"Нашите камери работят от -55 до над +90 градуса, могат да издържат на ядрен удар, работят на всякакви условия и не се развалят", разказа в предаването "На фокус" по Нова телевизия инж. Петко Динев: човекът, чиито камери наричаме "българските очи в космоса". През последните дни светът отново обърна поглед към космоса и към мисията "Артемис I" на НАСА, която си постави за цел да опознае дълбокия Космос. По конструкцията на новата 98-метрова ракета на НАСА - SLS (Space Launch System) са разположени 14 камери, изработени от инж. Петко Динев.
Той е възпитаник и първият златен медалист на популярния физик Теодосий Теодосиев от математическата гимназия в Казанлък. Завършил е "Оптика и спектроскопия" в Софийския университет, а дипломната му работа е за това как да се сложи камера на телескопа в Рожен.
CV-то му е впечатляващо: През 1996 г. защитава докторантура по цифрова обработка на изображения в Атлантик юнивърсити, Флорида, а през 1998 г. докторската му дисертация на тема "Ултразвуково изображение на мозъка" е наградена в престижния конкурс за грантове за иновации на форума „Мерил Линч“.
Освен на температури от -55 до +90 градуса, камерите на българската компания на инж. Динев издържат на много силни вибрации и ускорение 100 пъти по-високо от земното, което ги прави приложими в редица индустрии по цял свят.
"Наши камери има в транспорта, по границите, в медицината и военната индустрия", каза инж. Динев и добави, че те имат сериозно приложение при тестове на взривове, в ядрени реактори и във военната индустрия, дори на снимачната площадка на Game of Thrones и Walking Dead.
"Не ги продаваме за оръжия обаче, това е наш закон", допълва инженерът.
Голяма част от снимките на НАСА, които са направени на цивилни спътници, са именно с камерите на инж. Динев, който е автор освен на конструкцията, и на кода, и на схемите на космическия оптичен уред, а всички платки на камерите са тествани в България. Насищането на компоненти върху тях, подготовката и изработването на корпуса им също са осъществени у нас. Над 1000 от неговите камери са на спътници и на ракети-носители.
Повечет от снимките, които виждаме от войната в Украйна от спътници също са направени с българските камери.
"Когато станаха промените у нас, със съпругата ми решихме, че е време за промени и за нас. Заминахме за Щатите и там директно отидох в НАСА, представих им се, показах им какво правя, вече имах един патент в България и няколко публикации и няколко месеца по-късно, от януари, започнах да работя с тях", разказва инж. Динев.
"С НАСА работим от 2010 г., тогава им продадохме първите камери, първоначално бяха за вътрешни тестове на оборудване, но те видяха, че камерите издържат на много по-сериозни удари и вибрации от целите на този вътрешен проект и решиха да направят експеримент като сложат такава камера на ракета и видят как се държи", разказва инж. Динев.
"Ракетата излетя, картинките бяха много хубави, от НАСА се свързаха с нас и попитаха дали искаме да станем техни партньори. И така, на всяка ракета, която се изстрелва от НАСА, има между 14 и 22 наши камери", казва той.
Технологията е изцяло на инж. Динев, цялата механика е произведена в България, в цеха на неговата компания, Imperx Inc., в Пловдив. Там се правят и самите платки, а наскоро са продали още една камера, която ще пътува в космоса, но този път на Франция.
Компанията на д-р Динев е създадена през 2001 г., след като той вече е работил в Космическия телекомуникационен център на НАСА. Мозъчният тръст на фирмата е базиран в Бока Ратон, Флорида, но камерите се сглобяват във филиала „Imperx Ltd“ в София. От столицата продукцията на „Имперкс” поема към над 1000 известни фирми от 45 страни.
Нейни клиенти са Toyota, Panasonic, LG, Samsung, Sony, Siemens, Carl Zeiss, General Electric, Sharp др.
"Цялата земя има покритие с нашите очички", казва инж. Динев.
И всички очакваме тези "очички" скоро да видят космоса в рамките на "Artemis I", чийто следващ старт се очаква след 19 септември или най-късно през октомври. По време на полета космическият кораб ще измине 280 000 мили от Земята и хиляди мили отвъд Луната. Само по този проект работата на българската компания с НАСА е продължила 7 години.
Българските камери ще следят за правилната работа на ракетата и за едновременното отделяне на двата странични двигателя, друга част от камерите че следят за правилното отделяне на степените на ракетата. Всичко това е с цел да не се допуска промяна в траекторията на ракетата, която движи със скорост от 27 хил. в час. И последната задача е да проследят отделянето на спускаемата капсула "Orion".
„Orion“ ще остане в космоса по-дълго, отколкото който и да е кораб за астронавти, без да се скачва с космическа станция, и ще се върне у дома по-бързо отвсякога, а камерите на инж. Динев ще ни помогнат да видим това пътешествие.
Всъщност камера на компанията на инж. Динев вече е ходила на Луната през 2019 година, когато израелската компания "Спейс Ай Ел" (SpaceIL) изстреля космическия апарат "Берешит". Той обаче не успя да се прилуни нормално и се разби на 11 април 2019 г. при кацането си на Луната. До последно картината, която достига до Земята е от камерите на Imperx.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
