Кой допусна грешка: Швеция или останалият свят? Този въпрос се повтаря многократно от началото на кризата с епидемията от коронавируса. Опитите за сравнения с шведския модел се налагат в много страни от Европа, включително и в България.
Една от последните новини за Швеция беше свързана с името на д-р Майк Райън, изпълнителен директор на програмата на СЗО за реакция при здравни кризи, който бе цитиран изключително избирателно да казва, че стратегията на властите в Стокхолм може да се окаже "модел, който трябва да следваме, ако искаме да се върнем към живот без карантина".
Реплика накара мнозина противници на задължителната изолация - от САЩ до България - да надигнат глас срещу ограниченията. Истината е, че думите му бяха извадени от контекста. Ето и цялото изказване на д-р Райън:
“Мисля, че има схващане, че Швеция не е въвела мерки за контрол и просто е позволила на болестта да се разпространи. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Швеция прилага много силна политика по отношение на физическото дистанциране и грижата за хората в домовете.
Това, което страната прави по различен начин, е, че много разчита на връзката си със своите граждани и на способността и желанието им да спазват и прилагат физическо дистанциране и да се саморегулират, ако искате да използвате тази дума. В този смисъл те въвеждат публична политика чрез партньорството с населението.
Те тестваха населението и увеличиха значително капацитета си за интензивно лечение, така че здравната им система винаги да има капацитета да отговори на тежките случаи“.
В Швеция са забранени всички събирания на повече от 10 души на едно място, баровете и заведенията за обществено хранене работят само при задължително спазване на дистанция между клиентите. Училищата са отворени, но посещението на занятия не е задължително по време на пандемията. Всички хора със симптоми на заболяване са призовани да не напускат домовете си.
Нека погледнем Швеция и от друг ъгъл: икономиката на страната.
Струва ли си стратегията на “стадния имунитет” и има ли доказателства, че работи в полза на бизнеса?
Мнозина може би автоматично стигат до извода, че щом ограниченията са по-леки, икономиката няма да страда. Реалната картина обаче не показва това.
Макар почти да липсват забрани, прогнозите сочат, че Швеция ще бъде ударена не по-леко от много други държави. Централната банка на страната Riksbank посочва възможен скок в безработицата от 1.6 до 2.9%, а Международният валутен фонд прогнозира дори повече - 3.3% за 2020 година.
За сравнение за България МВФ отбелязва евентуален ръст на безработицата от 2% за годината. По данни на Националния статистически институт за периода 3 февруари - 26 април безработицата се е увеличила с 2.3%.
Ситуацията с прогнозите за състоянието на брутния вътрешен продукт на двете държави е сходно. Riksbank очаква спад с от 6.9 до 9.7% в Швеция, а МВФ – с 6.8%. Прогнозата на Международния валутен фонд за БВП на България е за годишен спад от 4%.
В интервю пред Chatham House един от съветниците на шведския щаб за борба с коронавируса професор Йохан Гизеке потвърди, че и тяхната икономика страда, като даде за пример скандинавската авиокомпания SAS, която е съкратила временно 90% от служителите си. Шведското правителство също разработи програми за подпомагане на гражданите, останали без работа, и фирмите, които са претърпели спад в приходите по време на пандемията. Програмите за бюджетно подпомагане са със срок до 31 декември 2020.
Изглежда икономическият аргумент в ползва на шведския модел отпада и ни остава само здравния - изграждането на стаден имунитет.
При него се разчита на това голям брой хора да придобият имунологична памет и това да спре разпространението на болестта. Тази стратегия предполага, че здравият човек не може да се зарази наново и не може да предаде вируса на друг. Така ли е обаче това?
Covid-19 е ново заболяване, за което неизвестните са много и това дали може да се разчита на изграждане на имунитет е една от тях. За да бъде потвърден даден пациент за излекуван, веднъж след като вече е бил засегнат от болестта, той трябва да даде две отрицателни проби, разделени от 24-часов период.
Още през февруари в Япония беше съобщено за жена с втори положителен тест след предполагаемо оздравяване от коронавируса, а в началото на април Южна Корея отбеляза 51 такива случая. Днес в Италия отчетоха девет засегнати повторно.
Евентуалните позитиви, които могат да бъдат извлечени от стратегията на Швеция, не изглеждат никак сигурни, а рисковете остават.
Натоварване на здравната система
Една от основните причини за въвеждането на строги мерки срещу коронавируса е опитът за предотвратяване на пренатоварване на здравните системи на държавите. Никой не иска да се стигне до ситуацията в Италия, в която нямаше достатъчно легла в болниците за всички заразени.
Швеция има своите аргументи да вярва, че ще избегне това и предприе мерки, за да го направи. Проф. Гизеке казва, че капацитетът на интензивните отделения в страната е увеличен почти тройно от началото на кризата, като същевременно посочва, че все още не е запълнен на 100%. Засега положението остава под контрол, но пациентите в критично състояние са над 500, а епидемията все още не се е разпространила до всички региони на страната.
Друга причина шведското правителство да вярва, че може да се справи със ситуацията без претоварване на здравната система е фактът, че държавата е рядко населена и домакинствата са съставени от малък брой хора (т.е. поддържането на социална дистанция и карантина е много по-лесно). Гъстотата на заселеност в Швеция е 25 души на квадратен километър. В България този показател е 64 души на кв.км.
По данни от 2019 г. над 1,8 милиона домакинства в Швеция се състоят от 1 човек, който не отглежда деца (често става дума за хора над пенсионна възраст, живеещи сами, или за млади самостоятелни хора). Работата от вкъщи е нормална практика, а достъпът до бърз интернет е осигурен.
Find more statistics at Statista
Голяма част от положителните проби за Covid-19 са установени в крайните квартали на Стокхолм, населени предимно от големи семейства имигранти, които са принудени да живеят в малки апартаменти.
По последни данни Швеция провежда по 11 800 теста на 1 милион души срещу 6 694 на 1 милион в България. Резултатите са красноречиви - потвърдените случаи у нас са 1 541 при привидно достигане на пик, а при шведите са 21 092 при все още покачваща се крива. 30 април е вторият ден с най-много нови болни в Швеция - 790 потвърдени проби. Ако се съди по официалните данни, заболеваемостта в Швеция е над 13 пъти по-висока от тази в България при двойно повече проведени тестове на глава от населението.
При показателите за смъртността от заболяването се открива и най-голямата грешка на управляващите досега - допускането заразата да се разпространи сред домовете за възрастни хора в Стокхолм.
Почти половината от жертвите в столицата са дошли именно оттам. По данни от 29 април общо положителните проби от такива домове са 1 660, при 567 от които се е стигнало до фатален край. В 205 от общо 313-те такива институции е открит поне по един болен.
Общият брой на починалите в държавата е 2 856 срещу 66 в България към момента. Ако смъртността, свързана с инфекция от Covid-19 при нас, е малко над 4% от потвърдените случаи, в Швеция този показател надминава 12%, което показва, че реалният брой на болните хора в страната е много по-висок от отчетения в статистиката.
Истинската равносметка за ефекта от мерките в Швеция вероятно ще може да се види след година, когато се направи пълен анализ на динамиката при броя на фаталните случаи в национален мащаб, независимо от причината за смъртта. Поради различната методика на преброяване по показателя "смърт вследствие на Covid-19" в страните от цял свят, адекватно сравнение на ефекта от мерките в отделните държави става много трудно.
Облекчаването на ограниченията вече е световна тенденция и е нормалната и неизбежна следваща стъпка. При отмяна на карантината Швеция действително може да бъде добър пример за мерки, които да останат в сила, но е много дискусионно дали цялостният им подход е по-правилен от този на държавите, които заложиха на задължителната изолация.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
