Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Италианският Сенат одобри мащабната съдебна реформа, предложена от премиера Джорджа Мелони, като даде зелена светлина на водещия ѝ конституционен проект въпреки острата съпротива на магистратите и опозицията, която я определи като опит за подчиняване на правосъдието.
Истинското изпитание предстои – реформата трябва да бъде потвърдена на национален референдум, очакван през пролетта на 2026 г., за да влезе в сила. Последните социологически проучвания показват, че италианците са дълбоко разделени по темата, която разтърсва политическия живот в страната от десетилетия.
Гласуването се проведе на фона на нарастващо напрежение между управляващата коалиция и съдебната власт, след като италианската Сметна палата блокира план на правителството за изграждане на мост между Сицилия и континенталната част на страната, съобщи Reuters.
Джорджа Мелони обвини съда в политическа пристрастност и заяви, че решението е мотивирано от несъгласието му с планираната съдебна реформа – обвинения, които магистратите категорично отрекоха.
„Правим важна крачка към система, която е по-ефективна, балансирана и близка до гражданите“, заяви Мелони след вота и го определи като „исторически“.
Ако бъде одобрена на референдум, реформата ще преструктурира из основи италианската съдебна система, като раздели кариерните пътеки на прокурорите и съдиите – промяна, която според правителството е необходима, за да се избегнат конфликти на интереси и политическа пристрастност.
В момента магистратите влизат в системата чрез единен конкурс и могат да се местят между двете роли през цялата си кариера. Новият модел ще изисква кандидатите още от началото да избират дали да станат съдии или прокурори – без възможност за промяна по-късно.
Съветът, който контролира назначенията и дисциплинарните производства, също ще бъде разделен на два самоуправляващи се органа, чиито членове ще се избират чрез жребий, а не чрез избори – мярка, целяща да ограничи влиянието на вътрешни лобита.
Съдебната общност обвини правителството, че се стреми да контролира прокурорите и да определя кои престъпления могат да се разследват – критика, споделена и от опозицията. „Това не е реформа, която подобрява правосъдието или помага на италианците. Тя служи единствено на това правителство, за да има свободни ръце и да се постави над законите и Конституцията“, заяви лидерът на Демократическата партия Ели Шлайн.
Въпреки разделението в обществото, популярността на Мелони остава по-висока, отколкото при встъпването ѝ в длъжност, което може да ѝ даде предимство в предстоящия вот.
В същото време политолози предупреждават, че референдумите често се превръщат в поле за изразяване на общо недоволство от управлението.
„Една загуба може да има сериозни политически последици и да навреди на репутацията ѝ на победител“, коментира социологът Лоренцо Преглиаско, според когото настоящите анкети сочат „равни шансове за двата лагера“.
Италианската съдебна система от години е сред най-неефективните в Европа, посочва Reuters, като се позовава на последните данни на Европейския съюз. Според тях средният срок за решаване на граждански и търговски дела в страната е около 1000 дни – с близо 200 дни повече от всяка друга държава в съюза. Въпреки това, според агенцията, коефициентите на приключени дела над 100% показват известен напредък в намаляването на натрупаните случаи.
Реформата, смятана за едно от дългогодишните политически искания на покойния премиер Силвио Берлускони, беше посрещната от неговата партия „Форца Италия“ като сбъдване на историческа цел.
След вота членове на партията излязоха по улиците на Рим с портрети на Берлускони и възгласи в негова чест.
Мост до Сицилия - проектът за 13 млрд евро, който Италия представя като важен за НАТО
