където живее, трудно се намира работа като за нея. Регистрацията ѝ към бюрото по труда дълго време не дава резултат. Един ден получава телефонно обаждане. „Звънна ми жена от общината. Беше разбрала за „Рамо до рамо“ и чисто човешки ми каза, че има публикувани обяви и дори възможност за работа от вкъщи.“
Христина Йорданова, счетоводител в Yettel
Така едно добро дело я отвежда там, където през следващите години ще се докаже като професионалист.
Като на изпит
„Моето CV не беше нещо особено. Не бях работила нищо до този момент. Имах единствено магистърска степен по счетоводство и контрол“, спомня си Христина. Затова решава да заложи на мотивационното писмо и колко много иска да работи като счетоводител.
Не вярва, че някой ще обърне внимание на документите ѝ, докато един ден не ѝ се обаждат, за да я поканят на интервю – първо с Jamba – неправителствената организация, партньор на програмата, а след това и с представители от Yettel. „Очаквах да ме изпитват на счетоводни задачи. Бях извадила един учебник и няколко дни преди това преговарях“, спомня си тя.
Тази година Yettel отбeлязва десетата годишнина на „Рамо до рамо“. С програмата операторът подпомага професионалното развитие и социалната интеграция на хората с увреждания. В рамките на две години участниците работят по конкретни проекти, като разчитат на пълната подкрепа на своя ментор.
От старта на „Рамо до рамо“ през 2015 г. до днес, в нея са участвали 40 души, като близо 1/3 от тях продължават развитието си в телекома.
Толкова се учудва, че при интервюто не ѝ дават нито една задача, че решава, че явно не се интересуват от нейната кандидатура. За щастие, греши – именно нея одобряват за програмата.
Не различна, а част от екипа
На 1 ноември 2021 г. е първият ѝ ден в Yettel като част от програмата „Рамо до рамо“. За всяко счетоводство обаче първите дни от месеца означават пълна мобилизация заради месечното приключване. Това е и причината, поради която в първите дни не ѝ дават никакви задачи, единствено ѝ пращат документи за четене. „Мислех, че просто се притесняват и няма да има работа за мен. Нямах идея, че първите дни от всеки месец са най-напрегнати за всяко счеточодство“, спомня си Христина.
После всичко си идва на мястото. Започва активно да работи с ментора и екипа си и бързо се убеждава в две неща – работа ще има и това определено е нейното място.
„Още когато се запознахме, макар и дистанционно, видях много хубави, приветливи и общителни хора. Почувствах се не като различна, а като част от екипа.“
Училище за двама
Да бъде ментор на участник в програмата не е ново за Елена. В тази роля влиза за втори път. В началото смята, че основната ѝ задача ще бъде да предава знания, да поставя цели и задачи и да следи изпълнението им. В последствие осъзнава, че е много повече от това – означава да оказваш подкрепа, да насърчаваш любознателността, да бъдеш опора и да изслушваш внимателно.
Елена Параскова, ръководител на отдел „Разходи“
„Това е взаимен процес на учене и развитие, който обогатява и двете страни“, казва Елена. И който разбира се, не е лишен от притеснения – дали ще намериш правилния подход към човека, дали ще се впише в екипа, ще успееш ли да отговориш на неговите нужди и да намериш задачите, с които да развиеш потенциала му.
Когато обаче се запознава с Христина, всичките ѝ опасения изчезват. „Първото ми впечатление беше колко положителен и усмихнат човек е тя. Аз не очаквах толкова много енергия и позитивизъм“, спомня си Елена.
Отговорността на Христина, вниманието ѝ към детайла и огромното ѝ желание да учи я правят не само прекрасен колега, но и отличен избор за ролята на счетоводител. Днес през нея минават между 200 и 300 фактури всеки месец.
Най-щастливият и най-труден момент
В годините, през които е част от програмата, се случва и най-важното събитие в живота на Христина – става майка. С това обаче идва и най-трудният ѝ момент в професионален план – да съчетава работата с грижата за дъщеря си. „Беше ми изключително трудно да навляза отново. Мислех си, че доста неща съм видяла и научила, но се оказа, че и много не съм“, признава тя. Това е и моментът, в който думите, които най-често чува от своя ментор, са „Дръж се. Смело. Продължавай“. „Притеснявах се да не се откаже, затова често ѝ повтарях тези думи“, казва Елена.
И до днес Христина ѝ е благодарна за подкрепата през всички тези години, но най-вече за търпението, съветите и че постояннно я насърчава да бъде смела и уверена.
Скоро след това идва и следващата голяма победа – предложението да остане за постоянно в компанията.
Благодарна за изпитанията
Не всеки умее да приема с благодарност изпитанията на живота. Христина е от тези хора. През 2005 г. претърпява автомобилен инцидент, в резултат на което получава тежко увреждане на гръбнака и остава в инвалидна количка.
Случилото се не сломява духа ѝ. „Фактът, че бях в инвалидна количка не ме спря да продължа да уча и да се развивам. Инцидентът преобърна света ми, но знаех, че не трябва да се самосъжалявам, а да го приема като подарък от живота“, казва тя.
Признава, че никога не се е чувствала подценявана заради състоянието си. Дори не се замисля за това, единствено се старае да дава най-доброто от себе си. „Всички ние, каквито и проблеми да имаме, дишаме един и същ въздух и сме еднакво равни – убедена е тя. – Трябва да сме благодарни, че сме на този свят и че около нас има хора, които ни обичат и подкрепят.“ С тази нагласа заразява и своя ментор, който вижда в нея прекрасен пример за вяра и позитивизъм.
„Много малко хора днес са благодарни за това, което имат, а Хриси вярва, че най-доброто предстои и ще ни се случи“, казва Елена. Това е и урокът, който взима за себе си – никога да не се отказва и да не забравя, че най-важно е да пазим човешкото в себе си и да подхождаме към другите така, както бихме искали да се отнасят и с нас.
