Има ли богове в "Одисеята", и още от интервюто на Кристофър Нолан в Китай, за което всички говорят

Всеки има мнение за "Одисеята" на Кристофър Нолан, но малко хора могат да седнат на разговор с режисьора и да проведат интервю с него като в семинар по философия и богословие.

Точно това се случва в Китай, където "Одисеята" още не е излязла по кината, а интересът към филма е толкова голям, че стига до Джун Шу в Пекин.

Водещата е преподавателка по политическа философия и има свой подкаст, който според китайски коментатори е един от най-популярните сред млади хора в страната. Самата тя е завършила висшето си образование в САЩ и говори свободно на английски език.

Много хора смятат, че това е интервюто на Нолан с най-интересните и задълбочени въпроси от началото на рекламната кампания за филма.

Джун Шу не се интересува от кастинга на Мат Деймън, Том Холанд и Зендея, не пита за IMAX-камерите или огромния успех в боксофиса.

Вместо това тя задава въпроси за:

песимистичния поглед на Нолан към цивилизацията,
дали Нолан не е внесъл твърде нетипичен за епохата християнски прочит,
защо съвременното кино се чувства длъжно да се "извинява" за величието на героите си,
как очаква неговата адаптация на древногръцките митове да бъде възприета в култура, която е напълно различна като норми и традиции - като Китай,
и има ли всъщност богове или всичко е само фантазия.

Нолан използва случая да разкрие постепенно какъв филм е направил, но и да влезе в задочен диалог с критиците си.

Джун Шу сравнява Омир и Нолан като "бардове", но пита защо Омир разказва историята на Одисей и Троянската война победоносно, докато Нолан представя историята като началото на края на Бронзовата епоха.

Нолан напомня, че самият Омир описва цивилизация, която повече не съществува - и въпреки че съвременниците му живеят в епоха на възход, те продължават да гледат на останките от миналото като на по-великолепно развитие на обществото.

"Когато хората откривали стените на древните рухнали дворци, те са ги наричали циклопски крепости, защото вярвали, че само великан би могъл да издигне нещо толкова грандиозно. Те са имали представа за величието на тази отминала цивилизация", казва Кристофър Нолан.

Джун Шу продължава към темата за "изкуплението" на Одисей след войната - термин, който е познат на християнството, но не и на Древна Гърция.

Нолан защитава адаптацията си заради централния мотив за "xenia" - идеята за гостоприемството и взаимното уважение като свещен дълг.

Според него произведенията на Омир се оценяват и в съвременността, защото xenia e ценността, която обединява всяко човешко общество и е определяща за всяка цивилизация, не само за християнството или културата на Бронзовата ера.

Той признава, че за разлика от Омир трябва да приспособи своя герой до образ, който може да увлече и да задоволи съвременната публика. Нолан приема забележката на водещата, че модерните разказвачи на истории "се извиняват" за величието на своите герои.

Според него съвременната публика трудно би приела героичното величие като даденост - и има риск да го отхвърли.

Тук идва и най-откровената част от интервюто на Кристофър Нолан, който се обръща към "непрофесионалните" филмови критици и иронизира тяхното недоволство от "Одисеята".

Той посочва, че киното има универсален език, който дори най-иновативните произведения не могат да пренебрегнат - така както неговият филм "Мементо" нарушава линейната хронология, но на практика запазва структурата си от три действия. "Клишето" всъщност е задължителната база, върху която историята може да бъде разказана по радикално нов начин.

"Фактът, че механизмът може да бъде разпознат, не означава, че той е невалиден или че не бива да бъде използван", казва Кристофър Нолан.

"Професионалните филмови критици обикновено разбират необходимостта от тези механизми. Става дума за един общ език на разказването, създаден от Холивуд през последните 100 години, който функционира изключително ефективно като универсален език и този език се разбира от хора по целия свят", казва още той.

Водещата Джун Шу се шегува, че не само "любителите" кинокритици, но и специалистите по класическа литература са тръгнали срещу него като "глутница хрътки" заради по-свободното му тълкуване на "Одисеята".

На финала тя го пита за неговото разбиране за боговете - неизменна част от материята на културата в Древна Гърция, но почти отсъстващи в неговия филм за Одисей.

"В преднаучната епоха доказателствата за божественото са навсякъде. Затова съществуването на боговете не е въпрос на вяра - то е просто реалност. Боговете говорят на хората чрез гръмотевиците и светкавиците. Боговете променят състоянието на морето. Хората нямат друго обяснение", казва той.

В съвремието Нолан сравнява тази вяра с доверието в науката: "Ние приемаме някои научни изводи като абсолютни факти, без самите ние непосредствено да можем да ги установим".

"Затова за мен боговете са реални. Но се намират вътре в хората - хората ги проектират", казва той.

Този IMAX не е като онзи IMAX, или къде да гледаме "Одисея", както Нолан иска да я видим