Бюджетът за догодина е пренапрегнат, защото инфлацията пада рязко, а оттам и данъчните приходи. Така икономистът Георги Ангелов коментира за „Булевард България“ параметрите на най-важния финансов закон и окончателно приетите данъчни промени за 2024 г.
В последните 2 години приходите в държавната хазна се попълваха лесно, тъй като високата инфлация вдига оборотите, а така нарастват и приходите в Националната агенция за приходите (НАП) от данъци, обобщи икономистът.
„Следващата година няма да е толкова лесно, както досега – само да се събират пари заради по-високите цени. Усилията ще трябва да се насочат към по-висок икономически растеж, но ако това се случи, ще е добре за всички, не просто да се събират пари заради високата инфлация,“ каза Ангелов.
На фона опасенията за по-трудно попълване на приходната част, депутатите направиха „подарък“ на ресторантьорите, като запазиха намалената ДДС ставка от 9% (вместо 20 на сто, колкото е за почти всички други стоки и услуги) до края на следващата година. Това по изчисления на финансовото министерство ще струва на бюджета 309 млн. лева по-малко приходи догодина.
Според Ангелов антикризисната мярка с намаления ДДС не е проработила дори по време на пандемията, когато беше въведена, а представители на ресторантьорите казват, че вече са се съвзели откъм обороти и разходи за заплати. Финансовото министерство неведнъж повдигна въпроса за връщане на ДДС на 20% за заведенията, но това срещна отпора на ГЕРБ-СДС и ДПС, освен на бранша.
„Очевидно е, че лобито на ресторантьорите е по-влиятелно от останалите. Надявам се, че след като изтече крайният срок за ДДС облекченията, ще остане само това за хляба,“ заяви Ангелов.
По-ниската ставка от 9% ДДС за ресторантьорите ще важи до края на следващата година, а за фитнеси и туроператори - до средата на 2024. След това облекченията трябва да отпаднат автоматично, без да се налагат нови дискусии, смята икономистът.
Никой обаче не говори за нулевата ДДС ставка за хляба.
„Ще остане само нулевото ДДС на хляба, за което никой не говори, а то най-много не работи, защото когато въведоха облекчението – хлябът поскъпна. Нищо от намалената ставка не отиде при хората, а остана при производители и посредници,“ коментира Георги Ангелов.
Въпросът за отпадане на намалената ставка за брашното и хляба изобщо не е повдиган и на практика няма краен срок докога ще остане в сила.
Икономистът обърна внимание и на една поправка, която е миналала без много шум – а именно - земеделските стопани, които са физически лица, са освободени от данък до печалба от 100 хиляди лева, ако са получавали европейски субсидии. Отстъпката не важи за земеделците, които са регистрирани като фирма (тоест по Търговския закон - б.р.).
По време на дебатите стана ясно, че субсидиите от 3,5 млрд. лева за сектора на практика се усвояват от едва 5% от земеделските стопани.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
