"Inventing Anna": Руската стажантка от модно списание, която измами елита на Манхатън

Няма как да пропуснете сериала Inventing Anna по Netflix - дори да не сте абонати на платформата, той самостоятелно успява да набира все повече популярност.

Причината е истинската история, която е разказана в адаптацията - тази на осъдената измамница Анна Сорокин. Оценките дали продукцията успява да представи случая с прецизността, която заслужава подобна история, са спорни и до момента излезлите ревюта са повече негативни.

Докато живее в САЩ между 2013 и 2017, Сорокин се представя за богата германска наследница под името Ана Делви, за да измами банки, хотели, богати познати и влиятелни личности.

За събитието по откриването на мечтания ѝ неосъществен проект, рускинята казва на хората, че художникът Кристо се е съгласил да опакова сградата. Ако не друго, измамницата със сигурност е имала вкус, и то още преди някой да предположи, че проекта по опакованата Триумфална арка ще се превърне в един от историческите шедьоври на 2021.

31-годишната Анна е родена в Русия, живее в работническия квартал Домодево, на юг от Москва. Баща ѝ е тираджия, майка ѝ притежава квартално магазинче, а по-късно се занимава само с домакинството. Семейството има и син. Руски съученик на Анна я описва като отлична ученичка.

През 2007, когато е 16-годишна, семейство Сорокин се мести в Германия – там Анна посещава гимназията за момичета в Ешвайлер, където е описвана от връстниците си като ,,тихо момиче, което се затруднява с немския език".

Oт ранна възраст Анна проявява интерес към модата и изкуството. Посочва се, че като малка преглежда копия на Vogue, доставени в дома ѝ, и обсебващо следва модни блогове и акаунти в LiveJournal и Flickr.

Сорокин завършва средното училище през 2011, след което се премества в Лондон, за да посещава Central Saint Martins. Впоследствие прекъсва обучението и се връща в Германия. Работи като стажант в PR компания, преди да се премести в Париж, а там започва стаж за френското модно списание Purple. По това време тя започва да се нарича Анна Делви. Родителите ѝ казват, че не разпознават фамилното име.

През лятото на 2013 Сорокин пътува до Ню Йорк, за да присъства на Седмицата на модата. След като открива, че по-лесно се сприятелява в Ню Йорк, отколкото в Париж, тя избира да остане там.

Първо се прехвърля в нюйорския офис на Purple за кратък период, а по-късно измисля идеята за „Фондацията Анна Делви“ – частен клуб и фондация за изкуство – и я предлага на различни богаташи в социалните кръгове на града. Сред тях е милиардерът Аби Розен и предприемачът Ру Роджърс.

Нейното предложение включва отдаване под наем на пространства в тематичната сграда Church Missions House като многофункционално място за събития и арт студио.

През 2015 тя се среща с Майкъл Сюфу Хуанг на вечеря. По това време той е студент в Университета на Пенсилвания с планове да отвори частен музей на изкуствата. След като научава, че Хуанг планира да присъства на биеналето във Венеция, Сорокин го пита дали може да го придружи. Хуанг се съгласява и резервира полет и хотелска стая за Сорокин с разбирането, че ще му бъдат възстановени разходите. След завръщането им в Ню Йорк, изглежда че Анна е „забравила“ уговорката им и така и не плаща.

Първоначално Хуанг предполага, че просто е разсеяна. Въпреки това, след като младежът присъства на партито за рождения ден на Сорокин в Sadelle's през януари 2016, ресторантът се свърза с него, за да попита дали има данни за връзка на рожденичката.

Тя резервира събитието с невалиден номер на кредитна карта и фалшиви данни за контакт. По това време Хуанг за пръв път предполага, че Сорокин може да е престъпник и я притиска да плати. В крайна сметка всичко е изплатено, но от акаунт в платформата Venmo с непознато име.

Анна Сорокин не търси единствено луксозни дрехи, скъпи ресторанти и светски събития. Амбициозният ѝ бизнес проект - ,,Фондацията Ана Делви" - започва да заема все по-голяма част от времето и усилията ѝ.

Чрез връзките си, тя се сприятелява с Габриел Калатрава, един от синовете на известния архитект Сантяго Калатрава. Консултантската компания за недвижими имоти на семейството му, Calatrava Grace, ѝ помага да „осигури наема“ за идеалното пространство: 45 000 квадратни фута, заемащи шест етажа от историческата Church Mission House - забележителна сграда на ъгъла на Парк Авеню и 22-ра.

Анна разказва, че сърцето на клуба ще бъде, „динамичният център за визуални изкуства“, с въртящ се набор от pop-up магазини, курирани от художника Даниел Аршам, когото познава от нейните дни в Purple, плюс изложби и инсталации от изпълнители като Урс Фишер, Деймиън Хърст, Джеф Кунс и Трейси Емин.

За събитието по откриването, Анна казва на хората, че художникът Кристо се е съгласил да опакова сградата.

Някои, разбира се, започват да се съмняват заради грандиозните амбиции на този план, но за други той е логичен. Собственикът на сградата Аби Розен - инвеститор в недвижими имоти - не е непознат в бизнеса с частните клубове. Няколко години по-рано той купува сграда в центъра на града, за да отвори Core Club, в който се помещава ексклузивна колекция от произведения на изкуството.

След като бележи малък успех в представянето на идеята си за пред инвеститори, Сорокин решава да получи необходимите пари чрез алтернативни средства.

Тя създава фалшиви банкови извлечения, които уж показват, че има достъп до около 60 милиона евро, съхранявани в сметки в швейцарски банки. През ноември 2016 подава молба за заем на стойност 22 милиона долара до City National Bank на базата на тези документи.

Банката отказва да отпусне кредит до момента, в който Анна им предоставя документите, удостоверяващи швейцарските активи. За тях тя подава молба за заем до друга компания, Fortress Investment Group. Fortress се съгласява да разгледа заявлението, ако тя плати 100 000 долара за покриване на съдебни разноски. За да получи тези пари, Сорокин се връща в City National Bank и убеждава служител да ѝ предостави временен овърдрафт за тази сума, като обещава, че ще бъде изплатена бързо.

След споразумението за заем, управляващ директор на Fortress става подозрителен към кандидатурата на Сорокин поради несъответствия в документацията ѝ - например, тя твърди, че е с немски корени, но паспортът ѝ показва, че е родена в Русия.

Когато директорът решава да направи проверка на активите ѝ, като се срещне с нейните банкери в Швейцария, тя оттегли молбата за заем, за да предотврати неизбежния провал. $55 000 от овърдрафта, неизхарчен от Fortress като част от процеса на надлежна проверка, е върнат на Сорокин. От тях по-голямата част е изразходвана за луксозно облекло и престой в хотели.

Приятели на Анна споделят, че хотелските ѝ стаи са препълнени с чанти на Supreme и Acne; тя си прави частни сеанси за масажи, маникюр и криотерапия (терапия за изгаряне на мазнини и оформяне на тялото). Неин близък приятел става и лайфстайл треньор, който работи с личности като Дакота Джонсън благодарение на това, че измамницата го наема за поредния частен сеанс.

През февруари 2017 Сорокин се настанява в хотел 11 Howard в Сохо и бързо става известна сред персонала на хотела с щедрите си бакшиши от стодоларови банкноти, които често дава на служителите за елементарни задачи.

След като ръководството установява, че Анна Делви няма кредитна карта, те настояват тя да плати сметката си от 30 000 долара. Сорокин доставя бутилка шампанско Dom Pérignon от 1975 на портиерското гише в опит да привлече персонала на своя страна. Политиката на хотела не позволява подаръкът да бъде задържан.

През април 2017 Сорокин депозира фалшиви чекове на стойност 160 000 долара в сметка в Citibank, от които успява да извлече 70 000 долара използваеми средства. След това изпраща част от тези средства на 11 Howard, за да плати неизплатената сметка от престоя си. Въпреки това хотелът я кара да напусне.

През май 2017 г. тя успешно убеждава услугата за резервации на чартърни полети Blade да ѝ позволи да резервира обратен полет до Омаха, Небраска, без да плаща предварително таксата от 35 390 долара.

Сорокин изпраща на Blade фалшив документ за потвърждение на банков превод, уж от Deutsche Bank, като част от схемата. Blade се съгласяват отчасти и поради това, че Сорокин се познава с главния изпълнителен директор на компанията Роб Визентал. Мениджърският екип вярва, че тя представлява приемлив риск за кредитиране. Визентал подава сигнал в полицията през август 2017 след многократни опити да си върне парите.

По същото време Анна кани трима приятели за пътуване до Маракеш, Мароко, като обещава, че поема всички разходи

Това, разбира се, е поредната лъжа и няколко дни след пристигането си в La Mamounia, служителите на хотела казват, че не са успели да таксуват кредитните карти на Сорокин и искат алтернативен начин на плащане.

В крайна сметка Сорокин убеждава една от спътници ѝ, Рейчъл Уилямс, да плати сметката от 62 000 долара за престоя им, с обещанието да ѝ възстанови разходите чрез банков превод.

Уилямс плаща и за други разходи по време на пътуването, включително вещи на Сорокин и посещение в градината Мажорел. Парите така и не са върнати.

След прибирането си от Мароко, Сорокин се премества в хотел Beekman, като пак успява да резервира нощувки, без да дава детайли за банкови карти. Около три седмици по-късно, след като е натрупала сметка от 11 518 долара и не я е платила, въпреки многократните обещания, Beekman също я гони.

След него тя отседя в хотел W на ,,Юниън Скуеър", където опитва подобна измама. Изгонена е отново само след два дни. Хотелите Beekman и W повдигат обвинения срещу Сорокин за злоупотреба. По това време тя вече е разследвана и от окръжната прокуратура на Манхатън за банкови измами.

Сорокин е арестувана на 3 октомври 2017 г., докато е отседнала в институция за лечение на зависимости в Лос Анджелис. Полицията убеждава бившата й приятелка Рейчъл Уилямс да я покани на обяд в ресторант, където е извършен арестът.

На 18 декември 2018 Анна отхвърля споразумението от Наказателния съд в Ню Йорк, което предлага от три до девет години затвор.

Адвокатът ѝ Тод Сподек урежда професионален стилист за изявите ѝ в съда, като заявява, че "е наложително Анна да се облича подходящо за процеса".

Прокурорът отговаря, че измамницата „показва повече загриженост за облеклото си, отколкото за емоциите на онези, които е наранила“, и изглежда „се наслаждава на тежкото положение на жертвите си“.

Сорокин отказва да влезе в съдебната зала, защото не иска да се появява в дрехите си от затвора, а цивилният й костюм „не е изгладен“.

Защитникът й твърди, че Анна се е опитвала да върне целия дълг, и се опитва да я представи като предприемач. Дори я сравнява с Франк Синатра, с твърдението, че и двамата създават „златна възможност“ в Ню Йорк.

На 25 април 2019, след двудневно обсъждане, журито признава 31-годишната за виновна по осем обвинения. Сорокин е призната за невинна по две други обвинения: едно свързано с фалшифициран документ за искане на заем от City National Bank и едно за кражба, свързано с предполагаемото присвояване на $62 000 от Рейчъл Уилямс в Маракеш.

На 9 май 2019 Сорокин е призната за виновна. Получава присъда "лишаване от свобода" за най-малко 4 години, с глоба 24 000 долара и осъдена да плати обезщетение за около 199 000 долара.

Тя е освободена от затвора на 11 февруари 2021, но отново е арестувана заради просрочване на визата си. От 2 април 2021 е държана в затвор в окръг Ню Джърси и все още чака екстрадиция в Германия.

Измамницата получава 320 000 долара от Netflix за житейската си история, част от които са законно конфискувани в полза на нейните жертви.

Главният прокурор на Ню Йорк завежда дело срещу Сорокин през 2019 по т.нар. "Закон за сина на Сам" - той забранява на осъдените престъпници да печелят пари, продавайки историите си на книгоиздатели или сценаристи. Законът е приет през 1977 г., след като издатели предлагат на серийния убиец Дейвид Бъркоуиц ("Синът на Сам") да откупят мемоарите му.

По това време Netflix и Шонда Раймс вече са придобили правата върху историята й с намерението да създадат телевизионен сериал. Авансът от $140 000, платени на Сорокин от Netflix, е замразен, а властите разрешават на две от измамените банки да възстановят парите си.

City National Bank получава 100 000, а Citibank - останалите 40 000. Netflix се съгласява да изпраща бъдещи плащания към специална сметка, управлявана от адвоката на Сорокин и наблюдавана от Службата за обезпечаване на жертви от престъпления.

Актрисата Джулия Гарнър е избрана за ролята на Анна в сериала Inventing Anna. Гарнър посещава самата Сорокин на остров Райкърс.

По случая има още книга - ,,My Friend Anna"; театрална пиеса ,,Anna X", подкаст по BBC Radio ,,Fake Heiress”; а HBO придоби телевизионните права върху историята на една от измамените ѝ приятелки Уилямс, през февруари 2021.

Проектът все още е в процес на разработка, като Лена Дънам е избрана за главен сценарист.