Има ли пилот в самолета на МФ

"България е заплашена от фалит, има риск за фиксирания курс лев-евро".

Подобно заглавие през 2023 г. би трябвало да доведе до незабавна оставка на министъра на финансите. Защо? Защото би означавало, че 26-годишният напредък на България след последната социалистическа катастрофа е бил занулен.

Би означавало, че държавата се е върнала на изходната позиция от зимата на 1996 г., когато съотношението външен дълг към БВП беше 243%, световните финансови пазари отказваха да дават заеми на България, 1 долар струваше 3000 лева, новините започваха и свършваха с условията по Стенд-бай споразумението с МВФ, а членството в ЕС и НАТО изглеждаше като мираж в далечината.

Би означавало пълен крах, за който цяла Европа да не спира да говори.

Това не може да е по-далеч от истината.

Какво общо има България през 2023 г. с наследството на Жан Виденов - има ли годишен икономически спад от -10%? Има ли масови фалити на банките и изнасяне на парите в буркани и дюшеци? Има ли недостиг на основни хранителни стоки в магазините, над 300% хиперинфлация, изтегляне на валутните резерви, обезценяване на лева, загуба на над 50% от спестяванията на вложителите, несъстоятелна индустрия, външнополитическа изолация?

Всеки, който е преживял 90-те, знае колко нелепо е търсенето на каквато и да е прилика между икономиката на тогавашна и днешна България.

Самата Росица Велкова призна (с половин уста), че твърденията за държавен фалит са неверни "медийни интерпретации" върху апокрифен доклад на нейния екип, изтекъл по неясни пътища към "24 часа" и "Труд". Направи уговорка, че риск за валутния курс има само в теоретична перспектива, ако бюджетните дефицити излязат извън контрол.

Проблемът на МФ не е в това, че оценява заплахите при най-тежките възможни сценарии. Прогнозирането и предварителната подготовка е задължение на държавните институции.

Проблемът на МФ е в това, че целенасочено пропуска да направи разликата между реалност и предположение.

Служебният кабинет не само не спира, а напротив, дава инерция към по-опасно негативно развитие - дезинформация, злоупотреба със страхове, паника, нерационални икономически и политически решения.

Тази кампания налива и масло в огъня на партии като "Възраждане", които от месеци помпат мощна пропаганда срещу присъединяването към еврозоната. Служебният кабинет не само не противодейства на внушенията им, но и сега говори за "безсрочно" отлагане на един от основните приоритети на държавата. Уж теоретично.

Най-недостоен за Министерството на финансите е фактът, че докладът им се появи в идеален синхрон с предизборната кампания на Бойко Борисов, който от няколко дни подгрява публиката за прословутия 7-процентов дефицит.

• На 12 март в Монтана Борисов обявява, че "финансите са чудовищно потънали", а "услужливите медии канят такива като Лъчо Богданов, които на 7% дефицит казват, че не е нищо".

"Като видим, че дефицитът е 7%, че държавата кръви и не може да изтегли заеми, че спадът на БВП води до рецесия и до консервативни мерки, затягане на колана", обяснява още Борисов и обвинява служебното правителство, че премълчавало "далаверите" на ПП/ДБ.

• На 13 март в Пазарджик Борисов директно поставя задачи на Росица Велкова: "Министерство на финансите е длъжно в следващите дни да покаже парите на държавата и огромните дупки, които зеят в бюджета. Виждам платените им икономисти как се опитват да ни убедят, че икономиката е добре, само че за тези 2 години не знам нещо да е откривано".
• На 14 март в Кюстендил Борисов директно предупреждава МФ: "Ще мълча още няколко дни за това, което знам за бюджета и истински се надявам Министерство на финансите да извади реалното финансово състояние на държавата. Обявават, че ще дават по 50 млрд., а дефицитът е 7%! До октомври трябва да изтеглим поне още 10 млрд. дълг, за да вържем двата края за безумните им решения".

За сравнение: последната година, в която България приключи с дефицит над 5%, е 2014 - годината на фалита на КТБ, когато финансови министри бяха последователно Петър Чобанов (ДПС) и Владислав Горанов (ГЕРБ), а Росица Велкова е началник на отдел "Устойчиво икономическо развитие" в дирекция "Държавни разходи".

По-жалкото е, че Министерството на финансите само поставя под въпрос публичното доверие в прогнозните му данни за втори път в последните 7 месеца.

Докато още не се знаеше дали ще има редовен кабинет и кой ще го ръководи през август 2022 г., МФ предупреждаваше за "рекорден" бюджетен дефицит за новата година, който трябваше да стигне до 6,8% от БВП. Кабинетът обаче не внесе свой проект за бюджет, за да покаже решение за приходите и разходите - вместо това показа, че може да свие дефицита под 4 на сто, независимо, че изпълняваше чуждия план, по който трябваше да има свръхпреразход.

По същото време "национално отговорните" партии плашеха с режим на тока през зимата, с пропадане по нанадолнището в дългова спирала, със "счупената държава" и подобни клишета. Нито едно от тях не се осъществи - никой не пое отговорност за думите си.

Сега МФ отново се изкуши да поиграе на предизборна политика, а този път не се притесни да извика най-големия кошмар на всеки пълнолетен български гражданин - повторение на кризите от 90-те.

Междувременно, целта за членство в еврозоната отиде в девета глуха, последният парламент и служебният кабинет тръгнаха на обречена мисия да предоговарят Плана за възстановяване, вместо да изпълняват заложените реформи, а цялостното усещане за управлението под Румен Радев е за крачка напред, две назад и три метра вляво.

Кой има интерес от тази токсична атмосфера, всеки може да си даде сметка.

Да печелиш избори със страх и подчинение е единствената стратегия на онези, които не знаят как да печелят доверие с хоризонт и идеи.