Франция гласува на втория тур на парламентарните избори, които ще имат сериозни последствия както за държавното управление, така и за целия ЕС.
Един месец след като Еманюел Макрон свика незабавни предсрочни избори заради загубата на вота за Европейски парламент, французите избират народни представители на балотаж.
"Националният сбор" на Марин льо Пен вече е първа политическа сила, следван от лявата коалиция на социалисти, зелени и радикалните левичари на Жан-Люк Меланшон.
Президентският съюз е едва на трето място след първия тур, при който се стигна до най-високата избирателна активност от 1997 г. насам - 66.7%.
Всички погледи сега са насочени към крайната десница и вероятността за първи път Льо Пен да спечели мнозинство в Националното събрание.
Победата ѝ е под въпрос заради тактическото обединение на останалите партии между двата тура. Стотици кандидат-депутати се отказаха от участие на балотажа, за да прелеят подкрепа към конкурентен представител, който има по-висок шанс да победи "Националния фронт".
Франция има 577 избирателни района и само 76 от тях няма да проведат балотаж, защото вече излъчиха победител на първи тур. Огромната част от тях беше спечелена от "Националния сбор".
Прогнозните резултати все още показват, че партията на Льо Пен ще увеличи позициите си в Събранието над два пъти спрямо сегашните си 88 души, но е възможно да останат под минимума за мнозинство от 50% (289 места).
Според Ipsos:
- "Сборът" на Льо Пен е с потенциал за 170 до 205 депутати
- левият "Нов народен фронт" е с прогноза за 145 до 175 места
- коалицията "Заедно" на Макрон вероятно ще може да разчита на 118-148 места - срив спрямо досегашните 250 депутати
- В парламента ще влезе и традиционната десница "Републиканците", която още преди изборите започна да се приближава до Марин льо Пен на цената на вътрешно разцепление.
Очакванията са, че "Националният сбор" ще опита да състави правителство начело с Жордан Бардела - но всичко зависи от това дали все пак ще има достатъчно мнозинство, за да изпълнява програмата си, без да подкопае амбициите на Марин льо Пен за президентските избори през 2027.
Вторият вариант за изход при липса на убедителна победа на крайната десница е да се стигне до широка коалиция "Всички срещу Льо Пен", която обаче също е обречена на нестабилност заради идеологическите разногласия.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
