През 2011 Стив Бейт чува едни от най-тежките думи в живота си – до 4 години може да остане напълно без зрение. Но вместо да се предава, британецът, тогава на 33 г., сбъдва две от най-големите си мечти – да стане планински водач и да спечели златен медал на Параолимпийски игри в спорт, който никога към онзи момент не е практикувал.
Бейт е прекарал целия си живот в планините и обожава катеренето. Когато чува диагнозата Retinitis pigmentosa – рядко заболяване, което ограничава видимостта, осъзнава, че има твърде малко време да сътвори най-големите си подвизи. Успява да го направи, а освен това се впуска в напълно ново предизвикателство – колоезденето. Именно то му носи три отличия в Рио 2016 – две злата и бронз.
„Зрението ми става все по-ограничено, малкото квадратче, което виждам, все повече губи обема си. Ако държа ръцете си малко по-встрани от очите, не мога да ги видя, което е странно“, разкрива Бейт пред BBC.
„Изведнъж всичко се сгромоляса само с няколко изречения от лекаря. Не можеш да шофираш, няма как да се катериш повече. Но не това беше най-страшното. Казаха ми, че най-лошият сценарий е, че след 4 години ще ослепея“, разказва той.
Въпреки всички обстоятелства – Бейт хваща приспособленията за катерене, пътува до любимото си място в Националния парк Йосемити в САЩ и изкачва скалното образувание Ел Капитан в Калифорния. След изморителните и опасни 900 метра над бездната той се превръща в първия човек със зрителен дефект, който успява сам да стигне до върха.
„Винаги съм бил пленен от планините и откритите пространства, но така и не се впуснах професионално в катеренето, докато не се преместих от Нова Зеландия, където съм роден, във Великобритания. Там започнах приключението си да стана планински водач. След онази 2011 изпаднах в огромна депресия – кой ще иска да се катери с един слепец?“, разказва Бейт пред Nat Geo.
„Една моя приятелка – параолимпийската състезателка по колоездене Карън Дарк – ме мотивира, че все още мога да правя, каквото поискам. Експертът по изкачванията с въже Анди Къркпатрик ме посъветва да изкача Ел Капитан, преди да се стигне до това, че да не мога да виждам. Трябваше да докажа не на другите, а на самия себе си, че все още мога да съм този, когото искам да бъда. Мога да изживявам приключения дори когато неспособността да виждам ме дърпа назад“, разказва приключенецът.
Щом изкачва върха абсолютно сам, Бейт вече знае, че е способен на абсолютно всичко и никой не може да отнеме мечтите му.
Именно Карън Дарк е човекът, който го запалва по колоезденето. За първи път Бейт започва да се занимава професионално със спорта 4 години преди Параолимпиадата в Рио де Жанейро. Включва се в британската програма за развитие на параолимпийци и там се запознава с Адам Дъгълби, който е негов „ко-пилот“.
Двамата показват не само пълен синхрон на двойния велосипед, но изграждат истинско приятелство помежду си. Всичко това ги прави национални и неколкократни световни шампиони, както и олимпийски първенци в две дисциплини през 2016 – индивидуално преследване и колоездене по часовник.
„Ако искаш да бъдеш най-добрият в света, трябва да работиш по-здраво от всички останали. Всяка сутрин ме болят мускулите, когато се събудя, и нямам мотивация, но точно там си проличава дали имаш воля – трябва да се вдигнеш и да започнеш да тренираш“, казва Бейт пред BBC.
Стив вече е на 43 години, но няма намерение да спира. В сряда той започва поход към златото на Параолимпиадата в Токио.
„Казват ми: „Много си талантлив“. „Не, не съм – може би талантът ми е да успявам да блокирам всичко незначително и да се концентрирам върху съществените неща. Може би това, че виждам само един тунел пред себе си, ми помага дори повече“, казва Бейт.
През 2022 колоездачът ще опита да счупи световния рекорд за най-бързо изминаване на Африка от южната до северната ѝ част с велосипед. Постижението се държи от британеца Марк Бомонт, който изминава дистанцията за 78 дни.
„Видях какво направи той и си помислих, че ще е невероятно някой ден да съм в тази позиция. Надявам се да използвам неговия модел и, благодарение на екипа си, да опитам да карам по-бързо. Сега съм фокусиран върху Токио, но през 2022 ще се отправя към това предизвикателство“, казва Бейт пред Nat Geo.
„Марк е мой съветник и ментор. Мисля, че ще мога да измина разстоянието от Кейп Таун до Кайро и ще издържа физически. Притеснявам се от психологическата страна на непрекъснатото каране 16 часа на ден. С това обаче ще науча още повече неща за себе си“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
