Европа е изправена пред опасен разлом, докато Доналд Тръмп бърза да сключи мирно споразумение с Владимир Путин.
Всички имат интерес от прекратяване на войната в Украйна, но през 2025 г. се оказа, че ЕС и Киев преследват съвсем различни цели от тези на Кремъл и Белия дом.
Добрата сделка би била тази, която спаси Украйна, гарантира границите ѝ и не допусне Русия да се превърне в победител след незаконната инвазия в съседната държава.
Европа обаче беше отрязана от достъп до преговорите между Русия и САЩ, а Тръмп не проявява особен интерес към притесненията на европейските лидери или Володимир Зеленски.
Какво иска всяка от страните в процеса? И защо войната в Украйна не може да се реши за 24 часа, както Тръмп твърдеше в предизборната си кампания? CNN прави доста широк анализ на основните позиции преди началото на разговорите в Саудитска Арабия.
Тръмп иска бързо споразумение - независимо какво ще е то
Новият американски президент иска бързи резултати и лично признание за себе си - като Нобелова награда за мир.
Тръмп изразява на глас опасенията, които европейски и американски държавни служители обсъждат в неофициални разговори - Украйна вече не може да отблъсне Русия от териториите, които тя окупира.
По-притеснителното е, че Тръмп отстъпва пред някои от най-важните цели на Владимир Путин и обръща гръб на съюзниците си, с които САЩ споделяше разходите за помощта на Украйна.
Най-агресивният му ход беше да си поиска 50% от украинското богатство на редки метали, като експлоатира уязвимостта на нападнатата държава. Зеленски отхвърли предложението.
Тръмп повтаря някои от опорните точки на Путин - например, че желанието на Украйна да стане член на НАТО е провокирало инвазията.
Той намеква, че иска смяна на властта в Киев, като казва, че след мира ще се проведат нови президентски избори, а "рейтингът на Зеленски не е много добър".
Оспорването на легитимността на украинския президент също е част от опорните точки на руснаците в разгара на войната - и то идващо от режим, който ликвидира опозицията и свободните медии, за да може Путин да печели на избори с над 88%.
Има вероятност Тръмп да приеме споразумение, което да позволи на Русия да запази всички окупирани земи само срещу декларирано обещание за спиране на кръвопролитията - нещо, от което Путин може да се отметне във всеки момент.
Затова срещата в Саудитска Арабия е много важна. Марко Рубио и Майк Уолц трябва да тестват колко сериозни са намеренията на Москва и да предпазят Тръмп от преувеличено тълкуване на ефекта от руските отстъпки.
Русия се възползва от рязката промяна
Путин твърди пред Тръмп, че иска да спре войната. Но Москва може да има стратегически интерес да удължи агресията. Армията ѝ продължава бавно да напредва на бойното поле на цената на чудовищни човешки загуби. А Путин играе по-дългосрочна игра от Доналд Тръмп, който бърза да постигне някакъв успех, защото това ще е последният му мандат.
Русия вече постигна една от предварителните си цели - да излезе от международна изолация. В момента се готви среща между Владимир Путин и Доналд Тръмп, а президентът на САЩ заговори за връщането на Русия в Г8.
Москва получи и сигнал от американска страна, че Украйна няма шансове да стане член на НАТО, а войски от САЩ няма да стъпват в страната след мирното споразумение.
Путин не успя да превземе цяла Украйна, да окупира Киев и да замени Зеленски с проруска марионетка. Но изряза немалка част от територията на страната, която може да използва като буфер за отбраната на Крим и като средство за подсилване на армията си.
Рано или късно напрежението може да се поднови, а Русия да дестабилизира останалата част от Украйна с надеждата да си осигури удобно управление в Киев.
Защо Европа реагира толкова объркано
След речите на Пийт Хегсет и Джей Ди Ванс - европейските лидери повече нямат право да имитират заблуди за намеренията на Доналд Тръмп. Самият той не прави нищо по-различно от онова, за което предупреждаваше в предизборната си кампания.
Затова е странно защо всички в ЕС реагират с такава изненада на ходовете на новата власт в Белия дом, и видимо не могат да стигнат до обща стратегия за действие, след като бяха изключени от преговорния процес между Вашингтон и Москва.
Прекратяването на войната е почти толкова жизненоважно за Европа, колкото и за самата нападната държава Украйна.
Ако Русия излезе по-силна от инвазията, континентът остава оголен срещу още по-арогантнен враг, след като САЩ слага край на 80-годишните гаранции за сигурността на съюзниците.
Европейските армии са сериозно обезсилени заради дългогодишните съкращения на бюджетни разходи, затова не е ясно дали могат изобщо да поддържат мироопазващи сили в Украйна, както САЩ настояват.
Запълването на дефицитите ще отнеме години, а и ще е нужна твърда политическа позиция за защита на по-големите разходи за отбрана, ако те трябва да се направят за сметка на социални плащания.
Великобритания вече даде сигнал, че е готова да поеме част от гаранциите за сигурността на Украйна със свои сили на терен - но с едно важно условие. Западът има нужда от американска "застраховка" като възпиращ фактор срещу евентуална нова руска инвазия.
Това е важно, за да може европейските лидери да са сигурни, че няма да изложат собствените си войски на фатален риск от нова война, в която се окажат сами срещу Русия. Затова и британският премиер Киър Стармър се опитва да бъде посредник между Европа и Тръмп.
Проблемът е, че Тръмп няма интерес от това посредничество. И по нищо не личи да се интересува какво мислят европейците.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
