Виждали сме Меган Маркъл да носи изкуствени диаманти на белгийската марка Kimai, обеците на Лейди Гага от лондонския дизайнер Анабела Чан също са от скъпоценни камъни, създадени в лаборатория. А известният актьор и музикант Били Портър изненада всички по време на церемонията по връчването на „Оскарите“ през 2020 с огромна огърлица от Lark & Berry - отново със синтетични диаманти.
Изкуствените диаманти стават все по-популярни. Могат ли да заменят истинските?
Тезата, че чрез създаване на скъпоценните камъни в лаборатория се избягва вредната за природата човешка дейност, е добра новина за всички загрижени за околната среда. В бизнеса и модата обаче думата „морално“ не е много често използвана.
Изкуствените диаманти не представляват нещо ново. Има ги още от 40-те години на миналия век. Големият им пробив обаче се осъществява на 16 декември 1954, когато General Electric произвежда първия успешен в търговско отношение синтетичен диамант – с употреба в производствената и технологичната индустрия. Той притежава същата твърдост и висока степен на проводимост като добития в мините камък, но безупречността и цветът не били сред основните приоритети на General Electric.
Чак през 70-те, идеята да се произведат диаманти досущ като истинските, набира голяма популярност. А десетилетие след това компаниите вече официално могат да се конкурират с мините за диаманти, тъй като изчистват и последните детайли – изрязване, чистота, цвят и карати.
Диамантите, направени в лаборатория, не са фалшиви. Те са истински, от химическа гледна точка. Единствената разлика е, че интензивната температура и налягане, под които са подложени, за да бъдат оформени, не е естествена. Те се формират благодарение на два химически процеса. И двата започват с плоско отрязване на друг диамант, наричан „семе“, след което първата опция е висока температура и високо налягане, а втората - химическо отлагане на материали в паро-газова среда.
Първата опция включва поставяне на „семето“ в графитен въглерод и подлагането му на високо нагряване – около 1500 градуса по Целзий, както и под екстремно налягане – над 1 милион бара. Вторият вариант представлява вкарване на „семето“ в камера с газ, обогатен с въглерод, и нагряването му, което предизвиква въглеродните атоми в газа да се прикрепят към „семето“. Така се изгражда цялостният диамант.
Високото качество на изкуствено добитите диаманти означава, че известните бижутерийни марки вече могат да предоставят избор на хората. Макар да няма видима разлика между синтетичния и естествения продукт, техните предпочитания са базирани най-вече на етичните принципи.
Преди почти седем години Анабела Чан, която е един от най-известните бижутери, посещава диамантена мина в Шри Ланка. „За мен това беше преживяване, което промени живота ми. Бях шокирана и много тъжна да видя какви са условията на работа там, какви са рисковете и неравенството“, споделя тя, цитирана от CNN. „Не видях нито радост, нито романтика. Бях млад дизайнер и това преживяване опустоши сърцето ми“.
След като вижда всичко това, Чан е решена да открие алтернативни материали, с които сама да изработва бижута. Сега тя е един от няколкото дизайнери, които изработват скъпоценни камъни и се въздържат от използването на истински. Друга такава фирма е Lark & Berry, която е базирана в Лондон и е любима на много звезди, стъпващи редовно на червения килим. Kimai – фаоворитите на Меган Маркъл, също са в този списък. Компанията е основана от дъщерите на две семейства от Антверпен, търгуващи с диаманти.
„В началото не успяхме да открием прост отговор на въпроса ни за произхода на скъпоценните камъни, които искахме да използваме“, обяснява съоснователят на компанията Сидни Нойхаус. „Но после продължихме да търсим, говорихме с търговци на диаманти и чухме за камъни, изработени в лаборатория. Осъзнахме, че това е нашата възможност да върнем прозрачността и моралните принципи в индустрията“.
Много хора все още свързват добиването на диаманти с конфликти, проливане на кръв, лоши работнически условия и унищожаване на околната среда. От 1989 до 2003 серия в Западна и Централна Африка се провежда серия от граждански войни, подкладени от нелегалната търговия със скъпоценните камъни. Тогава мините не работят по законен път и разчитат на детски труд. Всичко това води до процеса „Кимбърли“, който представлява многостранна търговска схема, целяща да спре диамантите на прага на масовите пазари.
През 2019 De Beers – най-голямата фирма в света за добив на диаманти, създава платформата Tracr, с която всеки може да проследи пътя на скъпоценния камък от мините до магазините по целия свят. Целта е пълна прозрачност, а програмата е одобрена още от бижутерийната мрежа Signet, както и от втората най-голяма компания, добиваща диаманти – руската Alrosa.
Tiffany & Co също обяви своя програма, която позволява на клиентите да получат информация за страната, в която всеки регистриран скъпоценен камък е добит, изрязан и полиран.
„Започнахме още преди над 20 години да интегрираме в цялостния процес нашата верига за доставки, така че днес да можем да предоставим тази прозрачност“, казва вицепрезидентът Андрю Харт, цитиран от CNN.
От друга страна, няколко компании от индустрията обвиниха лабораториите за производство на диаманти в провал при опазването на околната среда. Асоциацията на производителите на диаманти (DPA) публикува доклад през 2019, в който посочи, че изпуснатите във въздуха вредни емисии при създаването на скъпоценните камъни са три пъти по-високи в сравнение с процеса по естествения им добив. Според данните – за всеки полиран карат се създават 160 кг въглероден диоксид, а в лабораториите тази цифра достига до 511 кг за карат.
Това може да се отнася за страните, които предимно използват въглища и природен газ, но компанията Diamon Foundry не е съгласна. Базираната в Калифорния фирма, в която акции има и Леонардо ди Каприо, работи 100% на хидроенергия.
„Един от най-големите проблеми с този доклад е, че е неточно всички лаборатории да се поставят под общ знаменател и да се правят генерализации за тяхното въздействие върху околната среда“, смята изпълнителният директор Мартин Рошайсен. „Ние сме първият производител на диаманти в света, който е въглеродно неутрален“.
Но едно е ясно – изкуствените диаманти ще продължават да живеят в симбиоза с естествено добитите. Или както казва професорът по околна среда от Делауеър – д-р Салийм Али: „Синтетичните рубини и смарагди са съществували на пазара десетилетия наред заедно с естествените. Същото е възможно и с диамантите“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
