Инфлацията в Хърватия продължава да руши митовете срещу еврото

Годишната инфлация в Хърватия се е забавила до 8,8% през април от 10,7% през предходния месец, показват предварителните оценки на базираното в Загреб Хърватско статистическо бюро (Crostat), направени във вторник. За четирите си месеца в еврозоната сраната вече успя да разбие митовете за срещу единната валута.

„Добре, че Хърватия влезе в еврозоната, така ще наблюдаваме в реално време как рухват митовете срещу еврото“, коментира икономистът Георги Ангелов.

Евроскептиците напоително предричаха, че инфлацията ще расте заради еврото. Вместо това обаче тя продължава да намалява. От присединяването на Хърватия към валутния съюз на 1 януари 2023 г. нивата постоянно спадат, а отчетените през април са най-ниските от март 2022 г., тъй като цените се понижиха във всички категории:

• храни, напитки и тютюн (14,0% спрямо 15,4% през март 2023 г.),
• нехранителни промишлени стоки без енергия (8,6% спрямо 9,7%),
• услуги (7,8% спрямо 8,2%) и
• енергия (1,1% спрямо 7,4%).

На база месечно сравнение потребителската инфлация възлиза на 0,9% през април, като остана непроменена спрямо предходното отчитане.

Окончателните данни за индексите на потребителските цени през април ще бъдат публикувани на 16 май.

Опасенията за скок на цените след приемане на еврото се тиражират широко в медиите, които често дават примери на спекулиращи търговци и доставчици на услуги, които се възползват от промяната, за да повишат цените прекомерно. Дебатът за ценовите ефекти от влизането в еврозоната се води активно и в България, а партии като „Възраждане“ го използват, за да подхранят страховете на хората. Формацията на Костадин Костадинов до голяма степен изгради предизборната си кампания си върху неверни твърдения по темата.

Най-много време, най-много лъжи в национален ефир: „Възраждане“ и Костадин Костадинов пак са №1

Случващото се в Хърватия е нагледен пример срещу подобни извадени от контекст заблуди. Интересното покрай влизането на страната във валутния съюз е, че тя е първата, която приема еврото в среда на висока инфлация по принцип, подхранена от икономическата криза и ефектите от войната в Украйна.

Чисто теоретично, повишаване на цените покрай въвеждането на единната валута действително може да има, но то е по-скоро свързано с някои фиксирани разходи около самия процес на превалутириране или практики на закръгляне до атрактивни ценови равнища. Нелоялното ценово поведение на фирмите бива овладяно от действията на регулаторите, които в Хърватия явно са си свършили добре работата.

Още хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за януари и февруари 2023 г. – непосредствено след влизането ѝ в еврозоната – показа, че инфлацията в Хърватия е продължила тенденцията си на забавяне в годишно изражение. Тогава тя намаля от 12,7% през декември 2022 г. до 12,5% през януари 2023 г. и 11,7% през февруари 2023 г.