Николай Бареков дал на Върховна касационна прокуратура списък с имена на политици, които да бъдат разследвани. Прилича на началото на слаб виц. Начело на списъка бил премиерът Кирил Петков, следват Асен Василев, Корнелия Нинова, Лена Бориславова и Николай Събев.
И понеже, както е известно Иван “Костов е виновен” - народът във Facebook отдавна е издал присъда - и той е в списъка, заедно с дъщеря му Мина.
Там е и Цветан Василев, който направи от Бареков директор на телевизията си, отвори му банкова сметка и му дори му осигури главна мъжка роля в аферата Костинброд. Добавен е и Христо Иванов, който разваля лятната почивка на хидролога на републиката.
Вътре са и скелетите на прехода - Славчо Христов, и пиарът на промяната Диана Дамянова, че и управителните съвети на ДКК и ББР.
Вицът следва обаче: главният прокурор ще изиска от МВР и службите цялата налична информация за лицата, за да може после да се потърси наказателна отговорност.
Нали не си мислим, че Николай Бареков си седи у тях и вместо да разходи кучето и децата, решава да слезе до центъра и да остави един плик в прокуратурата? Той и няколко дузина хора като него ще са пощальони на тъмната държава, докато тя съществува, а медиите на същата територия, ще отразяват всеки ход на пощальоните.
Щеше да е смешно, ако не беше безкрайно зловещо.
Политиката у нас се прави така: влизат едни зависими хора в нея и покрай тях и някои независими. Вторите бързо попадат в списъци.
После прокуратурата (още от времето на Никола Филчев) им праща честитки за рождени дни, за Коледа или просто защото е петък вечер, за да ги прави свои “клиенти”. Традицията се запазва до наши дни.
Обвинения, циркове и тотална подмяна на добро и зло, закон и беззаконие, злоупотреба с власт и упражняване на власт.
Да си спомним за един прозападен министър, натовец, ястреб - Даниел Митов. През 2017 г. Митов, който беше представител на Реформаторския блок в правителството на Борисов стана обвиняем заради сключено споразумение за купуване на самолетни билети със земеделското министерство. Причината - има обявена обществена поръчка, но тя не е приключила, а във Външно министерство им се налага да пътуват.
Оттогава Митов е бял гълъб на ревера на Борисов. Оправдаха го през 2020 г.
Обвиняеми бяха и други министри Николай Ненчев (бивш министър на отбраната) и Петър Москов (бивш министър на здравеопазването) - вина прокуратурата така и не успя да докаже. Делото на Нено Димов - министър на екологията е в Специализирания съд и последно се отложи за 2022 г. На косъм от ефективна присъда миналата година се измъкна и Трайчо Трайков за нещо, случило се в мандата му на енергиен министър - а именно продажбата на EVN.
Зад всички тези дела има по един Бареков, който да носи списъци, да сезира, да търси “истината” и разлайва кучетата. Понякога са пликове, друг път са папки, трети път са флашки.
През това време политиците стават “клиенти” на едно правосъдие по втория начин. Същата прокуратура имаше всичкото време да си направи “изрезки от Google”, вместо да подава дописки в кафявите медии.
Дори и на 112-то място в класацията на “Репортери без граници”, българските медии произвеждат разследвания, които да заинтригуват прокуратурата до степен да се самосезира.
Мутри завземат бизнеси, следователи им помагат, резиденции се появяват в защитени зони покрай язовири, депутати си купуват дипломи. Не е като да няма сюжети достойни за прокурорски интерес.
Да разследваш обаче хората във властта е профилактиращо занимание. Хем тях профилактираш, хем караш други независими хора да не си и помислят да влизат в политиката.
Като се появи нещо смислено, веднага намираш безсмислени хора да му направят клонинг.
На протеста - контрапротест. На Антикорупционния фонд - “Антикорупционен фронт”. А после викаш националните медии да ги отразяват.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
