Има ли връзка между вълната на антисемитизъм в университетите в САЩ и финансирането им

След атаката от 7 октомври на „Хамас“ срещу Израел, при коята загинаха хиляди цивилни, светът беше обхванат от антисемитска омраза.

Нахлуването на Израел в Ивицата Газа и заявката на Бенямин Нетаняху за „пълно унищожаване“ на „Хамас“ провокира бунтове и протести на расова основа не само в Европа, но и по цял свят.

Напрежението доведе не само до дипломатически скандали и до усилване на речта на омразата в публичното пространство.

Засегнати бяха дори образователните институции, и по-конкретно въпросът за тяхното финансиране.

Бари Уайс се опитва да установи има ли връзка между финансирането на западни университети от страни от Близкия Изток, бавната реакция на университетските администрации и произхода на расовата омраза.

Уайс е американска журналистка и писателка. Била е автор и рецензент на книги в The Wall Street Journal, колумнист в The New York Times и в германския всекидневник Die Welt.

Основател и редактор на платформата The Free Press, където споделя изследването на Network Contagion Research Institute (NCRI) за най-големите спонсори на водещите образователните институции по света.

Докладът цитира проверка на американския Департамент по образованието от времето на Доналд Тръмп през 2019 г. за неразкрити финансови дарения от чуждестранни държави към престижни университети в САЩ. От тези данни NCRI обобщава, че най-малко 200 американски колежа и университети са укривалии информация за близо 13 милиарда долара финансови помощи от външни държавни източници, много от които са авторитарни.

На първо място по дарения се оказва Катар.

Какво се вижда в изследването на Network Contagion Research Institute:

• В периода 2015-2020 г. образователните институции, които са приемали пари от донори от Близкия изток, са имали средно с 300% повече антисемитски инциденти, отколкото тези, които не са приемали подобно финансиране.
• Кампусите, които приемат недекларирани пари, са средно с ~85% по-склонни да станат обект на кампании, насочени срещу преподаватели - включително "кампании за разследване, цензуриране, понижаване в длъжност, временно отстраняване или уволнение".

Като цяло, заключват авторите на доклада, "масовият приток на чуждестранни, скрити дарения към американските висши учебни заведения, голяма част от които от авторитарни режими със значителна подкрепа от Близкия изток, отразява или подкрепя повишените нива на нетолерантност към евреите, откритата изследователска дейност и свободното изразяване".

„До голяма степен това е история за силата на идеите - в този случай ужасни - и за това колко бързо могат да се разпространят. Но това е и история за кампания за влияние, провеждана от хора далеч извън университетския кампус, която има за цел да налее масло в огъня, който вече бушува вътре“, пише Уайс в материала си.

Тя прави уговорката, че корелацията не винаги е причинно-следствена връзка.

Най-богатият човек в Израел и съпругата му се оттеглиха от борда на "Харвард"

През октомври кървавата ескалация на конфликта в Израел и "Хамас" "удари" един от най-престижните университети в света – Харвард.

Пропалестински студентски групи в Харвард подписаха декларация, в която те твърдяха, че израелската контраофанзива е "геноцид".

Действията им предизвикаха остра реакция сред няколко от най-големите компании. Те настояха имената на подписалите се да бъдат обявени от ръководството на университета и тези хора да влязат в "черен списък", за да е сигурно, че бизнесът няма да ги наема като служители.

Красноречива беше реакцията на управата на най-старото висше учебно заведение в САЩ.

Президентката на университета Клаудин Гей отхвърли призивите да разкрие и накаже студентите за декларацията, в която обявяват израелското правителство за „изцяло отговорно“ за насилието.

Кой точно стои зад финансирането?

Оказва се, че Катар - страната, в която понастоящем се намира ръководството на "Хамас" - е най-големият чуждестранен донор на американски университети, както и други режими от Близкия Изток.

Според проучване на Националната асоциация на учените от 2022 г. днес Катар е най-големият чуждестранен донор на американските университети. Проучването установява, че между 2001 г. и 2021 г. петролната държава е дарила на американските колежи внушителните 4,7 млрд. долара, пише в друг материал The Free Press с автор Ели Лейк.

Най-големите получатели са някои от най-престижните американски висши учебни заведения. Проучването констатира, че:

• От 2001 г. насам Катар е дарил 1,8 млрд. долара на университета "Корнел" за медицински факултет.
• От 2003 г. насам Катар е дарил близо 700 млн. долара на Texas A&M за инженерен кампус.
• От 2004 г. насам Катар е дарил 740 млн. долара на университета "Карнеги Мелън" за кампус по компютърни науки.
• От 2005 г. насам Катар е дарил 760 млн. долара на университета Джорджтаун за училище по политика.
• От 2008 г. насам Катар е дарил близо 602 млн. долара на Северозападния университет за училище по журналистика.

Само един от изброените университети е отговорил на запитване от The Free Press. Кели Браун, говорител на Тексаския университет, заявява, че „поддържането на отношения с държави като Катар има по-голяма цел, включително насърчаване на международния диалог и сътрудничество. Отношенията на Texas A&M с Катар са насочени към образователни и изследователски дейности, които допринасят за академичното и интелектуалното развитие на двете страни. Това, от своя страна, се надяваме, че един ден ще доведе до мирни решения, а не до конфликти“.

В интервю пред Бари Уайс, Лари Съмърс, бивш ректор на Харвардския университет, казва, че "донорите и със сигурност авторитарните лидери, които правят дарения на университетите, може да се стремят да подсилят своя имидж или възприятие за легитимност".

Изразява съмнението си обаче, доколко те биха могли да успеят да променят нагласите или конкретните политики в кампусите.

Възможно е и университетите, желаещи да привлекат и задържат финансиране от Близкия изток, сами да насърчават позиции, които според тях задоволяват разбиранията на близкоизточните режими, без това да е изрично изисквано от донорите им.

В интервю с Уайс друг бивш президент на известен колеж за хуманитарни науки, поискал да остане анонимен, споделя, че „нещата винаги са свързани с пари, но може би не и в този случай, или поне не на първо място“.

И все пак остава отворен въпросът дали е възможно държавите-спонсори да дават стотици милиони или милиарди подаръци на университети, "без да очакват нищо в замяна“.