“Бяха ранните часове на 16 юли 1945 г. и Робърт Опенхаймер чакаше в контролен бункер момент, който щеше да промени света. На около 10 км оттук първият в света тест на атомна бомба с кодовото име "Тринити" трябваше да се проведе в светлите пясъци на пустинята Хорнада дел Муерто в Ню Мексико.
Опенхаймер беше картина на нервно изтощение. Той винаги е бил строен, но след три години като директор на "Проект Y", научното звено на "Манхатънския инженерен район", който е проектирал и построил бомбата, теглото му бе стигнало до малко над 52 кг. При 178 см височина, това го правеше изключително слаб. Тази нощ беше спал само четири часа, държан буден от безпокойство и кашлицата на пушач. В последните минути на обратното броене д-р Опенхаймер стана по-напрегнат с изтичането на последните секунди. Той едва дишаше… Експлозията, когато дойде, засенчи Слънцето. Със сила, съответстваща на 21 килотона TNT, детонацията беше най-голямата, виждана някога. Създаде ударна вълна, която се усети на 160 километра. Когато ревът погълна пейзажа и облакът-гъба се издигна в небето, изражението на Опенхаймер се отпусна в огромно облекчение“.
Откъсът е от книгата „Американски прометей: Триумфът и трагедията на Дж. Робърт Опенхаймер“, която носи "Пулицър" на авторите си - Мартин Шервин и Кай Бърд. Биографията им на "бащата на атомната бомба" Робърт Опенхаймер е в основата на едно от най-дългоочакваните заглавия в киното това лято - "Опенхаймер".
Световната премиера на продукцията е на 20 юли, а в България - на 21 юли. Официалната първа прожекция вече се състоя в Лондон, а филмът вече е сензация.
Първо, защото режисьор и сценарист на продукцията е Кристофър Нолан (номинация за „Оскар“ за най-добър филм за „Дюнкерк“ (2017), посветен на Втората световна война, режисьор на „Престиж“, „Интерстелар“, „Тенет“ и „Черният рицар“).
Второ, защото филмът събира на екрана Килиан Мърфи в главната роля, Емили Блънт, Мат Деймън, Флорънс Пю, Робърт Дауни Джуниър, Гари Олдман...
Трето, защото го има - "Опенхаймер" излиза в навечерието на стачката актьорите в Холивуд, която заплашва да блокира филмовата индустрия.
Екипът на Нолан заяви подкрепа за профсъюза на актьорите SAG-AFTRA. Основните искания са за по-високо заплащане и защита на образите им от неправомерно използване онлайн чрез изкуствен интелект.
„Ако обявят стачката, ние, целият актьорски състав, ще тръгнем заедно“, каза в Лондон актрисата Емили Блънт, цитирана от CNN.
И въпреки всички други предпоставки да бъде блокбъстър, "Опенхаймер" има най-важното - историята на истинския д-р Робърт Опенхаймер, който сам си казва "Сега съм станал Смъртта, разрушителят на световете".
Кой всъщност е д-р Робърт Опенхаймер?
Робърт Опенхаймер е американски общественик и интелектуалец с усет към „драматичното“.
Той е емоционалното и интелектуалното сърце на проекта "Манхатън" - кодово название на американската програма за създаване на ядрени оръжия по време на Втората световна война.
Опенхаймер ръководи свръхсекретна лаборатория в Лос Аламос, Ню Мексико, и там за много кратко време превръща атомната бомба от теоретична възможност в ужасяваща реалност.
Затова го наричат "бащата на атомната бомба".
„Ако Опенхаймер не беше директор на Лос Аламос, аз съм убеден, че за добро или лошо Втората световна война щеше да приключи без използването на ядрени оръжия“, пише в своята биография от 2004 г. Джереми Бърнстейн, който работи с бащата на атомната бомба след войната.
Роден в Ню Йорк през 1904 г., Опенхаймер е първо поколение американец - потомък на немски еврейски имигранти, които забогатяват чрез търговията с текстил. Въпреки луксозния живот, Опенхаймер е запомнен от приятелите си от детството като неразглезен и щедър.
В началото на 1926 г. той се запознава с директора на Института по теоретична физика към университета в Гьотинген в Германия, който бързо се убеждава в таланта на Опенхаймер като теоретик и го кани да учи там.
Според Смит и Уайнър по-късно самият Опенхаймер описва 1926 г. като годината на своето „влизане във физиката“.
Това се оказва повратна точка. Следващата година той получава докторска степен и става част от общността, която движи развитието на теоретичната физика.
По-късно в Калифорнийския университет в Бъркли Опенхаймер работи в тясно сътрудничество с експериментатори, интерпретирайки техните резултати за космическите лъчи и ядрения разпад. След години сам заявява, че се е оказал „единственият, който разбира за какво става дума“.
В началото на 30-те години на миналия век, докато укрепва академичната си кариера, Опенхаймер продължава да се занимава с хуманитарни науки. През този период той открива хиндуистките писания, научава санскрит, за да прочете в оригинал „Бхагавад Гита“.
Това е текстът, от който по-късно извлича известния цитат "Сега съм станал Смъртта, разрушителят на светове“.
В интервюта от 60-те години на миналия век ученият сам споделя, че това са думите, които изникват в ума му в моментите след детонацията на първата експериментална атомна бомба.
Опенхаймер става един от няколкото учени, назначени да започнат да разглеждат по-сериозно потенциала за създаването на ядрени оръжия.
До септември 1942 г., отчасти благодарение на екипа на Опенхаймер, става ясно, че атомната бомба е възможна и започват да се оформят конкретни планове за нейното разработване.
По време на създаването ѝ Опенхаймер успокоява своите морални колебания и тези на колегите си. Той им казва, че като учени не са отговорни за решенията как трябва да се използва оръжието - отговорни са само за това да си вършат работата.
„Кръвта, ако я имаше, щеше да е по ръцете на политиците“, отбелязва физикът.
Изглежда обаче, че след като делото е извършено, доверието на Опенхаймер в тази позиция е разклатено. Той се противопоставя на разработването на допълнителни оръжия за масово поразяване.
По адрес на физика Алберт Айнщайн казва: „Проблемът с Опенхаймер е, че той обича нещо, което не обича него – правителството на Съединените щати“.
Айнщайн се оказва прав.
След като Опенхаймер заема категорична позиция против опитите за по-мощна водородна бомба, той става „гласа на американската съвест“.
Това не допада на правителството на САЩ и той се превръща в мишена в ерата Маккартизма (движение, кръстено на републиканския сенатор Джоузеф Маккарти от 50-ге години на 20 век, който става известен с преследванията срещу симпатизанти на комунистите и СССР в началото на Студената война - б.р.).
Опенхаймер е нарочен за симпатизант на комунизма и подлежи на разследване. Достъпът му до класифицирана информация е ограничен след изслушване през 1954 г. от Комисията за ядрена енергия.
Той прекарва остатъка от живота пренебрегнат и умира на 62-годишна възраст през 1967 г. в Принстън, Ню Джърси.
Всъщност през 1963 г. правителството на САЩ му връчва наградата „Енрико Ферми“ като жест на политическа реабилитация. Едва през 2022 г., 55 години след смъртта му, отменя решението си от 1954 г. да го лиши от разрешителното му за достъп до класифицирана информация и потвърждава лоялността на Опенхаймер към страната.
Д-р Опенхаймер! Чаках десетилетия да те срещна!
През септември 2021 г. двамата автори на биографичната книга „Американски прометей: Триумфът и трагедията на Дж. Робърт Опенхаймер“ научават, че Кристофър Нолан планира да я превърне във филм.
По това време Мартин Шервин е твърде болен и на среща със сценариста отива само Кай Бърд. Бърд докладва лично на Шервин след това, че с Нолан като сценарист и режисьор „работата им е в добри ръце“.
„Историята на Опенхаймер е една от най-драматичните и сложни истории, с които съм се сблъсквал“, каза наскоро в свое изявление Нолан. „Не мисля, че някога бих се заел с това без книгата на Кай и Мартин“, подчерта още режисьорът.
На 6 октомври 2021 г. Мартин Шервин умира на 84-годишна възраст. Авторът на отличената с награда "Пулицър" биография не доживява да види екранизацията, но колегата му Бърд прекарва ден на снимачната площадка заедно със съпругата си.
Биографът наблюдава как Килиан Мърфи се превъплъщава в ролята на Опенхаймер, удивен от приликата на актьора с личността, която е изучавал в продължение на години.
В кратката почивка между снимките Мърфи отива да се представи на Бърд. Когато актьорът приближава - облечен в кафявия, широк костюм на Опенхаймер от 40-те години на миналия век и широка вратовръзка - Бърд не успява да се сдържи и възкликва:
„Д-р Опенхаймер! Чаках десетилетия да те срещна!“, пишат от The Guardian.
Мърфи просто се засмива и отговаря: „Всички сме чели твоята книга. Тук е задължително четиво“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
