„Има такъв народ“ печели с голяма преднина гласовете на българите в чужбина. Според резултатите от 100% обработени протоколи от СИК извън страната – партията на Слави Трифонов води с 30,61%, а втора е „Демократична България“ със 17,57%.
За ИТН са гласували над 51 хиляди български граждани зад граница, а за ДБ – почти 30 хиляди.
На трето място се подрежда Движението за права и свободи (ДПС), което получава най-много гласове от Турция. Партията с лидер Мустафа Карадайъ печели 13,28% от подкрепата на българите зад граница, като над 22 хиляди души са гласували за нея.
Рекорден брой българи са гласували в чужбина
Гласувалите извън България на 4 април са 180 хиляди души, което е рекорд, обяви говорителят на ЦИК Димитър Димитров. През 2017 зад граница правото си на глас упражниха повече от 117 хил. българи.
(Натиснете върху изображението, за да го отворите в по-голям размер)
Четвърти са ГЕРБ-СДС с 8,67% подкрепа (над 14 хил. гласа), а „Възраждане“ изпреварва БСП със своите 7,39% срещу 6,54% за социалистите.
Следват БНО – мандатоносителят на Васил Божков и неговата платформа „Българско лято“. Те получават 5,26% от подкрепата на българите зад граница. Чак след това се нарежда формацията на Мая Манолова и „Отровното трио“. „Изправи се! Мутри вън!“, която влиза в парламента, е с 4,23% подкрепа.
ВМРО на Красимир Каракачанов, която е под 4-процентовата граница за влизане в 45-ото Народно събрание, взима само 1,58% подкрепа от чужбина. С малко над половин процент са „Воля“-НФСБ и "Възраждане", а под 0,5 на сто имат "Републиканци за България" на Цветан Цветанов.
Как се разпределят гласовете от чужбина и защо може да се окажат ключови
Гласовете от чужбина играят важна роля в определяне на 4-процентовата бариера, която партиите и коалициите трябва да преминат, за да влязат в парламента.
Освен това вотът на избирателите зад граница участва във формирането на така наречената „квота на Хеър“ - метод, при който се определя броят мандати, получени от всяка партия.
Гласовете от българите зад граница се разпределят на национално ниво. Броят им се добавя към общата сума за цялата страна и има значение за двата най-важни въпроса - колко партии влизат в парламента и с колко депутати ще разполагат.
Вчера опашки от стотици хора се събраха пред изборните секции в най-големите градове на Европа, а и на други места по света. В Лондон, Манчестър, Берлин, Париж, Мадрид, Барселона, Сидни и още градове българските граждани чакаха дълго, за да упражнят правото си на глас.
С напрежение завърши изборният ден в Обединеното кралство. В една от секциите в Северен Лондон – Палмърс Грийн - останали около стотина българи, които не успели да упражнят правото си на вот, предаде кореспондент на БНР. В 22 часа българско време в Палмърс Грийн, когато секцията трябвало да затвори, все още на опашката имало около 150 души, които били твърдо решени да пуснат бюлетини, дори и ако трябва да останат до сутринта. Секцията удължила работата си с един час, но и това не помогнало особено за намаляване на бройката.
Пристигнала е полиция, която помолила хората да се разотидат и ако пожелаят, да отправят оплаквания към българското посолство.
Избирателната активност в САЩ е била по-висока от обичайната, съобщава bTV. Само в Чикаго са гласували над 3000 души в 5 секции. На изборите през 2017 г. в града правото си на глас са упражнили малко над 1700 души
На други места - като Инсбрук и Залцбург в Австрия - трябваше секционните комисии да печатат допълнителни бюлетини заради високата избирателна активност.
Тази година бяха разкрити рекордните 465 секции в 69 държави, след като над 87 хиляди българи в чужбина подадоха заявления за гласуване. На изборите през 2017 г. гласуваха почти 118 хиляди български граждани извън страната, като действителните гласове бяха над 112 хиляди.
От Лондон до Сидни: Огромни опашки от българи, желаещи да гласуват
Инфографика: Прогнозните резултати от Избори 2021
Бойко Борисов заплаши с "млади и буйни симпатизанти" и предложи експертен кабинет
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
