Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
В този момент 18-годишно момиче се бори за живота си след тежката катастрофа край Дупница. То е в реанимация и е претърпяло операция, при която е отстранен хематом в мозъка. При инцидента загинаха двама души, а други трима бяха ранени.
Това е поредната тежка катастрофа през последните седмици.
На 10 юли един човек загина, а други двама бяха ранени, след като тир премина през мантинелите на магистрала „Тракия“ и удари две коли в насрещното движение.
На 24 юни две деца от школата на футболния клуб „Славия“ и бащата на едното от тях загинаха, след като камион навлезе в насрещното платно на същата магистрала.
На фона на поредицата от трагедии по пътищата фотографът и визуален артист Габи Григорова разказа във Facebook за катастрофата, която преживява на 1 август 2011 г.
Историята ѝ е свидетелство за силата на човешкия дух, но и призив към всички - към институциите и политиците, които носят отговорност за безопасността по пътищата, и към всеки, който сяда зад волана.
Публикуваме разказа ѝ с нейно съгласие:
„Спомням си, че на 1 август в далечната 2011 г. се събудих и видях предницата на колата смачкана, стъкла навсякъде, а аз бях паднала пред седалката и виждах краката си смазани, държащи се на магия за кожата. Кокалите на подбедриците ми бяха изскочили и аз ги виждах пред себе си. Разбирате ли какво е да си виждаш кокалите и мускулите на живо пред себе си? Лудница.
При такава катастрофа адреналинът е толкова висок, че не позволява на мозъка да изпитва болка. Е, да, но все пак, когато адреналинът пуснеше, болката беше влудяваща.
Удар с около 130–150 км в час… в мантинела, която е прерязала моята страна, на пътника.
При такава тежест на раните моят мозък, моята мисъл бе, че някой трябва да ме извади от проклетата кола, защото съм гледала много филми, в които колата избухва.
Извадиха ме от колата. С всичките ей тези отворени рани ме сложиха на горещия асфалт. Нова доза влудяваща болка.
Аз дори не помня сълзи. Помня само, че много силно се молех да не остана инвалид.
Аз бях бременна в четвъртия-петия месец, цялата бях счупена, освен корема.
Лежах на асфалта и чакахме линейка от Бургас.
Образувало се е задръстване. Аз припадах, свестяваха ме, после пак. Гледах минаващите коли и помня, че един мъж с телефон ме снима от колата си. Аз и досега, ако се сетя за него, го мразя. Защото го гледам в очите и той мен, а аз лежа там и се боря за живота (ни).
А той просто снима.
Линейката дойде след 30 мин. Сестрата не искаше да ми сложи обезболяващо, защото бях бременна. Аз ѝ се молех. Адреналинът ме беше пуснал и болката е неописуема, хора.
Нахлухме в бургаската болница с носилката, влязохме в гинекологичния кабинет, където имаше майка със сина си на поне 7 годинки. Аз бях цялата в кръв, с размазани крака, единият от които дори не знам дали още е там. Просто крещя от болка и се моля за инжекция с морфин.
Бебето има тонове. Вкараха ме в операционната. Докторът ме пита 10 пъти как се казвам и какво ми е ЕГН-то. Отговорих и се чудех защо още не ми е сложил инжекция с морфин. Но после разбрах защо ме пита.
Операцията мина. Съобщиха ми, че са ми махнали крака. Другият си е там, но в екстензия (две железа минават директно през костите).
Отдъхнах си, че ще мога да ходя.
В реанимацията беше 40 градуса. Молех за вода, която не ми дават заради упойките.
Изведнъж дишането ми ставаше трудно. Дадоха ми кислородна маска. Имах излив в белия дроб.
Спешно трябваше да ме транспортират до ВМА. Линейката на връщане към София по магистралата я блъсна кола, но тя не спря.
Във ВМА отново бях в реанимация и исках да избягам. Започнах да буйствам и ми вързаха ръцете. На другия ден дойде лекар, който с игла 20 см ми проби кожата, мина през ребрата и влезе в белия ми дроб без упойка.
20 дни реанимация. Пред мен спасяваха един дядо, който умираше всеки ден по 2 пъти.
После докараха човек след 12-часова операция на гръбнака. После докараха по погрешка прострелян в слабините мъж, който плачеше често.
Възстановяването ми отне 9 месеца близо.
И досега мразя скоростта.
Това не знам защо го публикувам. Става ми адски тежко, като чета за катастрофи.
П.С.: С цялото ми уважение и благодарност към лекарите, медицинските екипи и добрината на хората около мен
Знам, че така разказано звучи малко драматично. То си е драматично, само където аз го гледам отстрани, като наблюдаващ случилото се.“
Габи Григорова е родена в София и работи основно с фотография, обекти и инсталации.
Copyright: Anelia Petrova
Тя има дългогодишен професионален опит в киното и телевизията, който постепенно пренасочва към съвременното изкуство. В практиката си използва фотография и предмети от ежедневието, трансформирани в концептуални обекти.
Работата ѝ се фокусира върху вътрешните конфликти, тялото като носител на памет и истории, както и върху смъртта, отсъствието и времето.
Габи Григорова е основател на Gallery Blenda - независима платформа за съвременно изкуство, чиято дейност продължава в нов формат като 10m2Gallery.
