Истинската история на убийството от House of Gucci

Всички чакаме с нетърпение новия филм на Ридли Скот "House of Gucci" с участието на Лейди Гага, Адам Драйвър, Салма Хайек и Джаред Лето. Когато излезе на големия екран на 26 ноември, зрителите ще могат да преживеят историята на легендарното италианско семейство и да разберат как Патриция Реджани поръчва убийството на бившия си съпруг Маурицио Гучи.

Истинските събития наистина са достойни за филм. Гучи, който е начело на едноименната модна къща, създадена от дядо му, е застрелян пред офиса си през 1995 г. и умира едва 46-годишен.

Патриция е ескортирана до затвора от един много важен човек в цялата история, който обаче не знае дали героят му присъства във филма на Ридли Скот. Бившият полицай Кармине Гало дава на Реджани зеленото си яке, тъй като палтото ѝ е "прекалено скъпо за затвора".

Гало е полицаят, който звъни в 5 сутринта на телефона в разкошния дом на Реджани в центъра на Милано през 1997, за да я арестува като заподозряна в убийството на наследника на империята Gucci. Ролята му е от ключово значение за разкритието на всички замесени в убийството на италианския бизнесмен.

По онова време той оглавява отдела за борба с организираната престъпност, но се занимава повече с корупционни престъпления, отколкото с убийства. Едно телефонно обаждане обаче буди любопитството му. Звъни му мъж, който твърди, че има информация по случая с Гучи. Дотогава Гало е бил запознат с убийството само от вестниците.

Информаторът е Габриеле, който тогава тъкмо се завръща от Африка, бездомен и без работа. Отсяда в евтин хотел в покрайнините на Милано, където попада на портиера Ивано Савиони - той се оказва замесен в убийството.

Савиони споделя на Габриеле за случилото се, дори се съгласява да му разкаже историята повторно и именно тогава информаторът на полицията прави запис на разговора. Той гласи, че Пина Ауриема – врачката на Реджани - отишла при портиера Савиони с въпроса дали познава някой, който е способен да убие Маурицио Гучи. Ауриема твърдяла, че Патриция Реджани била изтощена от тормоза на Маурицио, който според нея искал да й отнеме и името Гучи.

Портиерът се свързал с Бенедето Черауло - собственик на пицария, затънал в дългове, и с Орицио Цикала. Черауло извършва стрелбата пред офиса сутринта на 27 март 1995, а Цикала е шофьорът, който планира бягството.

Нито един от замесените не е извършвал убийство преди това. За свършената работа всеки получава по 600 милиона италиански лири (старата валута), което в момента се равнява на 310 хиляди евро.

Със събраната информация Гало отива при инспектора, който ръководи екипа, разследващ убийството. В този момент ръководителят преследва стремглаво теорията, че Гучи е бил обект на международен заговор, след като е продал дела си в компания на арабска банка. Инспекторът се изсмива в лицето на Гало, когато чува информацията му.

Отказът не спира полицая - той е убеден, че убийството не е извършено от професионалисти, тъй като са простреляли и портиера, но са го оставили жив. „Защо им е да оставят ранен свидетел, като са могли просто да се отърват и от него?“, мисли си тогава Гало.

Когато замесените разбират, че полицията се насочва към вътрешния кръг на Гучи, започват да се притесняват, че Реджани ще направи самопризнания, и се замислят дали да не убият и нея. Гало изпраща полицай под прикритие, преструващ се на колумбийски престъпник, който успешно записва замесените, докато разкриват плана си.

При ареста всички освен Черауло (фактическият извършител) признават за участието си и казват, че Реджани е поръчала убийството.

Полицията разбива вратата в дома на Патриция, защото тя не чувала звънеца. Гало разказва, че се разхождала из апартамента с лампа в ръка и била изключително спокойна. Твърдяла, че думите ѝ, че иска Гучи мъртъв, били шега. "Та колко жени не казват, че искат да убият съпрузите си?“.

Реджани е осъдена заедно с останалите. Излежава в затвора 16 години от 29-годишната си присъда. Италианската преса ѝ слага етикета "черната вдовица".

Сега Патриция е на 72 години. През 2021 тя за първи път говори откровено за поръчката на убийството. В едно от редките си интервюта Реджани разкри, че е обикаляла и е разпитвала всеки срещнат дали може да й помогне - дори местен продавач. Каза още, че "изключително много" се е наслаждавала на престоя си в затвора, където отглеждала домашен пор и помагала на други затворници да разкрасяват косите и ноктите си. Допадали ѝ и грижите за затворническата градина.

След освобождаването й от за добро поведение през 2014, често я снимат как се разхожда из Милано с домашния си папагал на рамо.

Условието да я пуснат предсрочно от затвора, било да си намери работа - нещо, което първоначално отказвала, докато адвокатът й не ѝ уредил позиция на половин работен ден в луксозния магазин за бижута Bozart.

„Това беше благословия и проклятие едновременно - някои сметнаха, че сме лоши хора заради наемането на убиец“, разказва Маурицио Манка, съсобственик на Bozart.

Реджани прекарва над две години в компанията, където дава съвети относно дизайна на бижутата и курирането на Instagram акаунта на марката - първата ѝ истинска работа.

За Манка най-трудно било обучението на Реджани. Трябвало да я научат на елементарни дейности, които тя не можела да върши - как да включва компютъра си, как да използва имейл, как да отваря файлове или да принтира. Умът й не бил толкова свеж, но била старателна. От време на време водела папагала си в магазина.

Реджани често говорела за дните си в Gucci, за празниците в Сейнт Мориц и за престоите в Ню Йорк, където с Маурицио се срещали с членовете на семейство Кенеди и семейство Тръмп.

„Вестниците винаги публикуваха събития от техния живот. Бяха като краля и кралицата на светската сцена в Милано“, казва Манка. "Тя твърдеше, че е единственият останал истински Гучи".

Лейди Гага на корицата на Vogue: Дори "Черната вдовица" на Gucci я харесва